– Как така е мълчал? През цялото време? Нито .........

 – Как така е мълчал? През цялото време? Нито дума ли?

– Нито една.

– И ти как разбра, че те обича… много…? Когато хората се обичат, си го казват, все пак. Дори и само понякога, даже рядко, но си казват „обичам те“.

– Разбрах.

– Как?

– По всичко останало.

… Хиляда души преди това ме обичаха с "обичам те" и нито един с чаша вода като се закашлям, с ризата си, докато вали като из ведро през aвгуст, с кротката си прегръдка, докато пищя заради някакво незнайно куче, което така и не ме ухапа.

С дланите си, които никога не допуснаха моя сълза да падне на пода…

Хиляди са ме обичали на думи, само на мълчанието повярвах.

Автор: Caribiana 

Животът е ..

                                      Животът е мерака и емоцията, с която го  живееш 

Жената, приятелю...

 

"Жената, приятелю, е китара. Където и да я докоснеш все звъни. Тя е направена просто за любов. Да докосваш струните й не е достатъчно, трябва да го правиш с чувство. Колкото повече чувство вкараш в нея, толкова по-добре звучи. Направиш ли това, тя се влюбва в ръцете ти, а ти в гласа й.

И запомни от мен едно. Опитните китаристи са такива, не защото са сменяли множество китари, а защото са свирили дълго време на една, но с много чувство. Защото са опитали от всичко с нея. И да знаеш, че не всичко е ноти, иска се и сърце. Китарата не иска толкова учебник, колкото страст и силни ръце."
-Ивайло Захариев