неделя, 26 февруари 2023 г.

Берт Хелингер

 За маминото синче и принцесата на татко /Как ставаме мъже и жени?/


/от книгата на Г. Вебер "Два вида щастие", която представлява описание на семинари на Берт Хелингер/


Какво трябва да правим, за да се научим как да развиваме собствения си пол, да го приемаме, да го разпознаваме и да му съответстваме? Да започнем с момчетата. Като дете момчето е в областта на влиянието на майката, от нея то се научава какво е женствеността. Ако си остане там, момчето възприема женското отвъд мярката и то залива душата му. Това не позволява на момчето да приеме баща си, мъжкият принцип в него се стеснява и колкото повече времето минава, толкова повече изчезва. В сферата на влияние на майката нейния син се развива до нивото на юношата, но не и на мъжа. Той става завоевател на женските сърца, любовник, но не и съпруг. За да стане мъж, той трябва да се справи с изкушението самият той да се превърне в жена и да се отърве от илюзията, че може да бъде жена. Следователно той трябва да изостави първата жена в живота си /майката/ и колкото се може по-рано да премине от сферата на влияние на майка си към сферата на влияние на баща си. Да се откъсне от майка си и да застане до баща си. За синът това е огромен отказ и радикална промяна. В предишни времена този преход се е осъществявал съзнателно с помощта на ритуали за инициация. След тях момчето отива в света на мъжете и вече не може да се върне при майка си. В нашата култура преходният момент на раздялата с майката се случваше, когато младежът беше призоваван да отбие военната си служба. Там момчетата се превръщаха в мъже. Днес те могат да изберат алтернатива на службата и да си останат мамини синчета.


До баща си синът става мъж, който изоставя женското в себе си. Тогава той може да предостави на жената до себе си тя да му дари женското и така се формират надеждни и силни отношения.


Дъщерята също отначало се намира до майка си и я възприема интензивно, но по-различно от сина. Тя скоро започва да се свързва с баща си. Първото запознаване с мъжкото начало за нея се осъществява във връзка с бащата и с това мъжкото я очарова. И ако тя остане в сферата на влияние на баща си, душата ѝ се преизпълва с мъжкото. Тогава тя може да стане само момиче, но не и жена; любовница, но не и съпруга. По -късно тя няма да може да се сближи напълно с друг мъж, да го оцени и да го постави до себе си като равен.


За да стане жена, момичето трябва да изостави първия мъж в живота си, тоест баща си, да се отдалечи от него, да се върне отново при майка си и да застане до нея. Там тя ще се превърне в жена и по-късно отново ще намери своя мъж, на когото ще е способна да позволи да ѝ предостави своята мъжественост. Това е точно обратното на нарцистичната идея, че жената трябва да развие мъжки качества в себе си.


Най -добрият брак е този, в който синът на бащата се жени за дъщерята на майката. Но често се случва принцесата на татко да се омъжи за маминото синче. Тогава в брака възникват проблеми, в него няма напрежение и сила. 


Така че темата за отказа на сина от майката възниква доста рано. Мисля, че някъде на възраст от шест до седем години. Вярно, не мога да го докажа, няма научни изследвания по този въпрос...

Берт Хелингер


 ЩАСТИЕ В ПАРТНЬОРСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ


Къде повечето хора търсят своето щастие? 


Разбира се, че в партньорските отношения. И в тази връзка аз направих едно особено откритие. 


Да ви го кажа ли? 


Ако и двамата партньори имат добър контакт с майка си, те ще бъдат щастливи.


Някои хора са самотни. Както има самотни жени, така има и самотни мъже. 


И точно за тях формулирах откритието си с една фраза: 


Нямаш връзка с майка си – нямаш партньор. 


Някои жени казват: „Искам най-после да имам мъж“. 


Но това не е толкова лесно. 


Първо трябва да установите връзка с майката и едва тогава ще получите мъж. 


Това, разбира се, важи и за мъжете.  


Но тук вече нещата са малко по-особени, защото някои жени искат да заемат мястото на майката за мъжа и така да го направят щастлив. 


Но всички знаем какво произлиза от това намерение...


Така че, това, на първо място, е пътят към щастието: 


когато оставаме свързани с корените си и оттам израстваме и ставаме щастливи.


НАСТОЯЩИЯТ МОМЕНТ


Искам да кажа още нещо за щастието. 


Каква е тайната на щастието? 


Кога точно съществува щастието? 


В настоящия момент. 


Всяко щастие съществува в настоящия момент. 


И какво възпрепятства щастието? 


Излизането от настоящия момент, когато човек гледа или в миналото, или в бъдещето. 


Тогава той забравя за настоящето, а заедно с настоящия момент забравя и за щастието да бъдеш в този момент. 


Да останем в настоящето е високо ниво на дисциплина, в което можем да се упражняваме.


Целият живот съществува в настоящия момент, само в настоящия момент. 


В настоящия момент животът е напълно тук. 


В настоящия момент, сега, животът е пълен. 


И ние отваряме широко сърцата си за този момент, радваме се на този момент и сме благодарни за този момент.


В настоящия момент няма съжаление, в него няма страх. 


Всички страхове са в бъдещето. 


Всички съжаления са в миналото. 


В настоящия момент живеем без съжаление и без страх.


Защо децата често са толкова щастливи? 


Защото те са само в настоящия момент.


Искам да кажа още нещо за настоящия момент. 


Да живееш в настоящия момент означава също така и да умираш във всеки един момент. 


Във всеки момент човек оставя старото зад себе си, в миналото.


ЩАСТИЕ И НЕЩАСТИЕ


Щом заживеем в настоящето, ние оставяме хората от миналото на мира. 


Ако ние не поемаме нищо вместо тях и ако ги оставим да си вървят по своя път, те ще намерят своя покой. 


Лошо е, когато някои хора си мислят, че трябва все пак да направят нещо за мъртвите. 


И тогава те, например, отмъщават за тях или вземат върху себе си някакъв товар от мъртвите, или се опитват да поправят нещо за тях. 


Така те се намесват в нещо, което не ги засяга. 


Това е една от причините, която прави човека нещастен.


ТРАГЕДИИТЕ


Всички трагедии, включително и семейните трагедии, възникват за това, защото един от родените по-късно, често воден от най-добри намерения, поема върху себе си нещо заради някой, който се е родил по-рано. 


Например, иска да отмъсти за него или да поеме върху себе си негов товар. 


Всички трагедии завършват с гибелта на героя. 


Макар че неговата съвест е била чиста и той е действал, воден от любов.


И така, щастието е нещо повече от това, да се чувстваме невинни. 


Много повече. 


То е труд. 


Душевен труд — чрез осъзнаване и разбиране.


Из „За трайното щастие. Накъде ни водят семейните констелации?“, Берт Хелингер