Детето е еднакво лоялно към майката и към бащата, то е свързано с тях чрез любовта. Но когато отношенията в двойката стават тежки, детето, със силата на своята лоялност и любов, дълбоко се включва в тежкото нещо, причиняващо болка на родителите.
То взима върху себе си толкова, че в действителност се стреми да облекчава душевните страдания на единия или и на двамата родители.
Например, детето може да стане психологически равно на родителите: другар или партньор. И дори психотерапевт. А може да стане и повече от тях, заменяйки психологически техните родители. Такъв товар е непосилен, както за физическото, така и за психическото здраве на детето. Все пак, в крайна сметка, то остава без своята опора – без родителите си.
Когато майката не обича, не се доверява, не уважава или просто е обидена на бащата, често, гледайки детето и виждайки в него много проявления на бащата, съзнателно или несъзнателно, тя дава на детето да разбере, че неговата „мъжка част“ е лоша.
Сякаш му казва: „Това не ми харесва. Ти не си мое дете, ако приличаш на баща си.“
И от любов към майка си и още по-точно, от дълбок стремеж да оцелее в дадената семейна система, детето все пак се отказва от баща си, а следователно и от мъжкото в себе си.
За подобен отказ детето плаща твърде висока цена.
В душата си то никога не си прощава това предателство.
И задължително ще се накаже за това с провалена съдба, лошо здраве, неуспех в живота.
Да живееш с тази вина е непоносимо, дори и ако тя не винаги е осъзната.
Но това е цената за неговото оцеляване.
За да усетите какво се случва в душата на детето, опитайте се да затворите очи и да си представите двамата най-близки за вас човека, за които вие можете, без да се замисляте, да дадете живота си. А сега и тримата, здраво държейки се за ръце, се озовавате в планината. Но планината, на която стоите, неочаквано рухва. И се оказва, че вие по чудо сте се задържали на скалата, а двамата ви най-близки хора са увиснали над пропастта, държейки се за ръцете ви.
Силите ви свършват и вие разбирате, че няма да може да изтеглите и двамата.
Може да спасите само единия.
Кого ще изберете?
В този момент майките като правило казват: „Не, по-добре да умрем всички заедно. Това е ужасно“
Наистина, така би било по-лесно, но условията в живота са такива, че детето трябва да направи невъзможен избор.
И то го прави.
По-често на страната на майката.
„Представете си, че все пак сте пуснали единия човек и сте изтеглили другия.
– Какво ще чувствате към този, който не сте могли да спасите?
– Огромна, изпепеляваща вина.
– А към този, заради който сте направили това?
– Ненавист”.
Но природата е мъдра – в детството темата за гнева към майката е под жестоко табу.
Това е оправдано, защото майката не само дава живот, тя също го поддържа.
След отхвърлянето на бащата, майката остава единственият човек, който може да ни поддържа в живота.
Тогава, изразявайки своя гняв, може да срежем клона, на който седим.
Затова този гняв се обръща навътре (автоагресия).
„Аз се справих лошо, предадох татко, не направих достатъчно, за да…. аз и само аз. Мама не е виновна – тя е слаба жена.“
И тогава започват проблемите с поведението, с психическото и физическото здраве.
Проявата на характер и мъжество зависи до голяма степен от приликата със собствения баща.
Мъжкият принцип е законът. Духовността. Честта и достойнството. Чувството за мярка (вътрешното усещане за уместност и навременност).
Социалната самореализация (работата по сърце, добрият материален доход, кариерата) е възможна само, ако в душата си човекът има положителен образ на баща си.
Колкото и забележителна да е майката, само бащата може да инициира възрастната част в детето. (Дори ако самият баща не е успял да изгради отношенията със собствения си баща).
Вие навярно сте срещали възрастни хора, които са инфантилни и безпомощни като деца. Започват много неща едновременно, имат много проекти, но така и не довършват нито един от тях. Или такива, които се боят да започнат дадено нещо, да бъдат активни в социалната самореализация. Или такива, които не могат да кажат „не“. Или не спазват дадената дума. На тях е трудно да се разчита за каквото и да е. Или такива, които постоянно лъжат. Или такива, които се боят да имат собствена гледна точка, съгласяват се с другите въпреки своята воля, „клякайки“ пред обстоятелствата. Или обратното, такива, които се държат предизвикателно, воюват със заобикалящия ги свят, противпоставяйки се на другите хора, правейки всичко напук или дори се държат противозаконно. Или такива, за които е много трудно да живеят в социума, всичко е „прекомерно“ и т.н. Всички тези са хора, които не са имали достъп до своя баща.
Именно в мъжкия поток се оформят достойнството, честта, волята, целеустремеността, отговорността – високо ценени човешки качества във всички времена.
С други думи децата, които майката не е допуснала до бащиния поток (съзнателно или несъзнателно) не могат леко и естествено да събудят в себе си уравновесения, възрастния, отговорния, логичния, целеустремения човек – сега се налага да се полагат огромни усилия. Тъй като психически те са си останали момчета и момичета, и така и не порастват в мъже и жени.
Така за решението на майката да отдели детето от бащата, човек плаща цял живот невероятно висока цена.
Сякаш той е загубил благословията на живота.
Автор: М.В. Луковникова
Превод от руски: Виолета Спасова
