Когато Жената се отдаде на комфорта на пълната предсказуемост спрямо Мъжа и отношенията, тя къса връзката със своята изначална същност - Мистерията, и така губи своята дълбочина, и голяма част от своето предназначение. Тогава тя може да играе престорена загадъчност, но винаги ясно се вижда, че нейното единствено желание, е материалната сигурност, и въобще да държи Мъжа около себе си.
Когато Жената се откаже от връзката с Мистерията, чиито Първообраз Е, тя се самоизключва от Безграничният Океан на Грижа, Любов и Покой. Тя става предвидима във всяко свое действие, губи своята медитативност, своят чар, своето обаяние и става, прави себе си обикновена прислуга. Мъжът не иска прислужница, Той иска Богинята, която Жената в своята същност Е. Затова и Мъжът започва да става гневен и да я третира, като прислужница, защото вижда, усеща, че тя се е отказала от Изначалието си. Той не може истински да отмори около нея, и следователно губи сили, и не може да изпълни своето предназначение, или може, но откъслечно, което на свой ред поражда множество последствия.
Разбира се, Жената има хиляди оправдания, как да бъде едновременно и домакиня, и майка, и успяла жена, и мистерийна нимфа, там е работата обаче, че тя е обърнала нещата, сложила е каруцата пред коня. Когато на първо място сложи връзката си с Мистерията и Изначалието си, всичко останало ще тече леко, плавно, спокойно, от само себе си, и ще може да е всичко, тъй като се е свързала с Всичкото вътре в нея. С онзи неизчерпаем източника на Търпение, Подкрепа и Любов. Тогава в отговор на Безусловната Любов, която излъчва, Тя ще получи от Мъжа Светлина, истинска Светлина, а не бегли отблясъци.
Сега Жената няма никаква готовност да Служи на Мъжа, първо защото много време е служила, но не е служила, тъй щото не е разбирала как да го направи, а просто е трупала вътрешен гняв, който сега избива с пълна сила срещу Мъжа, второ, защото Мъжът не е изпълнявал своето предназначение - меко казано, и се е държал с Жената, като с Робиня. Но пак да повторим - Мъжът се държи така с Жената, която тя се е отказала от нейната изначална природа и същност. Когато е извършила предателство спрямо себе си.
Сега Жената чака Мъжът да е Мъж, и тогава тя да Може да е Жена, Мъжът чака същото от Жената. Докато всеки чака другият да се изпълни с Предназначението си, всички ще остават на гише "Чакащи", и на гише "Пътуващи", или "Пристигащи", няма да има никой. Затова всеки има най-първо ангажимент, да се свърже с извора на своето изначално Предназначение вътре в Него, за да може обменът и споделянето да бъдат пълноценни и божествени, а не земни, полу-истинни, и впоследствие крайно неудовлетворяващи, и катастрофални.
Когато Мъжът и Жената задействат тези връзки, и станат "Където са двама в Мое Име, Там съм и Аз", тогава Аурата на Тяхното Присъствие започва да увеличава своя периметър на полезно действие, и "заразява" и околните със своята Енергия и Любяща Светлина. Така се множи Любовта и Светлината, Така Небето слиза на Земята.
Ивайло Стефанов Добрев
Изкуство: Andrzej MALINOWSKI
Няма коментари:
Публикуване на коментар