Ето 5 най-чести съжаления, които хората изпитват в края на своя земен път:
1. Иска ми се да не бях работил толкова много, да не бях посветил толкова време върху “бягащата пътечка” на работното съществуване, а да се бях грижил повече за здравето си - това е съжалението, което винаги излизало като водещо - иска ми се да не бях бил толкова отдаден на кариера и работа, камо ли пък на такава, която мразя. Не вложих достатъчно внимание, грижа и себе си ... в най-скъпоценното - пропуснах детството на децата си, не се наслаждавах на връзката си ... а и толкова вълшебни, прелестни изгреви останаха несподелени ...
2. Иска ми се да бях имал смелостта да живея живот верен на себе си, верен на сърцето си, на идеалите, а не да робувам на хорското мнение и да изпълнявам стриктно онова, което другите очакват от мен - другите, света, хората, публиката. Изобщо ... “фалшивите показания“ на социалното лицемерие, страхът от провал и от хорското мнение, ни държи в един жесток капан. И аз не изпълних дори половината от мечтите си, именно заради грешните избори, заблудени от сляпо робуване на догматични химери:
- Ах ... ама какво ще си кажат другите, хората, социумът ... !?
А реално ... хората ... не се интересуват от тебе изобщо, те се вълнуват единствно от себе си.
3. Иска ми се да бях си позволил да бъда по-щастлив, а не да се преструвам, че съм, защото щастието е избор! И човек не бива да се страхува от промяната - когато дълбоко в себе си той копнее за нещо, нека отиде и нека се бори за него. Любов, мечти, открития ... А ние ... какво?! Ние толкова дълго време оставаме несбъднати, вкопчени в скучни модели и навици, които уж ... ни разполагат в “зоната на комфорт”, а реално ограбват свежа виталност и радост, от този толкова динамично променящ се, отлитащ като летен повей ... прекрасен ... любим ... и действително удивителен наш живот!
4. Иска ми се да бях срещнал голямата си любов … и да я бях изживял цялата, до дъно, без пощада. А когато тя беше до мен ... иска ми се да я бях пазил и обгрижвал повече. Иска ми се да бях поддържал по-истинска връзка с приятелите си ... и да бях отделил повече качествено време за наистина стойностни отношения, хора, съдби.
5. Може би е необходима огромна смелост, за да изразиш себе си, но човек трябва да отстоява мечтите си. Да опита да разбере автентичната си природа.
Иска ми се да бях имал смелостта да изразявам чувствата и себе си много по-искрящо и ярко ... а не плахо да остана безличен, сив и посредствен … мишок.
Еххх ...
Феноменална е яснотата на прозренията, с които хората се сдобиват в края на дните си.
И не казвам това всичкото, за да звуча минорно или за да се натъжаваме точно сега, преди святото Рождество и красивата Коледа, а за да се поучим от тази мъдрост и да въведем корекции навреме.
Защото ... все пак се задават едни чисто нови 365 дни.
Нека бъдем здрави.
Нека съхраним обичта в сърцата си.
Бог да е във всеки от нас.
Светли празнични дни, мили любими приятели мои!
Обичам ви!
Благодаря за всичко, което ми дадохте през изминалата 2022 година.
Толкова любов съм получила от вас!
Благодаря!
Признателна и много задължена се чувствам ...
Бъдете благословени.
Вие и семействата ви.
Да пребъде любовта.
Добротата.
И ние …
От стената на Reina Bruja
