Тази седмица се срещнах с близък за мен човек, който се чуди накъде да поеме в живота си. Той има много интереси и много потенциални неща, с които може да се захване, но не знае все още кое е неговото.
Пита ме за моя личен път и как аз съм намерил моето нещо. Аз му отговорих: "като си следвах интересите".
В моето лутане, аз пробвах изключително много неща:
- исках да се занимавам с животни
- след това се интересувах главно от птици
- чудих се дали да ставам актьор
- реших да се обуча за констелатор
- записах психология в университета
- тръгнах да ставам концептуален артист
- започнах да пиша в личен блог
- превеждах видеа
- обучих се за диджей
- водих ролеви игри
- занимавах се с изкуствен интелект
Виждах как мога цял живот да се занимавам с всяко едно от тези неща и се чудех кое е моето.
Следвайки своя интерес, мъглата постепенно започна да изчезва. С всяка стъпка нещата ставаха по-ясни, както и посоката.
Така в един момент, след 7 години обучение, бях одобрен за констелатор. Усетих, че това е нещото за мен. То не стана просто ей така. Вложих доста време и енергия, за да се случи. Въпросът е, че през цялото време на обучение, аз не знаех дали ще мога някога да фасилитирам групи.
Когато започнах да водя констелации, осъзнах, че лутането е било част от моя личен път. Нещата, които съм научил във всички тези сфери са ми ценни в момента.
От интереса ми по животните знаех за еволюцията, което ми помага да разбирам човешкото поведение.
Актьорското ми помогна да управлявам и проектирам гласа си и да седя на сцена пред много хора.
Докато се учих да ставам концептуален артист, научих доста предприемачески принципи, за да мога да рекламирам работата си. Те ми помагат и сега.
В развитието на личния ми блог научих изключително много за писането на публикации и използването на интернет. Сега правя точно това: пиша публикации в социалните мрежи.
Превеждането на видеа ми помогна да разбирам английския по-добре. Сега всичко, което уча и чета е на английски.
Диджейските умения ги използвам в подбора на музики за почивките, медитациите и упражненията в групите ми.
Това, което научих от воденето на ролеви игри е как да водя групов процес и как всъщност променяйки историите в главата ни ние променяме живота си.
Умението да използвам изкуствен интелект ми помага в това да създавам картините, които виждате под публикациите ми.
Всичките тези "несвързани" интереси сега ми служат.
Пробвах различни неща. Видях, че много от тях не са за мен. В бъдеше няма да се чудя "какво ли щеше да стане, ако пробвах да стана диджей или актьор". Вече знам и ми харесва изборът ми да се занимавам с терапия.
Преди да се идентифицираме с една идентичност, една професия или една главна социална роля, има нужда да пробваме много различни. Чак, когато сме имали опитности в различни сфери и сме вкусили какво има там, може да изберем с ясно съзнание това, с което искаме да се ангажираме.
Ако не следваме своите интереси, желания и цели, ще следваме тези на другите.
Родителите, предците и приятелите ни могат да знаят какво е добро за самите тях, но няма как да знаят какво е добро за нас, защото вече сме големи хора.
Част от вътрешното порастване е да осъзнаем, че всъщност другите са също толкова изгубени, колкото нас. Тогава разбираме, че ние сме последния филтър на нещата. Нашето тяло, нашите усещания, нашите мисли, нашата интуиция.
Какво казват мама, тати, телевизора или наталната ни карта, е само препоръка. Ние избираме коя звезда да следваме. Ние избираме пътя, по който да вървим.
- Емил Стратев
