вторник, 30 май 2023 г.

Ние не се нуждаем от повече сън,нашите души са уморени ...

 "Не, ние не се нуждаем от повече сън и почивка. Нашите души са уморени, не телата ни.

Нуждаем се от ПРИРОДА.

Нуждаем се от ДВИЖЕНИЕ.

Нуждаем се от МАГИЯ и ИСКРИ.

Нуждаем се от ПРИКЛЮЧЕНИЯ.

Нуждаем се от СВОБОДА.

Нуждаем се от ЕДИНСТВО.

Нуждаем се от ЧЕСТНОСТ и ПРИЕМАНЕ. Нуждаем се от тишина.

Нуждаем се от любов към себе си.

Нуждаем се от повече ПРЕГРЪДКИ - искрени и дълги.

Нуждаем се от РАЗБИРАНЕ, ПОДКРЕПА и СМИРЕНИЕ.

Нямаме нужда от повече сън, имаме нужда да се събудим и да живеем извън всички ограничения и рамки на обществото! И просто да бъдем себе си!"


По-рано днес споделих този текст на Брук Хамптън (www.barefootfive.com) с хората, които са в групата ми за здраве, защото в него намерих отговори на въпроси, като “Защо ми е този личен номер?” или "Какво толкова има в този Аквасорс?"

Да, безспорно е - продуктите са прекрасни, обаче има още нещо в общността, което често не може да бъде обяснено, но може да се усети…


Едно от тези необясними "неща" са срещата ми с Димитър Миленков и пътят, който извървяхме заедно, работейки по книгата му "Път през умовете". 

За мен беше истинско предизвикателство, не само защото за първи път влязох в ролята на редактор. Този процес отрази някои мои страхове, предубеждения и навици. Помогна ми да започна да ги отработвам.  

Понякога се питам кой на кого повлия повече - аз на книгата или тя на мен?


Благодаря за доверието, Митко! Безценно е!

Silvia Anchina

 Тук и сега. Нито повече. Нито по малко. Точно в момента. 


Страх ме е да не "стъпя" на криво.


Зная да "летя" и да ми се случват неща. Позитивни. Но не зная все още да "ходя" и гледам да не "падна" някъде, и най-вече из "непознатите улици на града". 


Зная да бягам, но не зная да ходя. Все още.

Не зная да се оглеждам. На ляво и на дясно. Не зая да чувам и най-вече да слушам звуците на околията. Те ми подсказват какво има и с какво трябва да се справя. От какво трябва да се предпазвам и какво трвбява да избягвам и от къде трябва да заобикалям, за да се съграня. Благословени звуците, мириса...


А зрението... Имам зрението, но вечно вперено в бъдещето, в мечтите, в изпълнението. Но река ли да ходя, поглеждам надолу и се спъвам, залитам, падам и ставам и пак поглеждам нагоре.


Зная да летя и да бягам, но все още не зная да ходя. Уча се сега...


Обичам те Емил Маринов....