КАКВО ОЗНАЧАВА ДА БЛАГОСЛОВИШ?

"Благословението създава щит от божествена защитна светлина върху човека, когото благославяте.

Това е божествена връзка. Оттук идва и важността на това винаги да благославяме с Любов.

Благословете деня си, партньора си, децата си, семейството си, приятелите си, всичко, което правите, парите си, било то много или малко.

Спрете за секунда и благословете човека, който е близо до вас, можете да го направите психически, наблюдавайте го и ще видите, че има леко изменение в лицето му.

Благословете тялото си, независимо дали е болно или здраво в момента. Благословете го и го изпълнете със светлина, любов, милост и прошка, за да е здраво.

Благословете връзките си, без значение дали сте сами, защото се оцялостявате.

Благословете работата си, защото благославяйки я, я изпълвате с Божествена светлина и по този начин се подготвяте за нещо по-добро.

Имате право на прекрасни неща, просто трябва да повярвате и да ги почувствате.

Благословете съществуването си, независимо от болезнените преживявания, това са просто клопките, които трябва да преодолеете и да се развиете.

Благославям теб, който четеш това послание.

Благославям сърцето ти, душата ти, твоето същество, живота ти, здравето ти, брака ти, децата ти, дома ти, семейството ти, работата ти, финансите ти, проектите ти."

Sol Kin

 ТИ СИ МАЙСТОРЪТ

Физическият дискомфорт , които изпитваме, са дълбоки пречиствания, тоест алхимични процеси, които включват физическа ДНК, енергийна ДНК (матрица) и фина ДНК.

Това е многослойно почистване.

Ето защо някои симптоми, които изглеждат напълно изчезнали, вместо това се връщат, по-слаби или по-агресивни.

Защото има три вида на тази памет, която се проявява в дискомфорт (в действителност много повече, но е достатъчно да знаете това)

и трябва да се анулира във всички честоти, в които се намира.

Нека обясня по-добре:

Фината памет всъщност е причината за тези дискомфорти и физически симптоми.

Енергийната памет е по същество матрицата на болката, прикрепена към физическото тяло, която действа като посредник между финия план и триизмерния план

Докато физическата памет всъщност е този дискомфорт и този симптом

И трите трябва да се излекуват.

Няма значение дали едновременно или не, но всички трябва да бъдат излекувани еднакво

И за да направите това, е необходимо да се намесите в тялото с осъзнаване на фината причина, която е породила този спомен за болка, който след това се проявява на физическо ниво.

Не се притеснявайте, интуицията ще ви води, ще ви накара да разберете как и къде да действате

И ако интуицията не е достатъчна... със сигурност синхронността, предизвикана от желанието ви за изцеление, ще създаде необходимите ситуации, за да се намесите и да се излекувате напълно.

Но знайте, че духовното изцеление е път на осъзнаване и следователно всичко се случва, когато му дойде времето

Тоест, когато сте готови да го направите.

То не може да бъде насилено и още по-малко може да бъде ускорено, ако преди това не сте достигнали етап на съзряване в себе си

Поради тази причина не е нужно да бъдете твърде строги към себе си, ако не друго, търпеливи и съпричастни.

Такива ли сте към себе си?

Или понякога сте твърде груби и безчувствени?

Мислете за себе си като за външен човек, който се нуждае от вашето внимание, вашата грижа, вашата любов

Никога не приемате за даденост, че това, което правите за себе си, е достатъчно

Защото често се случва да е достатъчно.

Вашата биологична машина, вашето физическо тяло, както и вашата матрица и фини тела се нуждаят от вас.

За това земно преживяване вие ​​сте избрали черупката, която обитавате в този момент

Това е ценно и изисква вашата ангажираност.

Не го пренебрегвайте

Сега повече от всякога тя има нужда от теб

В този квантов скок, в който вие вече няма да сте същите както преди, както и тялото ви

Вие активирате своя многоизмерен потенциал

И това означава, че

"материята идва с вас, където и да отидете".

Но вече няма да е само материя

И вече няма да бъде вашето разширение, а вашата взаимосвързана форма

И вече няма да е тежко, тромаво, болезнено, неудобно... а ще бъде точно както го искате

Разберете го

Вие сте във вашите собствени ръце

Почувствайте го дълбоко

В знак на благодарност

Уважаване и почитане на това, което носите.

Почувствайте го до степен, в която почитате себе си и се прекланяте пред себе си

Важно е да направите това, защото се подготвяте да живеете в по-високи честоти.

Разбери кои сте

Вярвам във вас!

💎

Марика Морето

Адаптация на превода: Стелиян Рашков

 Първа стъпка в работата върху себе си - думите, които произнасяме. Не бива да изказваме гласно всичко, което почувстваме емоционално. 

Негативните думи съдържат негативна енергия, тя се връща към нас или излизайки от нас се явява нашата комуникация с Вселената. 

Вселената чува нашето мърморене или другите, по-остри думи - ругатните. 

Думите са енергия и ние запращаме тази енергия към някого, носейки отговорността за резултата.

Втора стъпка - емоционалните реакции - обида, гняв, възмущение, спор, критика. 

По това се работи всеки ден, стъпка по стъпка чрез самонаблюдение. Не е лесно и доста дълго ще сме предизвиквани отново и отново, докато заменим изцяло реакциите си със спокойствие и себеудържане от емоционален възел в нас и от отговор на дразнителя.

Трета стъпка - отъждествяването с жертвата - все някой е виновен или постъпва зле с нас; не ни обръща внимание, не се сеща за нас и т.н.. 

И ние търсим на кого да се оплачем. Постепенно свикваме да не избърборваме всеки емоционален удар, да не товарим другите със своите делнични преживявания, да премълчаваме и да осъзнаваме, че другите си играят в техните филми, също като нас. А ние играем своята игра с Вселената и света или със самите себе си.

Четвърта стъпка - емоционалното хранене, с което сме свикнали да се утешаваме, когато ни липсва любов. 

На бебетата им дават биберони, за да се успокоят. 

На децата им купуват шоколади, за да ги зарадват. 

И като възрастни, ние все така търсим нещо да сдъвчем, за да се успокоим. 

Това е много, много трудно ниво.

Имаме много работа със самите себе си. 

Всъщност, никой не ни е възпитал как да се оправим със самите себе си. 

Всеки иска нещо от нас; всеки ден имаме куп задачи и този безкраен поток от искане ни повлича, така че губим опора. 

А от опора имаме нужда, но не отвън, а вътре в себе си.

Ние сме проектирани да реагираме - емоционално, психически. Това е с цел да имаме чувствителност, с която да усещаме какво идва към нас, в случай че сме застрашени. 

Но това са автоматични, подсъзнателни програми. 

А ние имаме и съзнание, с което можем да наблюдаваме и света, и себе си.

И може би, стъпка по стъпка, ще успяваме да променим заобикалящата ни реалност, наблюдавайки и коригирайки самите себе си. 

Всеки има да свърши тази работа сам и въпреки това никой не е сам, защото всички имаме да отработваме едно и също 😘

Така че, може да бъде забавно понякога 🙂

Lora Georgie

 Да се заявя, да получавам!

         Защо ми е трудно да получавам? Какво ми пречи? 

         Въпроси, които ни свързват с преживяване на неудовлетвореност и усещане за недостатъчност. Трудно ни е сами да определим, откъде идва невъзможността да се радваме на живота такъв, какъвто е, да го живеем тук и сега! 

         Имаме очаквания към самите нас, очаквания и изисквания към родителите и предците, преследваме амбиции, натискаме себе си да се покажем, колко сме значими и настояваме ние да сме диригент на живота. Това е детска позиция и не си даваме сметка, че контролът не е в наши ръце. Залъгваме се, че утре като постигна нещо ново ще съм по-добър – ще заслужавам повече, ще ме ценят повече! Утре все още го няма и когато дойде, дали ще отговори на очакванията – нашите и родителските? 

        Живеем сега! 

        Разбира се, не казвам да нямаме очаквания, да не се развиваме, да не планираме, но така пропускаме да се радваме на това, което живота ни предоставя в момента – утре ще е друго!

         Същевременно, несъзнателно не спираме да търсим признание и одобрение от родителите и предците. Търсим тяхното съгласие и благословия. Така се чувстваме свързани с тях, лоялни сме към тях, следваме тяхната повеля. Наливаме енергия, усилия да се доказваме, помпим се и когато балона на амбициите се спука сме неориентирани – без сила, без посока и ни е трудно да определим, накъде и как да продължим?

  

         Резонно е да се запитаме: Не съм ли вече голям и да нямам нужда от похвала? Дали вече мога да се чувствам пълноценен и без да очаквам родителското одобрение? Разбира се, детето в нас търси това одобрение и се влияе, до момента на съзнателното си съзряване. И тогава няма да е от значение, дали ще бъде потупано рамото – то ще е уверено в собствените си умения и възможности! Осъзнаваме, че силата е в нас – да сме уверени, да се отстояваме, да се заявяваме, да си дадем позволението да получаваме. Разбираме, че не се налага да отговаряме на чужди очаквания. 

         И едва сега започва да изплува отговора на въпроса, дали заслужаваме да получаваме? 

         Осъзнати сме и разбираме, че да живеем собствения си живот тук и сега, без да търсим чуждото одобрение е мост към това да си вярваме, да се заявяваме и уверено да се отстояваме – Аз заслужавам! 

         Ако искате да потърсим заедно отговори и на тези въпроси, заповядайте на констелационни събития:

- 26.10 – София;

- 02.11 – Казанлък;

- 03.11 – Стара Загора;

- 10.11 – Русе.

Данислав Шейтанов