Кажи своята истина, дълбоката истина, Тя лекува.

Виждал съм чудеса да се случват, когато хората просто казват истината.

Не „приятната“ истина.

Не истината, която се стреми да угоди или утеши.

А необузданата истина. 

Безумната истина.

Неудобната истина.

Истината, която се страхуваш да кажеш.

Ужасната истина за себе си,

която криеш, за да „защитиш“ другите.

За да избегнеш да си "твърде много".

За да не бъдеш засрамен/а и 

отхвърлен/а.

За да не бъдеш видян/а.

Истината на най-дълбоките ти чувства:

Яростта, която си прикривал/а, контролирал/а.

Ужасите, за които не искаш да говориш.

Сексуалните влечения, които се опитваш да приглушиш.

Първичните копнежи, които не можеш да понесеш да изразиш.

Накрая защитите се разпадат,

и този „опасен“ материал изплува

от дълбокото вътре в несъзнаваното.

Не можеш повече да го задържиш.

Образът на „доброто момче“ или „милото момиче“ се изпарява.

“Съвършеният“, “този, който е измислил всичко“, “еволюиралият", тези образи изгарят.

Трепериш, потиш се, идва ти да повърнеш,

мислиш, че можеш да умреш, правейки го,

но накрая казваш шибаната истина,

истината, от която дълбоко се срамуваш.

Не абстрактната истина. 

Не „духовната“ истина.

Не внимателно формулирана истина, предназначена да предотврати обидата.

Не добре опакованата истина.

Но разхвърляната, огнена, кална човешка истина.

Кървава, страстна, провокативна, чувствена,

неопитомена и неподправена смъртоносна истина.

Трепереща, лепкава, потна, уязвима истина.

Истината за това как се чувстваш.

Истината, която позволява на друг човек да те види в суров вид.

Истината, която те кара да въздъхнеш.

Истината, която кара сърцето ти да подскочи.

Това е истината, която ще те освободи.

Виждал съм хронични депресии и многогодишни безпокойства да падат за една нощ.

Виждал съм дълбоко вкоренени травми да се изпаряват.

Виждал съм фибромиалгия, доживотна мигрена, хронична умора, непоносима болка в гърба, телесно напрежение, стомашни разстройства да изчезват и никога да не се връщат.

Разбира се, „страничните ефекти“ на истината не винаги са толкова драматични.

И ние не стъпваме в нашата истина, очаквайки резултат.

Но помисли за огромните количества енергия, които трябва да жертваш, за да потискаш твоята животинска дивост, да заглушаваш твоята неопитомена природа, да потискаш твоята ярост, сълзи и ужас, да поддържаш фалшивия образ и да се преструваш, че си „добре“.

Помисли за цялото напрежение, което задържаш в тялото си, и вредата, която нанася то на имунната ти система, когато живееш в страх да „излeзеш на светло“.

Поеми риска да кажеш истината си.

Истината, която се страхуваш да кажеш.

Истината, от която се страхуваш, че ще накара света да избяга.

Намери сигурен човек - приятел, терапевт, съветник и го пусни вътре. 

Нека те поддържа, докато се разпадаш.

Нека те обича докато плачеш, вилнееш, тресеш се от страх, и като цяло правиш каша.

Кажи своята ГОЛЯМА истина на някого - това може просто да спаси живота ти, да те излекува от дълбоко вътре и да те свърже с човечеството по начини, които никога не си си представял/-а. 

- Джеф Фостър -

 

ЗАЩО НИ ПРИВЛИЧАТ ХОРА , КОИТО НЕ СА ЗА НАС.

🔥🔥🔥

Отговорът, всъщност, е много прост: Защото вашето РАНЕНО АЗ ги търси.

Вероятно терминът "ранено аз" ви звучи малко прекалено, затова нека обясня. Всички ние имаме два аз-а: "малкият аз" (или раненото аз, егото) и "духовното аз" (нашето по-висше, по-зряло аз, нашата душа)...

☝️Раненото аз е тази част от вас, която ви кара да се чувствате непълни. То поставя под въпрос вашата значимост и ценност. То не се чувства цялостно. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. Раненото ви аз се пита постоянно "Заслужавам ли да бъда обичан/а?".

🙌 От другата страна е духовното аз. Това е вашият по-висш аз, вашата душа. Тази част от вас, която ви свързва с любовта, истината, мъдростта и вътрешния покой. Вашето духовно аз знае, без колебание, колко ценни и достойни за любов сте. То е противовесът на егото.

Във всеки момент ние се индентифицираме с един от двата аз-а. За съжаление, много от нас през по-голяма част от времето избират егото. Това ни кара да се чувстваме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме.

👉 Егото търси неща отвън, с които да запълни усещането за празнота. То вярва, че колкото повече имаме (по-голяма банкова сметка, по-добър партньор, по-хубава работа, по-скъпа къща и т.н.), толкова по-щастливи ще бъдем.

Но... то никога не е щастливо. Или поне не за дълго. Това е така, защото самата природа на егото е да се чувства непълноценно. Ето защо, когато живеете, използвайки перспективата на егото, вие сте обречени да чувствате, че нещо ви липсва. И да се опитвате да го компенсирате. Такъв живот не е особено забавен.

Егото се активизира особено много, когато става дума за романтична връзка, защото обикновено именно любовта е "зоната", където имаме най-много рани.

Всички сме били разочаровани или наранени от връзка в миналото и носим със себе си тази рани през годините (съзнателно или несъзнателно). Ако раната е все още отворена, вие, без да си давате сметка, ще търсите хора, които да предизвикват у вас същите усещания.

🧏‍♂️ Вашето подсъзнание е програмирано така, че да привлича хора, които да активират вашите рани. Причината за това е, че така израствате.Това е болезнената част от процеса на израстването. Но помислете за него и по този начин: вие активирате отново и отново тези рани, за да може най-накрая да ги излекувате. 

Не можем да излекуваме нещо, което не виждаме или не чувстваме. Болката трябва да излезе на повърхността, за да може вие да израснете под нея.

А как израствате под нея? - Като се идентифицирате с вашия по-висш аз.

❗️Запомнете, вашият по-висш аз е тази част от вас, която знае истината за самите вас. Тя знае, че вие си струвате, че сте удивителни, способни и силни. През очите на вашето по-висше аз, вие сте цели. Вярно е, вие не сте перфектни и имате белези. Но по-важната истина е, че вие сте една красива душа.

Вие сте важни.

Вие сте специални.

Вие сте любов.

Ето това знае за вас вашето духовно аз. Това иска и вие да знаете за себе си.

Когато се индентифицирате с вашето по-зряло аз (това е любовта във вас), подсъзнателният стремеж да се свързвате с хора, които ви нараняват, избледнява и след време изчезва. Щом се събудите за тази нова истина, за истината на по-висшия аз, внезапно осъзнавате, че "грешните" хора са били просто учители, които са ви побутвали към правилното състояние на ума и душата, състояние, което не поставя под въпрос вашата стойност.

За съжаление нищо не ни вдъхновява да израстваме така, както разбитото сърце. Вашият висш аз иска да се свържете с него, иска да разберете кои сте всъщност. 

🥰Затова, върнете се към любовта в себе си и ще видите, че любовният ви живот ще бъде излекуван, отвътре навън.

 Шели Бълард