Sana tu relación

 

Si quieres 

Sanar tu relación de Pareja 

Tienes que Sanar primero 

La relación de pareja 

Que tuvieron tus padres 

De ellos es tu aprendizaje 

Suzy Landa

Sanando Generaciones 

Nuestros padres 

nos trajeron al mundo. 

Si nuestros padres se entendieron

  y se amaron, nos dio la oportunidad

 de aprender lo que es 

el verdadero amor. 

Si nuestros padres no se 

aman ni se entienden, no tuvimos 

esa oportunidad. 

Si nuestros padres 

se amaban y entendían, 

se convirtieron en nuestros 

primeros maestros en cómo amar. 

No nos dieron 

un curso ni clases. 

Su manera de cuidar 

el uno del otro fue el mejor curso.

- Thich Nhat Hanh

 Защо човек не може да живее без лъжи? - защото лъжите действат като буфери, като амортисьори. 

Лъжите действат като смазка, че да нямаш непрекъснато търкания с хората. 

Ти се усмихваш и другият се усмихва - това е смазка. 

Може да се чувстваш гневен вътрешно, може да си пълен с ярост, но продължаваш да се усмихваш на жена си: „Обичам те". 

Ако изразиш яростта, ще си имаш неприятности.

Но помни, че докато не можеш да изразиш яростта си, никога няма да разбереш как да изразиш любовта си. 

Човек, който не може да бъде гневен, не може да бъде и любящ, защото той трябва толкова много да потиска гнева си, че става неспособен да изразява каквото и да било друго - защото всички неща вътре в твоето същество са свързани заедно, не са отделени.

Между гнева и любовта няма разлика - те всички са заедно, смесени едно с друго. 

Това е една и съща енергия. 

Ако потиснеш гнева, трябва да потиснеш и любовта. 

Ако изразиш любовта, ще се изненадаш - гневът също се надига заедно с нея. 

Или потискай всичко, или всичко ще трябва да се изрази. 

Трябва да разбереш тази аритметика на твоето вътрешно органично единство.

Или изразяваш, или потискаш.

Всичко.

Изборът не е в това да можеш да потиснеш гнева, а да изразиш любовта - тогава любовта ти ще бъде фалшива, защото няма да има никаква жар, няма да притежава качеството на топлината. 

Тя ще е просто маниерност, нещо кротко, и ти винаги ще се страхуваш да навлезеш по-дълбоко в нея. 

Хората само се правят, че обичат, защото от тях се очаква да обичат. 

Те обичат децата си, обичат съпругите или съпрузите си, любовните си партньори, приятелите си, защото от тях се очаква да вършат определени неща.

Те изпълняват тези неща като че ли са някакви задължения. 

В това няма празнуване.

И е много тъжно. 

Ошо

Лечебната сила на миналото - Бертолд Усамер

 Прекъснатото движение - Въпреки че много заплитания се коренят в системата на предците, не всички проблеми в живота са нейно следствие. Има една причина, на която е добре да се обърне внимание – прекъснатото движение на "протягане", която Берт Хелингер подробно описва.

Всяко дете изпитва нужда да "протегне ръце" към майка си и баща си, за да намери любов, закрила и сигурност. 

Ако детето е преживяло ранна раздяла с родителите, било е отхвърлено или емоционално наранено от тях, това негово желание се прекъсва рязко и грубо.

Да речем, че дете на година и половина е било прието в болница за три месеца. То е било далеч от дома и родителите рядко са идвали на свиждане. Детето е претърпяло емоционален шок от това отделяне. След преживяното то вече няма достатъчно доверие да последва спонтанния импулс да протегне ръце към майка си и баща си. 

Естественото движение на "протягане" е било прекъснато. 

Силният копнеж по родителите остава, но тези чувства вече се превръщат в тъга и болка, гняв и фрустрация. 

На човек, преживял нещо подобно като дете, често му е трудно да обича напълно, когато порасне. Той зацикля в пространството между копнежа и отрицателните чувства, свързани с него. 

Често несъзнателно провокира отхвърлянето, което тайно очаква. 

Непрекъснато се тормози от тъга, болка, гняв и неудовлетвореност. 

Тези чувства могат да продължат до безкрай, a човек да си изкарва гнева върху възглавници по време на терапевтични сесии, без гневът му да намалее или изчезне. 

Това е така, защото яростта е вторично чувство – първичното е силното желание да бъдеш близо до другите.

Осъществяването на това "протягане" е лечебно. 

В подобни констелации Хелингер сяда срещу клиента и му позволява да се върне назад до момента на шока от отделянето. 

След това му казва да протегне ръце и да каже "моля". 

Трогателно е да се види колко трудно може да бъде това за засегнатия човек – болката и разочарованието от случилото се в миналото са извънредно силни. 

Когато молбата – това "моля" – бъде произнесено, терапевтът може (като представител на майката или бащата) да прегърне клиента и да го задържи в обятията си. 

Така "протягането", което е било прекъснато толкова дълго, става завършено. 

Желанието е осъществено. 

Когато това се случи, старите негативни чувства се разсейват.

Из "Лечебната сила на миналото", Бертолд Улсамер

Галя Мутафова психолога

 Повече питайте и се интересувайте от човека. По -малко говорете и проповядвайте. Вашият опит е ваш опит, вашите вярвания са ваши вярвания, вашите начини са ваши начини....

Да помагаме на човека тихо да намери собственият си глас.

Да му помогнем да мине през собствената си гора от объркване, за да открие собствената си светлина.

Да бъдем придружители....

За мен е важно да си припомням всичко това!

Да се завръщам към същината на нашата работа.

Защото в шума на " изявите", можем да станем много шумни и марко чуващи...

Много клиширани и малко възприемчиви...

Много " можещи" и малко отворени за новото...

 

EL CAMINO DEL AMOR: LOS 11 PASOS:

1. Primero, contigo mismo. Sólo cuando estás bien contigo mismo puedes estar bien con los demás.

2. Manejar la soledad. Sólo cuando manejas tu soledad puedes manejar una relación. 

3. Sólo se da lo que se tiene. Necesitas valorarte para valorar, quererte para querer, respetarte para respetar, y aceptarte para aceptar, porque nadie puede dar lo que no tiene. 

4. Paz interior. Ninguna relación te dará la paz que tú mismo no crees en tu interior. 

5. Fantasía que genera frustración. Pretender que otra persona nos haga felices y llene todas nuestras expectativas es una fantasía que sólo trae frustraciones. 

6. Autonomía. Ninguna relación te brindará felicidad que tú mismo no construyas. 

7. Autosuficiencia. Sólo podrás ser feliz con otra persona cuando, bien convencido, seas capaz de decirle: "No te necesito para ser feliz". 

8. Independencia Sólo podrás amar siendo independiente hasta el punto de no tener que manipular ni manejar a los que dices querer. 

9. Requerimientos. Para amar necesitas una humilde autosuficiencia, autoestima, y la práctica de una libertad responsable. 

10. Autoestima y madurez. Ámate a ti mismo, madura, y el día que puedas decirle a esa otra persona "Sin ti me la paso bien", ese día estarás preparado para vivir en pareja. 

11. Compartir. Dos personas que vivan en pareja podrán ser felices sólo cuando se hayan unido para compartir su felicidad, no para hacerse felices la una a la otra. 

"Dos personas se aman únicamente cuando son capaces de vivir la una sin la otra, pero deciden vivir juntas"

 M. Scott Peck

Енергиен разчет

 Може да измените ситуацията около себе си само, ако се промените вие самите. Първото, което трябва да направите – да се откажете от желанието си да управлявате ситуацията. 

***

Искате ли да ви дам съвет как да бъдете здрави и да живеете дълго? Никога към никого и към нищо не предявявайте претенции. Нито към съдбата, нито към Бог, нито към миналото, нито към хората. Външно се дръжте както си искате, но вътрешно – всяка ваша претенция задейства програма за унищожение към този, към който я отправяте. Клетката не отправя претенции към организма, изхождайки от личните си интереси. Не може, защото това е програма за разпад на организма. Такава клетка се откъсва от останалите и се разболява.

Започнете с усещането, че всяка секунда всичко, което е около вас, може да изчезне, че любимият ви човек може всяка секунда да ви предаде, да си тръгне, да ви оскърби или да умре. Че във всяка една секунда може да умрете и вие. Тогава претенциите ще отстъпят и ще остане само любовта. Вашето чувство за любов не трябва да зависи от нищо.

Който и да е метод на лечение, който не се опира на духовното развитие на човек, води до деградация.

Сергей Лазарев

Берт Хелингер

 ❗️❗️❗️Неосъзната идентификация с по-ранен партньор на родителите - не рядко срещано заплитане.

Клиент: Как е възможно дъщерята да се идентифицира с предишна жена на бащата, като дори не я познава?

Хелингер: Не е необходимо да се познават лицата, с които човек се идентифицира❗️❗️❗️

Защото натискът, който води към идентификация, идва от системата и той действа, без човек да знае нещо за лицата, които представлява. 

Щом е имало предишна интензивна връзка на бащата с друга жена (приключена по не добър начин, неуважавана, изключена), може да се предположи, че дъщерята ще подражава на тази жена и че ще представлява тази жена в семейството, без да го забелязва. 

Ако е имало предишна интензивна връзка на майката с друг мъж, може да се изходи от това, че някой син ще подражава на този мъж и ще го представлява в семейството, без да забелязва. 

Така дъщерята става съперничка на майка си, без и двете да знаят защо, а синът става съперник на баща си, без да знаят защо. 

Натискът върху дъщерята да представлява, чрез идентификация, предишна жена или любима на баща си, отслабва, когато майка й почита предишната жена като предишна и застава осъзнато между нея и мъжа, и го възприема изцяло като свой съпруг. 

Независимо обаче как майката се отнася към предишната жена или приятелка на мъжа си, дъщерята може да се освободи от идентификацията, веднага щом я осъзнае и каже на майка си, макар и само вътрешно: 

"Ти си моята майка, а аз съм твоята дъщеря. Само ти си истинската и важната за мен. С другата нямам нищо общо." 

И когато каже на бащата, макар и само вътрешно: 

"Това е моята майка и аз съм нейна дъщеря. Само тя е истинската за мен. С другата нямам нищо общо."

И тогава дъщерята може да обича майка си като своя майка, а майката да обича дъщеря си като своя дъщеря, без да я чувства като своя съперничка. 

Тогава дъщерята може да се обърне и към бащата и да го обича като свой баща, а бащата да се обърне към дъщерята и да я обича като своя дъщеря, без да вижда в нея предишната жена или любима.

Същото важи за сина. Натискът върху него да представлява, чрез идентификация, предишен мъж или любим на майката отслабва, когато бащата почита предишния мъж като предишен и все пак застава между него и жената осъзнато и я приема изцяло като своя жена. 

Обаче независимо как бащата се отнася към предишния мъж или любим на майката, синът може независимо от това да се освободи от идентификацията, щом я осъзнае, при което казва на бащата, макар и само вътрешно: 

"Ти си моят баща и аз съм твоят син. Само ти си истински за мен. С другия нямам нищо общо." 

И когато каже на майка си, макар и само вътрешно: 

"Той е моят баща и аз съм негов син. Само той е истински за мен. С другия нямам нищо общо."

Тогава синът може да се обърне към бащата и да го обича като свой баща, а бащата може да се обърне към сина си и да го обича като свой син, без да се страхува в негово лице от съперник. Тогава синът може да се обърне и към майката и да я обича като своя майка, а майката може да се обърне към сина си и да го обича като свой син, без да търси или вижда в него предишен мъж или любим.

Неосъзнатата идентификация с предишен партньор на родителите води понякога до психоза, особено ако синът трябва да представлява предишна жена на бащата, защото няма на разположение момиче за тази цел, или когато дъщерята трябва да представлява предишен мъж на майката, защото няма на разположение момче за това. 

Берт Хелингер, из “Закони на Любовта”