Аида Марковска Дървото на Живота

 

КАК ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА РАЗКАЗВА ЗА НЕЯ

Кога боли гърба и долната част на гърба?

Често жената има болки в гърба, когато се страхува да се довери, да се откаже от контрола.

 

Получаването на онова, което жената иска става чрез енергията на отпускането и спокойствието, защото, за да се отдадете и приемете всичко, трябва непременно да се доверите на себе си, на рода си, да усетите подкрепата на рода, най-вече да излекувате травмата, която ви пречи да получите тази подкрепа.

 

КАК ДА ПОЛУЧИТЕ ПОДКРЕПАТА НА РОДА (поне на минимално ниво).

🌿 Признайте и приемете всички членове на рода, като им отделите място в сърцето си. 

Да обичате безусловно всички членове на семейството и рода си.

Без условия, рамки и ограничения. 

Те са членовете на вашето семейство, те ви дават енергия. 

Можете да я приемете и да живеете спокойно, или да се съпротивлявате и да носите всичко на гърба си. 

Това е невероятен товар за тялото.

🌿 Направете поклон на рода. 

Представете си баща си от дясната ви страна и майка си от лявата. Представете си техните родители зад тях и така цялата йерархия. Не е нужно да ги познавате, просто си ги представете и им правете мислено поклони по няколко минути в продължение на 40 дни.

🌿 Сутрин рано, след ставане, правете практика за приемане на енергия от рода.

Правете практиката примерно по 10 минути всеки ден в продължение на една седмица. 

Запалете свещи, изправете се, представете си рода на майка си от лявата страна и рода на баща си от дясната страна. 

Поклонете се пред тях, съберете ръце като в молитва точно над гърдите си и кажете следното:

 

"Мамо и татко, Благодаря ви за вашата енергия, ресурси и помощ. Моля ви да ме напътствате. Помогнете ми. Готова съм да получавам енергия и благини от вас, за да служа на своето семейство и на нашата родова система, в която съм по своето рождение!

 

Изправете се и почувствайте как енергията се издига по краката ви. Разпределете постепенно енергията по цялото си тяло.

 

🌿 Болката и тежестта в краката, в коленете също е връзка с рода, със земята, прочистване на родовите програми, по-специално програмите за горделивост и липса с смирение. 

Ако в рода ни липсва смирение, тогава ни болят коленете. Или ако предците ни са били принудени да стоят на колене пред власти или овладени хора и те са се бунтували.

🌿 Стъпалата - стъпалата са това, с което стоим на земята, връзката ни със земята и рода, стабилността ни в живота, но и страховете ни за живота.

🌿 Изтръпване, мравучкане, парене, сърбеж, схващане, плач, проява е, кихане - това са начините физически да прочистим енергийните канали в тялото ни, те често са задръстени и блокирани от "енергийна мръсотия" и когато се почистят, енергиите започват да текат по-добре през тялото ни. 

И тогава имаме тези усещания на местата, където това се случва. Тези усещания трябва да се приемат с благодарност и да им се позволи да напуснат тялото със спокойствие и разбиране.

 

🌿 Тежест и дискомфорт в раменете и шията - това е изчистване отпрограмите на прекомерна отговорност, защото понякога слагаме някого на врата си, поемаме твърде много върху себе си, натоварваме се с чужда отговорност. 

Важно е да го осъзнаем и ако се появят тези усещания да започнем да работим върху това. Това е особено често срещано явление при отглеждането на деца, когато силните майки, започват да "носят" много върху себе си. По-често вратът или раменете болят, когато човек заеме позицията на "спасител", поемайки отговорността на другите върху себе си.

 

Трябва да осъзнаем това и да уловим себе си в моментите, когато започваме да поемаме отговорността на друг човек, за да разберем, че в този момент несъзнателно желаем да бъдем значими, нужни. 

Изобщо нашето тяло много разказва и много ни помага!

Автор: Аида Марковска

 Низ откровения, завещани от Берт Хелингер 🙏🏻 Не пропускайте да изчетете. Висш пилотаж във връзките.   

“Едно от най-важните заключения, които можем да си направим във връзка с тази работа е, че тайната на живота се състои в това, да се съгласиш с нещата такива, каквито са. Неприятностите в съпружеските отношения започват тогава, когато някой от двамата се опитва да промени другия.

И затова аз често правя едно упражнение като медитация /Хелингер води медитацията с големи паузи/:

„Затворете очи….. и гледайте мислено към партньора си такъв, какъвто е …. точно такъв, какъвто е… Възможно е да забележите, че до този момент може и да не сте виждали наистина партньора си,…. защото сте имали определен образ, по който сте съдили за него… Но сега гледате към партньора си и му казвате: 

„Аз те обичам такъв, какъвто си... точно такъв, какъвто си ти наистина“… 

А сега си представете това, какво се случва с вас, ако и партньорът ви каже: „И аз те обичам такъв, какъвто си …. именно такъв …, какъвто ти си!“… 

Да, и това ни дава чувство за безопасност, защото ние се съгласяваме с другия, такъв, какъвто е,… точно такъв, какъвто той е. 

Именно това представлява любовта! … 

И когато се съгласяваш с другия, такъв, какъвто е, ти се съгласяваш и със самия себе си - да бъдеш точно такъв, какъвто си… 

И след това ти можеш да направиш следващата стъпка и да кажеш на партньора си: 

„Аз обичам И твоята майка, точно такава, каквато е…. обичам и твоя баща – такъв, какъвто е. Ти си това, което си, именно защото и твоите родители са такива, каквито са. И затова аз им давам достойно място в моето сърце!”

И тогава партньорът ми е спокоен, защото той няма какво повече да крие за своето семейство. Той знае, че то е прието.

В днешните времена възникват определени трудности за това, защото семействата имат много разнообразни ценности. Мъжът и жената произлизат от различни семейства и затова имат различна съвест. А съвестта ни привързва към нашите семейства, защото ние знаем точно какво е необходимо, за да можем да принадлежим към тях. И ако се отклоняваме по някакъв начин от убежденията, мисленето и ценностите на нашето семейство, то тогава ще имаме нечиста съвест.

❗️Но когато се свързваме с друг партньор, ние се свързваме и с друг тип съвест… 

❗️Възниква необходимостта да освободим място за тази друга съвест, свързана с ценностите на неговото семейство… 

Налага се ние да разширим нашето съзнание, за да се освободи място за партньора ни и за неговото семейство… 

И ако ние не сме способни на такова разширяване и смятаме, че ценностите на нашето родителско семейство са по-добри и по-значими от ценностите на семейството на партньора, то съпружеската двойка я чакат неприятности. 

❗️Тези, които си остават с чиста съвест; тези, които се придържат към своята чиста съвест, си остават деца. 

Възрастните хора знаят какво да направят в този момент. Възрастни и пораснали хора стават само грешниците. 

Невинните хора, които се придържат към защитената територия на своето семейство, си остават деца! Като тук под грях не разбираме това, да правиш нещо лошо, а да дръзнеш са се съгласиш и с нещо различно. Тези пораснали грешници се отказват от някои ценности на своето семейство заради нещо по-голямо и нещо универсално.

Ние имаме още по-голяма възможност за израстване, когато в двойката ни има деца. 

❗️Доброто решение идва тогава, когато и мъжът и жената започнат да говорят от името на ценностите на създаденото от тях общо семейство...

Но обикновено жените успяват да постигнат надмощие. Това са мои наблюдения и тук няма никакво осъждане… И ако децата се възпитават в ценностите на майката, те след това ще търсят начин да следват баща си, защото децата принадлежат на двамата си родители. Но ако единият удържа победа над другия, то детето се присъединява към победения родител. 

❗️Именно благодарение на това бащата оказва такова силно влияние върху децата: защото често бива отхвърлен!

И сега аз се връщам отново към нашата настояща тема за любовта. 

❗️Тя се постига тогава, когато децата могат абсолютно свободно да следват ценностите и на баща си и на майка си. 

Затова ще ви дам едно изречение, с което можете да правите децата си щастливи. Когато майката гледа в очите детето и му казва: 

„Аз обичам в теб твоя баща точно такъв, какъвто е. И аз ще бъда щастлива, ако ти станеш точно такъв, какъвто е той.”

Бащата, по същия начин, гледа в очите си своето дете и му казва: 

„Аз обичам в теб майка ти, такава, каквато тя е. И аз ще бъда щастлив, ако ти станеш точно такъв, каква е майка ти!“

Точно това е истинската любов. 

И в добавка към любовта, точно това е истинската свобода. 

Така децата са свободни да вървят по своя собствен път. 

От този момент те не се чувстват притиснати да следват когото и да било от родителите си. 

Те не се чувстват непълноценни. 

А животът ни е даден тъкмо затова: да го изживеем пълноценно. И те не тръгват към живота с намерението да намерят идеалния партньор. А кой всъщност е нашият идеален партньор? Този, който прилича на мен и с него всичко си остава, както преди. Така всъщност си оставаме сами. 

❗️А истинското израстване е свързано с това, че на нас не ни достига нещо. 

И точно в това е истинското израстване: когато се стремиш към нещо, което преди това не е съществувало в твоя живот. И си способен да го видиш в партньора си.

Но внезапно някой от партньорите, например мъжът, може да почувства, че животът му се движи в друга посока. Жената тогава също чувства, че те двамата се движат в различна посока. За да постигнат самореализация, те трябва да вървят по път, различен от този досега. И тогава, за да подхранят любовта си, те отново трябва да се съгласят с това, че вече вървят по различен път. 

И тогава също има едно кратко изречение, което в душата си можем да кажем на другия: „Аз се съгласявам с твоята съдба, такава, каквато тя е. Точно такава, каквато е. И аз съм съгласен и със собствената си съдба и със собствената си самореализация.“ И когато те се пускат един от друг, те се свързват от една друга любов.

Но понякога партньорът може да каже: „Ти трябва да ми бъдеш верен на мен и не можеш да вървиш по своя път.“ И често точно заради това се формират много сериозни проблеми в отношенията. Защото единият партньор иска от другия да се откаже от своята съдба заради него. И затова, ако единият партньор застава на пътя на другия, той трябва да му каже: „Моята съдба е на първо място!“ Тогава и другият човек се променя…”

От страницата на колегата Людмил Стефанов

Благодаря ти Люси, за всичко, което правиш 🙏🏻❤️🤗

 Когато майката не уважава бащата на сина си, последният чувства забрана да се приближи към бащата, съответно - към мъжкото в себе си също. 

Такива момчета могат започвнат да изживяват себе си като жени. 

Това е една от причините синът да бъде подтикнат към хомосексуалност - забраненият достъп до мъжествеността.

Представете си: Родителите се разделят. Майката преживява себе си като безгрешна, а бащата на момчето за нея от любим се превръща във враг номер едно. 

Това е често срещан сценарий. 

Много често бащата просто спира да се интересува от сина си. 

Не защото не се интересува и е безотговорен баща, както изглежда това за майката обаче! 

А защото тя, подсъзнателно, без да си дава сметка, застава на пътя между тях. И в реалността е много ядосана, защото той не й помага, не се обажда. 

В констелация това се вижда кристално ясно. 

Забраната на достъп до бащата кара момчето, живеещо при майка си, да се откаже от мъжката си страна, да изостави мъжествеността. 

Посланието на майка му към бащата е жестоко: 

“Баща ти не става. Ти не е добре да си като него." 

Детето разбира това като че не е добре да бъде мъж. Защото живее с мама, не иска да й противоречи, животът му зависи от нея, то се съгласява, неосъзнато, разбира се, казва: 

“Да, мамо. Няма да съм мъж. Мъжете не стават." 

Тази картина може да се разшири много. 

Важно е да се разбере, обаче, как една само неправилна стъпка от наша страна, влачи след себе си неподозирани последствия в годините, определя целия живот на децата ни. 

А, за жалост, неосъзнати и въвлечени в историите, идващи от собствените ни рождени семейства, ние често правим грешки. 

Тотка. 

❦

Проблема с горната граница на щастието

 Можете ли да разпознаете този модел: изпитвате близост към партньора си, чувствате се щастливи и ви е приятно. Изведнъж като гръм от ясно небе започвате да се карате. Откъде се взе тази кавга? Защо стана точно сега?

А преживявали ли сте нещо подобно, свързано с горепосочения модел: вкъщи сте си, чувствате се щастливи, всичко ви е удобно и приятно. Внезапно в главата ви нахлуват мисли на безпокойство, какви ли не – като се почне от световните проблеми, та до чистотата на килима на пода. Защо точно сега, когато ви е толкова хубаво?

Виновен е Проблемът за горната граница.

Програмирани сме така, че не можем да се чувстваме добре твърде дълго, без да предизвикаме някакво негативно преживяване, което да ни свали на земята. 

Нашата програма ни диктува, че трябва: да се веселим/да се ядосваме, да се сближаваме/да се разболяваме, да изпитваме интимност/да се караме. 

Правим една отколешна асоциация между приятното чувство и болката, затова, щом се почувстваме добре за определено време, веднага намираме начин да предизвикаме болката. 

Повечето от нас не могат да изпитват интимност към партньора си много дълго време, без да създадат някакъв проблем, който да ограничи положителната енергия. По подобен начин не можем да си позволим близост и любов към самите себе си за повече от няколко секунди, преди да се озовем във властта на болката.

С фразата Проблем за горната граница ние описваме тази уникална човешка склонност. Това е единствения проблем, който трябва да разрешите, тъй като при взаимната отдаденост в една връзка вие заменяте всичките си предишни проблеми само с този: как постоянно да развивате себе си, позволявайки си все повече и повече да оставате с положителните преживявания. Когато се сближите с някого, позитивната енергия се умножава и надхвърля рамките на всичко онова, което сте придобили поотделно и с което сте свикнали. Вследствие на миналите обстоятелства в живота ни всички ние си имаме една граница по отношение на това колко положителна енергия можем да изтърпим/понесем. Щом надхвърлите тази граница, в несъзнателния ви разум се включва някаква аларма. Ако в този момент си дадете почивка, за да можете да интегрирате енергията, несъзнателният ви разум ще намери начин да прекъсне нейния приток. Неговите стратегии може да са доста примитивни: скандали, заболявания, злополуки. Далеч по-добре е да се научите да забелязвате кога превишавате лимита си, така че съзнателно да намерите начин как да интегрирате получената енергия, вместо да оставяте тази задача на несъзнателния ви разум. Във ваша полза е също така да търсите начин за всекидневно повишаване на този лимит, за да можете да толерирате все повече и повече положителни преживявания.

Човешките същества са страдали и са се борили в продължение на милиони години, така че сме станали изключително опитни в умението да се справяме с болката и страданието. Ние вярваме, че в този момент от еволюцията нашият вид всъщност започва да отваря в нас нови канали за изживяване на положителната енергия. Как да се чувстваме по-добре по естествен начин, без посредничеството на химията е една нова еволюционна задача. Трябва да се научим обаче как да отваряме допълнителни канали за нея. 

Проблемът с горната граница е жизненоважен за хората, които излизат от зависимост. Специфичният ефект на всяка зависимост е да ограничава възможността ни да преживяваме положителните неща от живота. Дори и кокаинът, който се смята за стимулант, всъщност е депресант, в смисъл, че блокира положителната ви енергия. Той отклонява вниманието ви от неща, на които би следвало да обърнете внимание. Много зависими от кокаина хора, с които сме работили, казват, че вземат дрога, защото ги кара да се чувстват щастливи и самоуверени и защото им вдъхва оптимизъм. В действителност обаче наркотикът ги депресира, като отклонява вниманието им от въпроса защо не са естествено оптимистични, щастливи и самоуверени. Депресантите, водещи до зависимост, като например алкохолът, очевидно функционират по същия начин, но по-директно.

Един пристрастен към марихуаната наш пациент предлага ярък пример за това как всяка зависимост от дрога допринася за Проблема за горната граница. Той пушел всеки ден от седемнайсет до трийсет-годишна възраст и изкарвал прилични суми от отглеждането на растението. Когато спрял да пуши, всичките психологически проблеми, с които хората обикновено се сблъскват още като юноши, го връхлетели с дванайсет години закъснение. Това се отразило дори на тялото му: брадата му започнала да расте, а гласът му се понижил с цяла октава. Накратко, той бил забавил момента на зрелостта си с дванайсет години. Мислете за личностното си израстване като за изкачването на планина. Някои от нас, когато започнат да се затрудняват при изкачването, просто спират и си почиват. Това е разумният избор, но, разбира се, не най-популярният. Други хора се опитват да се справят с болката и напрежението, като ги удавят в алкохол, а трети изкуствено поддържат енергийните си запаси с различни видове стимуланти.

Всяка зависимост – била тя от храна, наркотици, алкохол, секс или шопинг – винаги се опитва да замаскира някакви по-дълбоки, фундаментални проблеми в една връзка. Много от възстановяващите се двойки, с които работим, откриват няколко пласта в Проблема за горната граница. Когато периодите им на трезвеност се удължат, те започват да разбират, че са използвали зависимостта си като горна граница, но също така, че имат и други проблеми, които обслужват същата функция. За лекуващите се алкохолици зависимостта от пиенето често пъти е опит за потискането на обезпокоителни тревожни мисли. Но тревожните мисли не си отиват, когато те престанат да пият. В действителност в много случаи те се увеличават за известно време. Както се изрази един лекуващ се алкохолик: „Пиех, за да избягам от мислите си, да се измъкна от тревогата и безпокойството си. Тогава пиенето се превръщаше в по-голям проблем, което ми позволяваше да се фокусирам върху него, вместо върху това, за което се безпокоях по принцип. Когато спрях да пия, всички тревожни мисли се върнаха обратно. Тогава осъзнах, че безпокойствата ми са били начин, който съм използвал, за да блокирам положителните чувства към себе си и към хората край мен. Никога не бях си давал сметка защо се безпокоя. Мислех си, че просто така трябва. Осъзнах, че съм неспокоен, защото искам да упражнявам власт. Ако можех да преценя всички възможности, тогава бих могъл да контролирам себе си и всички околни. Но най-голямото си просветление получих, когато разбрах, че цялата тази тревога и търсенето на власт идват всъщност от собственото ми възпиране да се чувствам добре. Защо? Защото не струвам пукната пара и не го заслужавам.“

Изказването на този мъж е красноречив пример  за един проблем, който всички ние споделяме. Тай като не можем да се справим с чувствата си, ние се оттегляме в своите мисли. После вече не можем да се справим и с мислите си, затова се оттегляме още по-нататък, в някаква зависимост. На дъното на всичко това се крие мисълта, че не заслужаваме да се чувстваме естествено щастливи.

Гай и Катлийн Хендрикс