Можете ли да разпознаете този модел: изпитвате близост към партньора си, чувствате се щастливи и ви е приятно. Изведнъж като гръм от ясно небе започвате да се карате. Откъде се взе тази кавга? Защо стана точно сега?
А преживявали ли сте нещо подобно, свързано с горепосочения модел: вкъщи сте си, чувствате се щастливи, всичко ви е удобно и приятно. Внезапно в главата ви нахлуват мисли на безпокойство, какви ли не – като се почне от световните проблеми, та до чистотата на килима на пода. Защо точно сега, когато ви е толкова хубаво?
Виновен е Проблемът за горната граница.
Програмирани сме така, че не можем да се чувстваме добре твърде дълго, без да предизвикаме някакво негативно преживяване, което да ни свали на земята.
Нашата програма ни диктува, че трябва: да се веселим/да се ядосваме, да се сближаваме/да се разболяваме, да изпитваме интимност/да се караме.
Правим една отколешна асоциация между приятното чувство и болката, затова, щом се почувстваме добре за определено време, веднага намираме начин да предизвикаме болката.
Повечето от нас не могат да изпитват интимност към партньора си много дълго време, без да създадат някакъв проблем, който да ограничи положителната енергия. По подобен начин не можем да си позволим близост и любов към самите себе си за повече от няколко секунди, преди да се озовем във властта на болката.
С фразата Проблем за горната граница ние описваме тази уникална човешка склонност. Това е единствения проблем, който трябва да разрешите, тъй като при взаимната отдаденост в една връзка вие заменяте всичките си предишни проблеми само с този: как постоянно да развивате себе си, позволявайки си все повече и повече да оставате с положителните преживявания. Когато се сближите с някого, позитивната енергия се умножава и надхвърля рамките на всичко онова, което сте придобили поотделно и с което сте свикнали. Вследствие на миналите обстоятелства в живота ни всички ние си имаме една граница по отношение на това колко положителна енергия можем да изтърпим/понесем. Щом надхвърлите тази граница, в несъзнателния ви разум се включва някаква аларма. Ако в този момент си дадете почивка, за да можете да интегрирате енергията, несъзнателният ви разум ще намери начин да прекъсне нейния приток. Неговите стратегии може да са доста примитивни: скандали, заболявания, злополуки. Далеч по-добре е да се научите да забелязвате кога превишавате лимита си, така че съзнателно да намерите начин как да интегрирате получената енергия, вместо да оставяте тази задача на несъзнателния ви разум. Във ваша полза е също така да търсите начин за всекидневно повишаване на този лимит, за да можете да толерирате все повече и повече положителни преживявания.
Човешките същества са страдали и са се борили в продължение на милиони години, така че сме станали изключително опитни в умението да се справяме с болката и страданието. Ние вярваме, че в този момент от еволюцията нашият вид всъщност започва да отваря в нас нови канали за изживяване на положителната енергия. Как да се чувстваме по-добре по естествен начин, без посредничеството на химията е една нова еволюционна задача. Трябва да се научим обаче как да отваряме допълнителни канали за нея.
Проблемът с горната граница е жизненоважен за хората, които излизат от зависимост. Специфичният ефект на всяка зависимост е да ограничава възможността ни да преживяваме положителните неща от живота. Дори и кокаинът, който се смята за стимулант, всъщност е депресант, в смисъл, че блокира положителната ви енергия. Той отклонява вниманието ви от неща, на които би следвало да обърнете внимание. Много зависими от кокаина хора, с които сме работили, казват, че вземат дрога, защото ги кара да се чувстват щастливи и самоуверени и защото им вдъхва оптимизъм. В действителност обаче наркотикът ги депресира, като отклонява вниманието им от въпроса защо не са естествено оптимистични, щастливи и самоуверени. Депресантите, водещи до зависимост, като например алкохолът, очевидно функционират по същия начин, но по-директно.
Един пристрастен към марихуаната наш пациент предлага ярък пример за това как всяка зависимост от дрога допринася за Проблема за горната граница. Той пушел всеки ден от седемнайсет до трийсет-годишна възраст и изкарвал прилични суми от отглеждането на растението. Когато спрял да пуши, всичките психологически проблеми, с които хората обикновено се сблъскват още като юноши, го връхлетели с дванайсет години закъснение. Това се отразило дори на тялото му: брадата му започнала да расте, а гласът му се понижил с цяла октава. Накратко, той бил забавил момента на зрелостта си с дванайсет години. Мислете за личностното си израстване като за изкачването на планина. Някои от нас, когато започнат да се затрудняват при изкачването, просто спират и си почиват. Това е разумният избор, но, разбира се, не най-популярният. Други хора се опитват да се справят с болката и напрежението, като ги удавят в алкохол, а трети изкуствено поддържат енергийните си запаси с различни видове стимуланти.
Всяка зависимост – била тя от храна, наркотици, алкохол, секс или шопинг – винаги се опитва да замаскира някакви по-дълбоки, фундаментални проблеми в една връзка. Много от възстановяващите се двойки, с които работим, откриват няколко пласта в Проблема за горната граница. Когато периодите им на трезвеност се удължат, те започват да разбират, че са използвали зависимостта си като горна граница, но също така, че имат и други проблеми, които обслужват същата функция. За лекуващите се алкохолици зависимостта от пиенето често пъти е опит за потискането на обезпокоителни тревожни мисли. Но тревожните мисли не си отиват, когато те престанат да пият. В действителност в много случаи те се увеличават за известно време. Както се изрази един лекуващ се алкохолик: „Пиех, за да избягам от мислите си, да се измъкна от тревогата и безпокойството си. Тогава пиенето се превръщаше в по-голям проблем, което ми позволяваше да се фокусирам върху него, вместо върху това, за което се безпокоях по принцип. Когато спрях да пия, всички тревожни мисли се върнаха обратно. Тогава осъзнах, че безпокойствата ми са били начин, който съм използвал, за да блокирам положителните чувства към себе си и към хората край мен. Никога не бях си давал сметка защо се безпокоя. Мислех си, че просто така трябва. Осъзнах, че съм неспокоен, защото искам да упражнявам власт. Ако можех да преценя всички възможности, тогава бих могъл да контролирам себе си и всички околни. Но най-голямото си просветление получих, когато разбрах, че цялата тази тревога и търсенето на власт идват всъщност от собственото ми възпиране да се чувствам добре. Защо? Защото не струвам пукната пара и не го заслужавам.“
Изказването на този мъж е красноречив пример за един проблем, който всички ние споделяме. Тай като не можем да се справим с чувствата си, ние се оттегляме в своите мисли. После вече не можем да се справим и с мислите си, затова се оттегляме още по-нататък, в някаква зависимост. На дъното на всичко това се крие мисълта, че не заслужаваме да се чувстваме естествено щастливи.
Гай и Катлийн Хендрикс
Няма коментари:
Публикуване на коментар