Ако някога се почувстваш като ранено зверче и искаш да виеш към луната от болка, ти желая любов.
Просто любов. Която да се превърне в лек за раните.
Ако някога се чувстваш изоставен и сам, сред тъмата и ветровете на брега на бурното житейско море, което сякаш отмъква всичко обичано някъде далеч, ти желая любов.
Любов, която да бъде бряг. Някъде там, в безкрая. Невидима сред мъглите и времето, но винаги там… Винаги сигурна. Винаги в очакване.
Ако някога светът ти се разбие на хиляди парченца и всичко изглежда безнадеждно, ти желая любов.
Просто любов. За да се събереш отново и да бъдеш цял.
Ако някога изгубиш пътя пред себе си, ако някога изгубиш посока, ако някога изгубиш сам себе си, ти желая любов.
Любов – по-точна и от най-добрия компас. Любов, при която винаги да се връщаш.
Ако някога натрупаш толкова разочарования, че започнеш да се давиш в тях, ти желая любов.
Любов – като свежа глътка кислород.
Ако някога изгубиш вяра – в света, в хората, в себе си… ти желая любов.
Любов, която да върне всичко на мястото му. Любов, с която вярата да възкръсне.
Ако някога не можеш да простиш и да оставиш случилото се да се превърне просто в история, ти желая любов.
Любов, с която да изградиш стъпала напред и нагоре. И от висините да погледнеш назад. И да си преживял онова, което иначе тежи и те тегли надолу….
Ако някога се озовеш очи в очи с бездна пред себе си, ти желая любов.
Любов, която да те дари с крила. И да прелетиш над трудностите.
Ако някога бъдеш залутан пътешественик в беззвездна нощ, ти желая любов.
Любов, която да изгрее на небосклона по-ярка и от Вечерницата…
Ако някога завали сняг и зимата те свари неподготвен, ти желая любов.
Любов, която да стъкми топло огнище. Любов, която да бъде дом.
Ако някога загубиш смисъла в дните си, ти желая любов.
Любов, която осмисля всичко.
Ако някога си кажеш, че повече няма да обичаш, ти желая любов.
Любов, която да отключи заключените врати в сърцето ти.
Ако някога се откажеш от мечтите си, ти желая любов.
Любов, която да бъде мечта.
Ако някога спреш да растеш и вървиш все в познат коловоз от задължения и правила, ти желая любов.
Любов, която да те развълнува.
Ако някога се затрупаш с куп въпроси за бъдещето, ти желая любов.
Любовта да бъде отговорът.
Ако някога си изплашен като малко дете, което трепери в тъмното от тих ужас, ти желая любов.
Любов, която да се превърне в смелост.
Любов ти желая. Винаги.
Защото само тя така стопля сърцето. Защото изпълва мрака със светлина. Защото в най-тежките моменти имаме нужда от подадена ръка, прегръдка, скут, в който да се сгушим и дом, в който винаги да бъдем добре дошли. А често любовта се крие в малките неща. В думи на подкрепа, изречени навреме. В загрижения тон на въпроса „Как си?“, в късно позвъняване по телефона, в чаша налято вино и в разговор до зори, който прогонва кошмарите. Любовта е смисълът да бъдем тук. Да се научим да обичаме – себе си като за начало, за да си прощаваме човешките слабости; да бъдем благодарни за хората, които правят живота ни хубав и да пожелаем приятен път на онези, с които не можем да продължим своето пътуване. Любовта е призмата, през която понякога забравяме да гледаме света – от болка, разочарования, умора или нещо друго… А не бива. Така че – желая ти любов. Любов – от която имаш нужда, когато имаш нужда… Да я отгледаш в сърцето си, да ѝ позволиш да порасне и да изпълни живота ти. Такава любов ти пожелавам – крепка, истинска, твоя…
