5 ГРЕШКИ В РАЗБИРАНЕТО ЗА ДУХОВНОСТТА
1. Духовността е да не правиш нищо, тя не е да работиш за пари, тя означава да медитираш всеки ден на свещ или стръкче трева в търсене на смисъла на живота.
✔️Духовността е развитие на душата чрез натрупване на информация и личен житейски опит посредством практиката за развитие на фините тела на човека. Това включва много и съществена работа.
2. Духовността отрича земното, струва си да се търси отстъпление от това разлагащо се общество и ежедневие.
✔️Духовността не отрича земното. Духовният човек е човек, който не съди никого и нищо, въпреки че има собствено мнение за всичко. Духовността предполага постоянно развитие на душата, а тези, които могат да си я позволят, по някакъв начин се справят със светските социални проблеми.
3. За духовния човек всички хора са братя и сестри.
✔️Съвсем не. Духовно развитият човек е много прагматичен и не страда от собствените си безумни илюзии. Той винаги ще се опитва да взаимодейства с хората конструктивно, за да не хаби енергията си за безполезни, безсмислени и празни неща.
4. Духовните практики са заради самите практики, а не за решаване на конкретни проблеми и задачи.
✔️Като се занимава с духовни практики, човек си поставя конкретна задача - а именно собственото си развитие. Но това става чрез решаване на собствените проблеми и проблемите на другите. С решаването на следващия проблем човек все повече опознава себе си и своите възможности, развива способностите си и по този начин израства духовно.
5. За да реализира духовността, човек се нуждае от учител.
✔️ За да схванете духовността, трябва да имате стремеж към саморазвитие и да разбирате защо се нуждаете от него. Учителят напътства, но човек сам върви по своя духовен път. И когато веднъж се обърнете назад, може да видите зад себе си редица от хора, за които сте станали учител с примера си.
(c) Анна Морозова.
Център за развитие на съзнанието "Пътят на адепта"
