А знаеш ли какво е перфекционизма?...

 

А знаеш ли какво се крие под перфекционизма?

 Аз ПРАВЯ "МНОГО" , за да докажа, че "МОГА" , тъй като, спрямо моите вярвания или спрямо това, което съм чувал@ относно себе си е, че реално "НЕ МОГА"... 

Яснота с примери - "аз не мога да бъда майка, защото аз" не мога нищо" - по принцип. А да бъдеш майка е отговорност и умение (което, реално се добива с чувството, когато усетиш детето в утробата си. Никой не е готов научен.) ...

Вътрешен разговор на майката -" Край! Аз не мога (навлиза паниката) -" Отказвам се - напредва бременността и аз все не мога - детето ще дойде и аз все не мога. Не мога не мога и не мога. Какво ще правя?! ". 

Започва допитване до приятелки, минали през бременността (всяка разказва своята история, къде къде "по-страшна от тази в нейната глава), пита лекарски лица за "правилни" съвети, отправя милите към Господи и Ангелите да я съпътстват в/през бременността, обръща се към мъжа си, но и той не е наясно със това..... Продължава да изпитва и да живее в" НЕ МОГА" да се справя със това...... тук идват по _-задълбоченоте състояния ако не се намери разрешение на металната ситуация (навлизане в де-пресия на "аз не мога,,). 

Бележка: има де-пресия на различна емоция... Депресията не е "обща" за всеки, за всички и еднопосочна" диагностика" , тя е насока, която ни кара да ,, задълбаем,, малко по "навътре", за да разберем, какво има в "дълбокото", тоест в нашата душа.

Уникално преживяване беше да да разбера, че депресията е едно чувство - преживяно без изход, без избор на друга опция, без да имаме "план на живота" или схемата, която ни помага. Състоянието е, изживяно в мълчание/не споделена емоция, дори в Не знание каква е тя (емоцията ). 

В действителност всичко се свързва, обаче само с една фраза от където тръгва и завършва всичко - в мисълта - ,, не мога,,, която, реално създава емоцията - "паника" - и така се появява де - пресията на тази емоция, заедно с потвърждаването на мисълта...Аз, ама този път, доказано, наистина Не мога".... И така затваряме" цикъла" на "знанието" относно себе си, че" Аз не мога ".... 

Важно: Защо поставям думата депресия с тире между де- и - пресия?! 

Защото в превод от англ., думата (depression) означава - подтискам, натискам, капсулирам, нещо). Не е диагноза! 

За отбелязване е, че става същото и с емоцията, която ни създава фразата,, не мога ", забележете това явление ! Наблюдавате в ежедневието!!!

И така.. Продължаваме, знаейки какво е " депресия", всъщност. 

P. S. Бележка: "Изпаднеш ли в депресия" или по точно в " Аз не мога" ти де-градиш - не градираш, защото "не мога", значи "не на движението"," не се движа",,, нямам способност да се движа". Следователно, енергията ми е ,, задържана" от една мисъл, повтаряне на - "Аз не мога " и ти наистина" спираш да можеш" . Спираш развитието си, спираш да се храниш, спираш да се смееш, спираш да правиш много неща, които харесваш да правиш и да усещаш.. 

Бележка: Енергията, като" същество" е прогрес - тя расте, тя се движи, тя се обменя, тя е обширна, тя се видоизменя, преминава от едно състояние в друго, сменя ефирности, цветове, тоналности, вибрации, херцове, движи се, прави много голяма обемнна изява - тя си взаимодейства с всички останали , като се видоизменя постоянно, НО НЕ СЕ ГУБИ .... 

Забележете: Ако една мисъл я води(енергията) , внимателно каква ще е тя (мисълта). 

Ако думичката е "не мога", енергията,, спира", намалява обема, движението и същевременно проявлението й или матвриашизацията й в ежедневен план, намалява. По енергийните меридиани на тялото, енергията намалява потока си. . А знаете, бавни и застоели реки, стават мътни и нечисти, така става и с нашата кръв, линфа и тн., Така се" формират" и бъдещите ни болести от "спрели реки", спрял поток на енергия, забележете, само с една фраза "Аз не мога"... Помислете и наблюдавате в ежедневието. 

Разрешение :

" Мога" е думичката. Или най - малко "ще се опитам, пък каквото излезе (с желание вътрешно да излезе, разбира се) . Думичката "Мога" е движението, от което се нуждаем.

 "Мога" е думичката на ежедневието. Тя движи към новото, към прогреса....,, Мога "... АЗ МОГА" и има различни начини за ,, Аз Правя,,, разбира се .... Но това е друга тема на разговор. В друг разговор ще го споменем. 8 

Весел ден на всички от мен 💚💜❤️💛

Soulmate

 “Убеден съм, че всеки човек среща друг човек в живота си, чиято душа е напълно съвместима с неговата. Някои ги наричат сродни души. Други - истинска любов. Някои хора вярват, че душата им е съвместима с повече от един човек, и започвам да разбирам колко истина има в това твърдение.”

— “Може би някой ден” - Колийн Хувър

Когато излъчвате светлина вие дразнитe тези, които живеят в тъмнина

 

Когато излъчвате светлина вие дразнитe тези, които живеят в тъмнина

„Завистта е хиляди пъти по-страшна от глада, защото това е духовен глад“ – Мигел де Унамуно, испански философ.

„Ако смехът е заразен, нека да устроим епидемия.“

Вероятно сте попадали не веднъж в ситуация, когато просто блестите от щастие, искате да споделите това чувство с целия свят, а в отговор – само злобни погледи и неодобрение. Защо вашата вътрешна светлина  толкова дразни хората, живеещи в тъмнина?Всъщност това се случва непрекъснато. В нашия живот има хора, които буквално са изпълнени със светлина и осветяват всичко наоколо, но и такива, които „блестят“ с негативизъм и ни заслепяват с токсичността си. Най-удивителното е, че тези токсични „лампи“ се появяват точно в момента, в който сме щастливи и искаме да „прегърнем целия свят“ – да споделим радостта си с всички.

Всъщност вие абсолютно не интересувате и не сте нужни на тези хора, точно така както и те за вас – те са много деструктивни. Всъщност истинските приятели са тези, които не само подлагат рамо в трудни времена и оказват подкрепа, но и споделят радост и щастие с вас.

Светлината и тъмнината са част от човешката природа. Някой в ​​душата си има светлина, някой има тъмнина, тоест завист и злоба. Проблемът е, че трябва да общуваме с тези „носители на тъмнината“ и за съжаление можем да кажем, че те тровят нашата „светлина“. Светлината на душите на другите хора буквално изгаря очите им, предизвиква „изтичане на отрова“ и гняв.

И това е така защото някои хора трябва да отнемат светлината от вас, за да се чувстват по-добре. Всъщност в душата им живее само зло, а в техните вени тече не кръв, а завист.Приличат на гъби, които изглеждат ядливи, но всъщност са опасни за живота. Същото се случва и с тези зли хора: кълнат се във вечна любов и приятелство, но в действителност искат само едно – да тровят. За да не светим толкова ярко, дразнейки ги с радостта и откритостта си.Но ако човек не е в състояние да сподели нашето щастие, тогава какво правим до него?

Да изключим светлината е много лесно, но запалването й отново – не е сигурно, че ще се случи. И колкото по-дълго оставате с токсични хора, толкова по-трудно е да се върнете в предишното си състояние след това.Когато имаме радост в сърцата си, бързаме да споделим с тези, които добре познаваме. Това е абсолютно нормална реакция: искам да кажа на другите, че го намерих – моето малко щастие на Земята.

Всеки го прави по свой начин. Някой пише публикация в социална мрежа, някой се обажда и разказва последните новини, други пишат стихове …

МиИма много начини, но същността е една – искаме да споделим радостта си с някого, така че и на него да му стане по-леко на душата.Радвам се, че се радваш, радвам се, че си щастлив“ – Пол Остър, американски писател

В такива моменти да се натъкнете на недоволни погледи и завистливо сумтене е изключително гадно за вас. Радостта помръква. Самият израз на лицето (или интонацията) на събеседника са достатъчни за да разберем: радостта ни е заседнала в нечие гърло.

Още повече, че ние очакваме усмивка като отговор, радостен смях и възторг: „О, това е просто фантастично! Поздравления, приятелю! ”

Но нашата светлина е посрещната от безнадеждна тъмнина. Тъмнината на завистта и злонамереността. И светлината започва да избледнява … Сякаш някой е отрязал крилете ни в полет. Емоциите избледняват, радостта изчезва някъде …

Ако това се повтаря с вашия приятел или любим човек отново и отново значи е  време   да се замислите какво всъщност правите заедно. Щастието наистина е заразително, но само за тези, които също светят отвътре.

У „хората на мрака“ чуждата радост причинява дискомфорт и агресия. Просто не си мислете, че причината е във вас! Нищо лично! Тяхната нездрава реакция е свързана изключително с техните душевни рани и комплекси.

Вашата светлина трябва да свети и да озарява този свят с добро и радост. А хората, живеещи в тъмнина, не трябва да и пречат. Изтрийте ги смело от живота си и продължете да се наслаждавате на своя!.

От мрежата (web)