Бъди егоист

 

Дъщери мои, бъдете егоисти.

Изисквайте това, което е ваше.

Майчинството не е мисия.

Дори и бракът. Вашето съществуване го прави.

Бъди егоистка, когато поискат да се откажеш от името на семейството.

Не ставай от масата, ако мъжа не го е направил за теб.

Освободи пространства, за да правиш това, което ти харесва: кино,театър, страсти.

Бъди егоистична, когато те поискат да бъдеш тяхното „всичко“.  Независимо дали са деца, партньори, приятели.

Запази нещо за себе си.

В тайна.

Защитена.

Недосегаема.

Бъди егоистка. Не споделяй всичко.Има места, които принадлежат изключително на теб,на които можеш да се върнеш,когато нещата се объркат.

Бъди достатъчно егоистична,за да бъдеш финансово независима.

Имай банкова сметка,която да е само твоя, защото смесването на любов и пари прави голяма каша. И никога не знаеш какво ще се случи.

Бъди егоистка, когато другият се обиди, защото още не си се прибрала, защото вечерята не е готова.  Търпение. Не спирай това, което правиш. Щом си там това означава, че това пространство си заслужава твоето време.

Бъди егоистка, когато работата и кариерата са важни и са преди всичко останало. За мъжете е така - приет и признат факт. Защо да не е и за теб?

Бъди егоистка. Не прави любов, ако не искаш. Не се преструвай. Бъди искрена.

По-скоро жадувай за удоволствие, бъди егоистка като мъжа.

Мисли за себе си. Бъди на първо място за себе си.

Към тялото си.

Към желанията.

Към душата.

Защитавай правата си като необходимост, докато те имат същата тежест като мъжете до вас.

Права,които надхвърлят семейство,дете, любов.

Те са нещо толкова интимно, че засягат само теб и никой друг.

Невъзможно е да ги нарушиш, рискът е нещастие маскирано като щастие.  Саможертва, маскирана като любов.

Бъди толкова голям егоист,че да се спасиш.

Колкото и да те критикуват, да те карат да се чувстваш виновна, да те връщат в затвореното пространство на отредената ти роля. Може би това на обикновена жена. Може би това на майка.

Не се съмнявай.

Винаги избирай да бъдеш жената, която искаш.

Бъди егоист!

Това е моето наследство като майка за вас.

Пени

❤️ С любов,

Женски енергийни практики /Марина Бошева/

Женската енергия

 

💃10 НЕЩА, КОИТО УБИВАТ ЖЕНСКАТА ЕНЕРГИЯ 💃

Една жена може да бъде истински щастлива само тогава, когато осъзнава себе си преди всичко като жена.  Само тогава тя може да се реализира като майка, като член на обществото и като професионалист в работата.  Основното нещо в една жена, което я прави силна и привлекателна, е нейната енергия.  Но има 10 неща, които я убиват.  Не позволявайте да бъде убита вашата женственост и енергия, защото от това зависи вашето щастие.

 Какво убива женската сила и енергия?

 1. Излишък от комуникация във външния свят

 Една жена трябва да общува само с тези, които я обичат.  Тя не трябва да излиза от зоната си на комфорт.  Човек, от друга страна, трябва да общува с тези, които не го обичат, така че той се развива, преодолява трудностите.  Една от най-големите грешки на една жена е да прави това, което не й харесва.  Това й отнема много енергия.

 2. Липса на грижа за тялото и упражнения

 Една жена увеличава енергията си, когато се грижи за здравето и красотата си.  Занемарената и болна жена е слаба както физически, така и енергийно.

 3. Липса на емоции

 Много жени вярват, че трябва да показвате само положителни емоции, да мислите положително, винаги да се усмихвате и да се смеете.  Жената обаче трябва да показва негативни емоции, сълзи и избухвания, но не на всички подред, а на този, на когото има доверие, любимия.  Винаги трябва да има човек, с когото една жена може да покаже всякакви емоции.  Емоционалната изолация лишава женската енергия.

 4. Липса на хоби

 Една жена получава просто огромно количество енергия и положителни емоции от това, което обича да прави.  Тя трябва да има хоби и това хоби трябва да бъде подкрепено от нейния мъж.  Една жена трябва да се реализира в това, което харесва, било то танци или плетене.

 5. Липса на креативност

 Ако една жена не създава нищо, тогава нейната енергия застоява.  Всичко, което една жена прави с ръцете си, е творчество, независимо дали става въпрос за почистване, готвене, цветни лехи или създаване на интериор.  Създавайки нещо красиво, самата жена става красива.  Ако една жена в свободното си време лежи цял ден и не прави нищо, тогава скоро тя ще деградира и ще загуби цялата си енергия.

 6. Желание за лидерство

 Една жена трябва да вдъхновява, а не да решава проблеми.  Лидерството не е нейната природа.

 7. Мъжки задължения

 Когато една жена върши работата на мъжа, тя губи своята женственост.  Първоначално жена, която върши мъжка работа, може да изглежда секси, необичайна и привлекателна за някого, но с течение на времето женската й енергия ще напусне и няма да има следа от женската привлекателност.

 8. Съперничество

 Женската енергия се унищожава в присъствието на съперничество или конкуренция с друга жена.  Една жена не трябва да има желание да се бори за нещо, да доказва, че е по-добра, по-красива или по-умна.  Тя е най-добрата.

 9. Без приятелки

 Една жена има нужда да общува с други жени, това е друг силен източник на енергия.

 10. Липса на лично време

 Една жена трябва да има време за себе си, за личните си дела.

Silviya Asprof

Пробуждане на женската енергия на Пълнолуние

Мандала танц на Пълнолуние с Марина

❤️ С любов,

Женски енергийни практики /Марина Бошева/

Гневът...

 ГНЕВЪТ — ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ВЪТРЕШЕН ОГЪН

Гневът не е тъмнина. Гневът не е опасен. Гневът не е бездуховeн. Гневът не е “лош”, нито пък означава липса на еволюция, или провал, или липсата ни на вътрешен поглед, на мир, на просветяване, на зрялост, на здраве. Нищо от това не е.

Гневът е просто огън:

Огънят може да гори, да чисти, да осветявя; огънят може да лекува.

 

Гневът е истинска и действителна емоция от както свят светува. Появява се в телата ни, за да ни предпази от реална или въображаема заплаха, иска да сложи ограничения, да каже “Не”, има волята да защитава себе си и копнее да бъде чут.

Гневът не е проблема. В същността си гневът не е насилствен. Насилието се корени в реакцията ни към гнева ни.

Когато подтиснем или отхвърлим силата на гнева ни ние се отказваме от това да го усетим. Дори и да го разпознаем го скриваме, за да бъдем “добри” и да угодим, да впечатлим  или защитим друтиге; когато атакуваме и нараняваме другите, за да намерим облекчение от гнева си; когато съдим, обвиняваме, ядосваме се, манипулираме и се опитваме да контролираме другите (какво мислят, какво чувстват, какво искат или спират да искат); когато караме другите да се чувстват зле, ние ги наказваме... Ето тук е “тъмнината и сянката” — в реакцията към гнева ни, в стремежа си да дърпаме, в абдикирането от тялото си, а не в самият гняв. 

Гневът е енергия, дива и мощна, която се появява в тялото. Не е грях или „недуховна“ сила, която трябва да бъде изкоренена, а по-скоро интензивен и творчески израз на самия живот.

Гневът просто е дива част от нас, която иска да бъде разпозната — с разбиране, със състрадание, с любов, със спокойствие, с дишане. Някои от най-насилствените хора, които познавам са били "най-духовните", просветените, гурутата, перфектните, тези, които "никога не се ядосват", тези, които "винаги са спокойни, в мир и в съвършено състояние на любов и спокойствие", тези, които "живеят в състояние на чисто съзнание".

Няма истинска любов, ако не обичаме гнева си, когато дойде да ни посети. Истинската светлина желае и може да освети сянката и да благослови хаоса.

Гневът по своята същност не е тъмен,

Гневът не е опасен

Гневът не е „бездуховен“,

Гневът не е „лош“, нито срамен, нито греховен.

Всички тези остарели вярвания идват от дълбок страх, от неразбиране и малко доверие в тялото.

Можем да се отървем от това състояние:

Следващият път, когато възникне гняв, както и ще ви се случи, ще можете ли да забавите темпото, да се свържете, да почувствате, да дишате отново и да имате любопитно отношение към този вътрешен огън? И под гнева си може би откривате нежно, крехко и уплашено сърце, красива уязвимост и сила за самозащита с история от преди милиарди години.

Джеф Фостър

Родителите..

 ЗА ПРИЕМАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ И ЖИВОТА. ТЕРАПИЯТА

/този текст от Берт Хелингер/

ПРИЕМАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

 Едно дете може да бъде в мир със себе си само ако е приело родителите си. Именно приело. Това означава да приемаш родителите си такива, каквито са, да ги уважаваш такива, каквито са, да не искаш и да не си представяш за себе си нищо друго. Те са най-добрите, точно такива, каквито са. Който е успял да приеме родителите си, той е в мир със себе си. Чувства се цял. Двамата му родители живеят в него с цялата си сила.

 

 ПОКЛОНЪТ ПРЕД РОДИТЕЛИТЕ

 Поклонът пред родителите ми е моето съгласие с живота такъв, какъвто съм го получил от тях. На цялата цена, която те трябваше да платят за него; това е съгласие със съдбата, която ми е предопределена. Този поклон е нещо много повече от просто поклон пред родителите; той е съгласие със собствената съдба, с всичките ѝ шансове и ограничения.

 Поклонът също така е религиозно изпълнение. Който се приведе в нисък поклон, веднага става свободен. Преди да се поклони, човек може да се съпротивлява, да укорява родителите или да отправя изисквания към тях. Но този, който се съпротивлява, винаги трябва да има предвид, че той ще се превърне точно в това, срещу което се съпротивлява. Когато майката умишлено ограничава достъпа на детето до бащата, детето става същото като баща си. Когато укриваме нещо от детето, в желанието си да го предпазим от него, детето ще започне да прави точно това, от което се страхуваме.

ЖИВОТЪТ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ РОДИТЕЛИТЕ

 Много проблеми възникват от това, че човек възприема майка си и баща си като хората, които са му подарили  живота. Сякаш животът е в техните ръце, така да се каже. Сякаш те, имайки самия живот, го предоставят на децата си. Това е погрешна представа. И често тази представа възпрепятства отделянето на детето от родителите.

 Когато гледаме в далечината, откъдето е дошъл животът, това от една страна лишава родителите от сила, а от друга страна прави детето свободно да приеме живота в неговата цялост, такъв, какъвто той е дошъл при него през родителите.

От друга страна, това придава на родителите особено достойнство, тъй като те са брънки в дългата верига от поколения, живели преди тях. Това разбиране прави свободни както родителите, така и техните деца.

 Точно това приемане на живота е религиозното изпълнение, което се съдържа в поклона и приемането. Това е моментът, в който изоставяме всякакви упреци към родителите. От тук нататък каквото и да било - вина или невинност – не играят никаква роля.

Това религиозно изпълнение е възможно само от позиция на дълбоко уважение към мистерията на живота. Когато упрекваме родителите си, това означава, че възприемаме живота така, сякаш можем да се отнасяме с него по свое усмотрение и дори да заплатим за него, например като се разболеем.

Без такова благоговение пред величието на живота никаква терапия не може да ни помогне.

Терапията само ще се върти в омагьосан кръг…..