Гневът...

 ГНЕВЪТ — ИЗКЛЮЧИТЕЛНИЯ ВЪТРЕШЕН ОГЪН

Гневът не е тъмнина. Гневът не е опасен. Гневът не е бездуховeн. Гневът не е “лош”, нито пък означава липса на еволюция, или провал, или липсата ни на вътрешен поглед, на мир, на просветяване, на зрялост, на здраве. Нищо от това не е.

Гневът е просто огън:

Огънят може да гори, да чисти, да осветявя; огънят може да лекува.

 

Гневът е истинска и действителна емоция от както свят светува. Появява се в телата ни, за да ни предпази от реална или въображаема заплаха, иска да сложи ограничения, да каже “Не”, има волята да защитава себе си и копнее да бъде чут.

Гневът не е проблема. В същността си гневът не е насилствен. Насилието се корени в реакцията ни към гнева ни.

Когато подтиснем или отхвърлим силата на гнева ни ние се отказваме от това да го усетим. Дори и да го разпознаем го скриваме, за да бъдем “добри” и да угодим, да впечатлим  или защитим друтиге; когато атакуваме и нараняваме другите, за да намерим облекчение от гнева си; когато съдим, обвиняваме, ядосваме се, манипулираме и се опитваме да контролираме другите (какво мислят, какво чувстват, какво искат или спират да искат); когато караме другите да се чувстват зле, ние ги наказваме... Ето тук е “тъмнината и сянката” — в реакцията към гнева ни, в стремежа си да дърпаме, в абдикирането от тялото си, а не в самият гняв. 

Гневът е енергия, дива и мощна, която се появява в тялото. Не е грях или „недуховна“ сила, която трябва да бъде изкоренена, а по-скоро интензивен и творчески израз на самия живот.

Гневът просто е дива част от нас, която иска да бъде разпозната — с разбиране, със състрадание, с любов, със спокойствие, с дишане. Някои от най-насилствените хора, които познавам са били "най-духовните", просветените, гурутата, перфектните, тези, които "никога не се ядосват", тези, които "винаги са спокойни, в мир и в съвършено състояние на любов и спокойствие", тези, които "живеят в състояние на чисто съзнание".

Няма истинска любов, ако не обичаме гнева си, когато дойде да ни посети. Истинската светлина желае и може да освети сянката и да благослови хаоса.

Гневът по своята същност не е тъмен,

Гневът не е опасен

Гневът не е „бездуховен“,

Гневът не е „лош“, нито срамен, нито греховен.

Всички тези остарели вярвания идват от дълбок страх, от неразбиране и малко доверие в тялото.

Можем да се отървем от това състояние:

Следващият път, когато възникне гняв, както и ще ви се случи, ще можете ли да забавите темпото, да се свържете, да почувствате, да дишате отново и да имате любопитно отношение към този вътрешен огън? И под гнева си може би откривате нежно, крехко и уплашено сърце, красива уязвимост и сила за самозащита с история от преди милиарди години.

Джеф Фостър