Телец

 Ако Телецът ви е допуснал в своя свят, ценете го, защото това не се случва много често. Ако ви позволи да се приближите и ви нарече приятел, тогава можете да се считате за член на семейството му. Телецът искрено обича приятелите си и е готов да направи всичко, за да бъдат щастливи.

 Когато майката не уважава бащата на сина си, последният чувства забрана да се приближи към бащата, съответно - към мъжкото в себе си също. 

Такива момчета могат започвнат да изживяват себе си като жени. 

Това е една от причините синът да бъде подтикнат към хомосексуалност - забраненият достъп до мъжествеността.

Представете си: Родителите се разделят. Майката преживява себе си като безгрешна, а бащата на момчето за нея от любим се превръща във враг номер едно. 

Това е често срещан сценарий. 

Много често бащата просто спира да се интересува от сина си. 

Не защото не се интересува и е безотговорен баща, както изглежда това за майката обаче! 

А защото тя, подсъзнателно, без да си дава сметка, застава на пътя между тях. И в реалността е много ядосана, защото той не й помага, не се обажда. 

В констелация това се вижда кристално ясно. 

Забраната на достъп до бащата кара момчето, живеещо при майка си, да се откаже от мъжката си страна, да изостави мъжествеността. 

Посланието на майка му към бащата е жестоко: 

“Баща ти не става. Ти не е добре да си като него." 

Детето разбира това като че не е добре да бъде мъж. Защото живее с мама, не иска да й противоречи, животът му зависи от нея, то се съгласява, неосъзнато, разбира се, казва: 

“Да, мамо. Няма да съм мъж. Мъжете не стават." 

Тази картина може да се разшири много. 

Важно е да се разбере, обаче, как една само неправилна стъпка от наша страна, влачи след себе си неподозирани последствия в годините, определя целия живот на децата ни. 

А, за жалост, неосъзнати и въвлечени в историите, идващи от собствените ни рождени семейства, ние често правим грешки. 

Тотка. 

❦

Sana tu relación

 

Si quieres 

Sanar tu relación de Pareja 

Tienes que Sanar primero 

La relación de pareja 

Que tuvieron tus padres 

De ellos es tu aprendizaje 

Suzy Landa

Sanando Generaciones 

Nuestros padres 

nos trajeron al mundo. 

Si nuestros padres se entendieron

  y se amaron, nos dio la oportunidad

 de aprender lo que es 

el verdadero amor. 

Si nuestros padres no se 

aman ni se entienden, no tuvimos 

esa oportunidad. 

Si nuestros padres 

se amaban y entendían, 

se convirtieron en nuestros 

primeros maestros en cómo amar. 

No nos dieron 

un curso ni clases. 

Su manera de cuidar 

el uno del otro fue el mejor curso.

- Thich Nhat Hanh

 

TIENES LA PAREJA PARA LA QUE TE ALCANZÓ.

En una pareja nadie es víctima de nadie, siempre somos cómplices como aquella frase que dice "aceptamos el amor que creemos merecer"

En la mayoría de los casos es casi una regla que todos se sienten víctimas de las carencias y de los defectos del otro.

Y los terapeutas suelen confrontar con dos preguntas: ¿para qué estás casado con esa persona y para qué sigues con alguien que defines como neurótico y limitado? 

Abróchense los cinturones, que aquí viene la respuesta: es para la que te alcanzó y porque tienes lo que crees que mereces.

Si les hubiera alcanzado para más, estarían con alguien valioso, pero, ¿quién les correspondió?

¿Recuerdas la canción que dice: “que la chancla que yo tiro no la vuelvo a lenvantar”? . Imagínate casarte con la versión emocional de una chancla. ¿Quién se va a animar a levantarla, ¿un zapato fino y distinguido? Obvio no. ¿Entonces quién? Claro, pues otra chancla.

Las chanclas siempre vienen en pares. ¿Cómo se vería una persona calzando en un pie una chancla y en otro un zapato espectacular? . Un poco ridícula, ¿no? Pues lo mismo ocurre con la pareja: resulta impensable ver a un/a cavernícola/histérica/misógino/interesada con una persona sana que se respeta a sí misma.

Quienes no tienen capacidad de autocrítica para reconocer sus propias carencias, se sienten víctimas de los defectos del otro, en quien proyectan su propia “chancludez”. En lugar de utilizar su energía para mejorar, despotrican contra los defectos de la chancla que ven reflejada en el espejo de enfrente y que no es sino su propia imagen. Si la chancla insiste en que merece caminar al lado de una exquisita zapatilla de cristal, se va a llevar una gran desilusión porque su bajo perfil solo le alcanzará para otra chancla.

Esto me recuerda un cuento titulado “La perfección”.

Nasrudin conversaba con un amigo.

-Entonces, ¿nunca pensaste en casarte?

-Sí pensé-respondió Nasrudin.

-En mi juventud resolví buscar a la mujer perfecta. Crucé el desierto, llegué a Damasco y conocí a una mujer muy espiritual y linda, pero ella no sabía nada de las cosas de este mundo. Continué viajando y fui a Isfahán. Ahí encontré una mujer que conocía el reino de la materia y el del espíritu, pero no era bonita.

Entonces resolví ir hasta El Cairo, donde cené en la casa de una moza bonita, religiosa y conocedora de la realidad material.

-¿Y por qué no te casaste con ella?

-¡Ah, compañero mío!, ¡lamentablemente ella también quería un hombre perfecto!

La mujer perfecta es una “princesa”, mientras que el hombre perfecto es un “príncipe”. Nasrudin carecía de capacidad de autocrítica y se creía uno de ellos hasta que apareció una verdadera princesa en su vida que lo enfrentó con la dolorosa realidad: no le alcanzaba para una mujer perfecta porque él no era un hombre perfecto.

EN LUGAR DE IR POR LA VIDA BUSCANDO A LA PERSONA IDEAL, TENEMOS QUE TRABAJAR EN SER LA PERSONA IDEAL: O SEA, EN NUESTRA AUTOESTIMA.

Sin autocrítica no aprendemos nada de la experiencia. Según nosotros, nos separamos porque la pareja no supo hacernos felices. ¿Y luego qué? Decimos que terminamos la relación por culpa de las cucarachas del otro y nos llevamos las nuestras en lugar de preguntarnos qué tuvimos que ver en el fracaso.

Si la pareja es una zona de desastre afectiva, no puede generar la integridad emocional de las nuevas generaciones. ¿Te imaginas la maravillosa herencia, la espléndida formación que reciben los hijos que tienen el privilegio de presenciar cómo sus padres resuelven sus diferencias sin ponerse a la defensiva, sin culparse el uno al otro, sin descalificarse mutuamente; que son capaces de reconocer y aceptar -sin que eso los altere- la falla que les corresponde?

Hay que construir una cultura de capacidad autocrítica, para que a todos nos alcance para la pareja que queremos.

¿A ti para que te alcanzó?.

Todos los créditos al autor.

А знаеш ли какво е перфекционизма?...

 

А знаеш ли какво се крие под перфекционизма?

 Аз ПРАВЯ "МНОГО" , за да докажа, че "МОГА" , тъй като, спрямо моите вярвания или спрямо това, което съм чувал@ относно себе си е, че реално "НЕ МОГА"... 

Яснота с примери - "аз не мога да бъда майка, защото аз" не мога нищо" - по принцип. А да бъдеш майка е отговорност и умение (което, реално се добива с чувството, когато усетиш детето в утробата си. Никой не е готов научен.) ...

Вътрешен разговор на майката -" Край! Аз не мога (навлиза паниката) -" Отказвам се - напредва бременността и аз все не мога - детето ще дойде и аз все не мога. Не мога не мога и не мога. Какво ще правя?! ". 

Започва допитване до приятелки, минали през бременността (всяка разказва своята история, къде къде "по-страшна от тази в нейната глава), пита лекарски лица за "правилни" съвети, отправя милите към Господи и Ангелите да я съпътстват в/през бременността, обръща се към мъжа си, но и той не е наясно със това..... Продължава да изпитва и да живее в" НЕ МОГА" да се справя със това...... тук идват по _-задълбоченоте състояния ако не се намери разрешение на металната ситуация (навлизане в де-пресия на "аз не мога,,). 

Бележка: има де-пресия на различна емоция... Депресията не е "обща" за всеки, за всички и еднопосочна" диагностика" , тя е насока, която ни кара да ,, задълбаем,, малко по "навътре", за да разберем, какво има в "дълбокото", тоест в нашата душа.

Уникално преживяване беше да да разбера, че депресията е едно чувство - преживяно без изход, без избор на друга опция, без да имаме "план на живота" или схемата, която ни помага. Състоянието е, изживяно в мълчание/не споделена емоция, дори в Не знание каква е тя (емоцията ). 

В действителност всичко се свързва, обаче само с една фраза от където тръгва и завършва всичко - в мисълта - ,, не мога,,, която, реално създава емоцията - "паника" - и така се появява де - пресията на тази емоция, заедно с потвърждаването на мисълта...Аз, ама този път, доказано, наистина Не мога".... И така затваряме" цикъла" на "знанието" относно себе си, че" Аз не мога ".... 

Важно: Защо поставям думата депресия с тире между де- и - пресия?! 

Защото в превод от англ., думата (depression) означава - подтискам, натискам, капсулирам, нещо). Не е диагноза! 

За отбелязване е, че става същото и с емоцията, която ни създава фразата,, не мога ", забележете това явление ! Наблюдавате в ежедневието!!!

И така.. Продължаваме, знаейки какво е " депресия", всъщност. 

P. S. Бележка: "Изпаднеш ли в депресия" или по точно в " Аз не мога" ти де-градиш - не градираш, защото "не мога", значи "не на движението"," не се движа",,, нямам способност да се движа". Следователно, енергията ми е ,, задържана" от една мисъл, повтаряне на - "Аз не мога " и ти наистина" спираш да можеш" . Спираш развитието си, спираш да се храниш, спираш да се смееш, спираш да правиш много неща, които харесваш да правиш и да усещаш.. 

Бележка: Енергията, като" същество" е прогрес - тя расте, тя се движи, тя се обменя, тя е обширна, тя се видоизменя, преминава от едно състояние в друго, сменя ефирности, цветове, тоналности, вибрации, херцове, движи се, прави много голяма обемнна изява - тя си взаимодейства с всички останали , като се видоизменя постоянно, НО НЕ СЕ ГУБИ .... 

Забележете: Ако една мисъл я води(енергията) , внимателно каква ще е тя (мисълта). 

Ако думичката е "не мога", енергията,, спира", намалява обема, движението и същевременно проявлението й или матвриашизацията й в ежедневен план, намалява. По енергийните меридиани на тялото, енергията намалява потока си. . А знаете, бавни и застоели реки, стават мътни и нечисти, така става и с нашата кръв, линфа и тн., Така се" формират" и бъдещите ни болести от "спрели реки", спрял поток на енергия, забележете, само с една фраза "Аз не мога"... Помислете и наблюдавате в ежедневието. 

Разрешение :

" Мога" е думичката. Или най - малко "ще се опитам, пък каквото излезе (с желание вътрешно да излезе, разбира се) . Думичката "Мога" е движението, от което се нуждаем.

 "Мога" е думичката на ежедневието. Тя движи към новото, към прогреса....,, Мога "... АЗ МОГА" и има различни начини за ,, Аз Правя,,, разбира се .... Но това е друга тема на разговор. В друг разговор ще го споменем. 8 

Весел ден на всички от мен 💚💜❤️💛

Hoy Comprendi

Научих

Научих!!! 

Научих да обичам,
да благодаря,
да не съжалявам,
за този/тази, ко@то си тръгна,
да очаквам нещо ново всеки ден,
да мечтая въпреки всичко,
да съм такава каквато съм, каквото и да става.
Да измия очите си ако не виждам.
Да прогледна ако съм била сляпа до сега,
да чуя истината,
да кажа истината тя е свята и такава си остава,
виждам,
тя е всичко за нас,
за един по - добър живот между нас.
Държанието, подкрепата, извисяването на душата, която знае отговора.
Ти си това.
Едно пълно щастие, заедно с душата. Наслаждавай се на това.
Обичам ви! 

От душата !!! ❤️

Silvia R. 🍀
Благодаря за прекрасните пожелания на всички 🤗🥰🌹

Приказка за Доброто и Злото и Разговор с Господ...Но преди това - с твойъа дъщеря.

Приказка За Доброто и Злото... И разговор с Господ,. Но преди това - с Твойта дъщеря..... 

.......Един ден, един баща, искал да научи детето си на мъдростти още от детската ясла, защото си мислел, че така ще я  направи по - мъдра и готово за живота. 

И така, взел я той на ръце и й казал: 

- Ела миличка. 

- Сега ще те заведа да видиш, как живеят овчиците и после ще ти покажа как живеят вълченцата.

- Виж! 

- Овчиците, те си стоя тук затворени, на безопасно място. Овчаря сутрин ги води всички на паша, ама той ги води, така да знаеш. Той знае къде има добра паша. 

- Вълчетата играят на воля, майка им и баща им ги пазят, но не винаги успяват. 

- Често биват изядени от по-лошия в гората 

- Ами, тате, аз искам да бъда горска фея, която да създавам, каквото пожелая. И да имам добра полянка за игра и да имам и цялата гора за пеене.

 

- Ама, как така дъще?! То така не може -възкликнал бащата 

- Може, тате, нали съм горска фея. Те всичко могат, каквото си пожелаят, също като мене - и  се смее. 

Имала право. Ами ако всичко може и аз само я спирам - запитал се на ум бащата.

Не, няма право., сепнал и изведнъж се скарал със себе си .

Трябва други настъпателни мерки да взема. Дъщеря ми е много смела, аз какво ще правя .

-Тате, тате ?! 

-Даа.

-Съгласен ли си ? 

-Ам да, дъще, даааа - изведнъж неочаквано отговорил бащата .

- Съгласен съм , разбира се, кой ще те спира, ти можеш, знаеш, и имаш възможността да създадеш всичко каквото пожелаеш.

Ти да, ама аз какво да правя? - се питал на умм бащата .

Трябва нещо да направя. 

Тя е много смела. 

Не мога да я спра. 

Трябва да подтисна това лично желание да я спирам и трябва просто да я подкрепя в начинанието и в мъдростта. 

Тя друг път поема. 

Трети. 

Който не е моя.

 Аз в него не мога да я напътствам. 

Той не е моя. 

Трябва да я пусна, как да го разбера?! 

Мисля че, Разбирам! 

Тя е същество на Бога, на Живота, който тя ще избере, не е моя. 

Искам нещо, което не мога да си позволя - да я притежавам - мислел си башата.

Боже господи, как да го разбера. Тя не е моя, казва ми го от сега.

Добре, ще се опитам, аз съм сигурен, че мога да я разбера. 

 Ще го кажа 3 пъти та късмет да ми носи. 

Аз трябва да го разбера. 

Ох, нейни са решенията, Боже.

Трябва да я разбера.

Помогни ми, Боже,  да го проумея. 

Дъщеря ми е свободна, трябва да го проумея.

И Господ се включил изведнъж.

-Разбери едно. Това е нейния път, не е твоя.

- Да, Господи , аз трябва да го разбера.

Из Приказки на Съвремието на SR🍀