.jpg)
"...Никой не може да види собствените си демони, Петре. Затова най-яростно ги отричат точно тези хора, у които те живеят. Много е лесно да се влюбиш в демон… Той преди теб знае какво ще харесаш – показва ти го, дава ти го щедро и те подчинява. Толкова добре може да имитира любов и близост, че е невъзможно да не парализира ума ти и да не му повярваш. Хипнотизира те… Започваш да се чувстваш късметлия, благодарен, задължен за честта, щастлив дори. Колкото дълго му е нужно, толкова време демонът ще те остави сляп и глух за всичко друго, освен за себе си. Докато те превземе и зарази окончателно. Когато си негов, ти вече няма да имаш уши за душата си, която ти е крещяла в опит да те спаси още от първия миг, в който го е съзряла. Ти вече няма да имаш очи, с които да видиш злото, защото ще гледаш с неговите. Демонът обича себе си чрез теб. Доколкото извратено може да обича злото… Преяло с болката на душата ти, то се оглежда в собствените ти очи – уж твои, и се усмихва… На себе си. Ти вече не си важен. Имаш само правото да бъдеш още едно негово черно Аз. Да нямаш очи за кривата усмивка на демона, не е проклятие от Бога. Просто не си послушал бога в теб, който е крещял да спреш и да избягаш. Демоните надушват душите на осакатените за истинска любов хора. Срещу светлата любов те са безсилни… Не забравяй, момчето ми – демоните умеят да се държат закачливо, палаво и невинно като деца. А палачите владеят до съвършенство играта на жертви. Страшното е, че не играят. Има един-единствен начин да се спасиш от демон – да го разпознаеш и в себе си, и в другия. И още нещо искам да осмислиш и да запомниш – трябва да обичаш демона, за да те нарани. Ако загуби твоята любов и внимание, той става безсилен."
"Пасиансът на архангелите", Мария Лалева
Изправете се срещу своите вътрешни демони и се освободете от тях с наша помощ: bit,ly/ЛЕК6
