Вътрешен "възрастен" - там, където се губи най-важната част от Егото

Формирането на индивидуалност е деликатен процес. Първо детето вътрешно процъфтява в нас, после се появява разумен и отговорен възрастен. И само тогава се ражда родител. Вариантът е перфектен. Но какво ще стане, когато от крехка възраст ни кажат да се откажем от любопитството, директивността? Казват, че е време да пораснеш, тоест да станеш като родителите си. Изводът - срамежливи сме за вътрешния си свят, заключваме се, спираме да мечтаем. Животът се превръща в болезнен изпит, в който трябва да се "съответстваш". Мързелът, страхът и ниското самочувствие стават наши спътници. Коренът на проблема е, че детето е пораснало физически, но е прескочило фазата на психологическия "възрастен" и веднага се превърна в строг "родител".

Ехото на детството

"Дете", "Възрастен", "Родител" - три Его състояния, в които оставаме в различни периоди от живота. В „проблемни“ семейства индивидът има само две условия:

"дете" - човек се превръща в несериозно, безотговорно, комплексирано и нещастно;

"родител" е човек, който е постоянно готов да учи, критикува, осъжда, създава строги рамки и е излишен самокритичен.

Случващото се - влизаме в състояние, в което блокираме развитието си, ставаме безгрижни и не сме готови да поемем отговорност за действия. Вътрешният „възрастен“ е способен да анализира, да взема решения, да се стреми към цел и да планира живота си.

Какво означава да си възрастен?

Разбирам, че е трудно да се каже дали проблемите ти в живота са свързани с "изгубен възрастен". Важно е да получим отговор, защото тогава ще намерим вектора, по който да продължим - ще се освободим от вътрешни конфликти. Хармоничен "възрастен" :

Учи се да общува с другите, съдейства и приема гледната точка на другите. Важно е да разберете дали сте поддържали баланс между любопитно и непосредствено "дете" и благоразумен "възрастен". Анализирайте- ако често командвате, раздавате заповеди и изисквате да не излизате извън границите. Да - пленник си на строг "родител".

Контролира поведението в обществото. Травматизираното "дете" лесно може да оправдае всяко поведение. Пия, дрогирам се, защото съм нещастен, обиден и т.н. Строг "родител" ще обвини системата, държавата и другите за беди. "Възрастен" ще анализира ситуацията, ще определи обективната причина за нестандартното поведение. Например имам стрес и затова съм "агресивен".

Признава проблема, винаги търси рационално решение, анализира дълбоките причини. Щом едно "дете" е готово да изобрети, да фантазира, то един "възрастен" е способен да направи всичко това и да осъзнае замисленото. Личността преминава през всички етапи на зрялостта, изправя се пред проблем и го решава.

Способен да наблюдава и анализира състоянието на вътрешното "Аз". Един хармоничен "възрастен" знае как да се дистанцира и да види проблема, без да го отрича, да го изтласква или да го отрича. Готов да признае поражението, да приеме обстоятелствата и да започне да мисли, какво може да се промени. "Детето" ще пусне проблема, ще започне бунт, ще избяга. "Родителят" - ще отложи отговорността, ще намери 100 причини да я оправдае, ще изпадне в депресия.

Човек може да вземе минали преживявания, да анализира грешките и да започне да формира нов модел на поведение. Един "възрастен" е толкова издръжлив, че е готов не да прехвърля отговорност, а да търси решение. Създава ново изживяване, имайки предвид предишното. "Родителят" не може да създаде нов модел въз основа на съществуващи устройства от детството. Едно "Дете" създава нещо ново, но никога няма да си направи изводи от миналото.

Той е способен да преценява ситуацията, като в същото време се отличава с гъвкавост в преценката и поведението. Приемането на алтернативен сценарий е основната добродетел на един "възрастен". Той не изпада в крайности, готов е да преосмисли житейския път, да се откаже от наложените стереотипи. Той приема гледната точка на другите, щом тя му е от полза. "Родител" - "или по моя начин, или не", "толкова вярно. "Дете" - или всичко е хубаво, или всичко е лошо.

Щом ви преследват мързел, страх и ниско самочувствие, време е да се справите с вътрешни конфликти. А какви признаци на „възрастен“ не сте открили в себе си?

📌За лична консултация може да оставите съобщение 📩

С любов и разбиране

Надежда Димитрова

 ПРЕСТРУВАЙТЕ СЕ, ДОКАТО НЕ УСПЕЕТЕ

Не можете да докажете нищо на ума си. Каквито и чудеса да се появяват пред него, след половин час той обезценява всичко.

Първо ще хвърли мъгла от съмнение, после ще включи логиката, и ето че блясъкът на чудото помръква и се превръща ... например в „сторило ти се“, в „настройка“ (струни бяха вързани там, така че да се движи) или в „нищо специално“.

Например, в моменти на смут и несигурност, умът никога не знае къде е Божията Воля и къде вие ​​самите сте направили грешка или сте мързеливи и сте се разочаровали.

Следователно Вярата, стига да не стане резултат от отварянето на сърцето или резултат от опита, може да бъде проявена чрез декрет.

Можете да запишете, че ще вярвате в това.

Например, да изберете да вярвате, че Бог е тук всеки момент, Той е наясно с вашите проблеми. И спрете да вдигате шум. Намалете драмата и дишайте.

Това отношение помага на човек да стане смирен, като успокоява емоциите и мислите си. А това води до яснота, прилив на енергия и радост. В някои случаи имате чувството, че тежестта е свалена от раменете ви

„Намалете драмата“

„Намалете важността“

"Издишайте"

"Пуснете"

Всичко е въпрос на смирение. Изберете всяка подходяща дефиниция и .... с Бог напред)

Айгюл Адылбаева

 Как да останеш напук - въпреки "гласът" "не си достатъчно добър"!   Той отвътре ли е или отвън?🤔

"Когато си мисля, че трябва да скъсам, се чувствам толкова тъжна. И веднага самотата идва на вълни. И  ме държи там. Вероятно  все пак нещо хубаво е било и е,... но толкова много скандали, конфликти, а да си тръгна - нямам сили ..." (цитат от клиент) 

За да останеш с някого, който не те обича или  не така, както ти е нужно- ти трябва основателна причина. В съзависимите отношения тази добра причина винаги е вътре в "жертвата" - тук означава не буквално жертвата, а партньорът, който отстъпва, търпи, поема вината и отговорността. 

Защо жертвата прави всичко това? Защо? Но къде е бутонът, който включва тази вредна програма на поведение? Защо сценарият не се променя с всеки нов партньор? Той може да стане по-мек, тиранинът може да бъде заменен само с пияница, садистът може да бъде заменен само с нарцисист, но същността остава същата - всички партньори по някакъв начин ви обвиняват, прехвърлят отговорността върху вас, карат ви да се чувствате незначителни, грешни, излишни, странни, грозни, неумели, гневни, нечувствителни и т.н. 

 Но тя не може да спре, защото в подсъзнанието ѝ звучи нечий глас - "не се стараеш достатъчно, не заслужаваш щастие, правиш всичко погрешно, злобна си, лоша, не си съпричастна, всичко е заради теб". 

Обикновено думите на любимия човек се потвърждават от вътрешния глас - "да, аз съм лоша,  вината е моя, не заслужавам да се отнасят добре с мен, защото съм лоша", а много често този вътрешен глас дори не се чува, той е като автоматично записана програма. И от кого е записана тази програма? Мама или татко? Близък роднина? 

А може и първото гадже? Понякога баба?

И как можем да презапишем тази програма или просто да я изключим? На първо място, трябва да  осъзнаете, да забележите реакциите си, да забележите себе си като цяло, че сте. Вие живеете, дишате, имате тяло и неговите реакции. Имате емоции и се оказва, че имате право да живеете живота си така, както искате, а не както ви диктува партньорът или партньорката, родителят.

 И чак тогава да търсите стъпка по стъпка моментите, в които сте имали този обезобразен сценарий на интимност - разбиващ, разрушителен сценарий на интимност, в който винаги сте грешали, или винаги сте били виновни, или винаги сте бъркали... . И капка по капка, заедно с вашия терапевт , да поправите, да закърпите тези пропуски, в които сте се чувствали сами, изоставени, отхвърляни, необичани или нелюбими, в страх или в ужас, в тревога или в отричане. Възможно е да сте имали много от тези моменти и тогава терапията ще отнеме много време. Или може да има само един, но той да окаже много силно въздействие върху цялото ви поведение. 

И тогава дълго време да работите с телесните реакции в телесната терапия, а още по-късно - с интереса, с енергията и възприятието, да изучавате себе си и света наново, сякаш сте се събудили, сякаш никога не е имало разрушителни родители, партньори или други хора от този вид. 

А след това - и още един етап с прозрения и открития, в който се оказва, че можеш да промениш много неща, да желаеш, да чувстваш, да осъзнаваш и за това не са необходими много усилия, и не разбираш защо ти е отнело толкова време да стигнеш до себе си - жив или нежив, този, който вече няма чужди гласове в главата си.

📌За лична консултация може да оставите съобщение 📩

С любов и разбиране

Надежда Димитрова

 

Когато отвориш портите на Душата си за желания и страсти.

в беда си

стремглаво ще се втурнат демоните там стремглаво,

и да ги изгониш е голяма грижа.

За самоизцелението.

Самоизцелението е способността да се възстанови балансът и да се премахнат нарушенията.

За да се случи самоизцеление, е необходимо да се създадат условия за увеличаване на енергийния ви ресурс и балансиране на излишъците и недостатъците. Изцеление на тялото може да се прави безкрайно, ако вътрешните процеси не са хармонизирани. Мисли, емоции, чувства, реакции, всичко заедно определя нашето благополучие. Всичко е взаимосвързано и следва едно от друго. Преобладаването на едно нещо (излишък) нарушава баланса и води до определени последствия. Трябва да подходим съзнателно към този въпрос.

Нашето намерение играе голяма роля в самоизцелението. Това е мобилизирането на всички наши вътрешни ресурси. И не само да върнете благосъстоянието си към нормалното, но и да подобрите качеството си на живот във всички аспекти.

Хаосът в мислите, небалансираните емоции, неконтролираните желания и реакции водят до нехармонично състояние. Човек в такова състояние извършва действия и постъпки, които създават още по-голям хаос и като бумеранг удрят самия автор.

Натрупаните вътре негодувания, претенции, вътрешни конфликти създават турбуленция (блокажи) и нарушават циркулацията на енергията в тялото. Човек в такова състояние често е в състояние на "разстройство" и не може да даде обективна оценка на състоянието си. Ако останете в това състояние дълго време, тогава възникват не само смущения в тялото, но и психични разстройства (свръхвъзбудимост или апатия, пристъпи на паника, фобии, депресия). Важно е да разберете, че тревожният ум изкривява реалността и губи контрол над тялото, безпокойството подкопава тялото, страхът парализира, гневът причинява ненужен разход на енергия, прекалената самоувереност ще доведе до невнимание. Необходимо е да се създадат условия, при които тези процеси ще се подравнят. Това е спокойствие, релаксация и лека центрираност без напрежение.

Изцелението изисква самоконтрол, дисциплина в определен режим и редовност в привеждането в хармонично състояние. Това е успокояване, приемане, отпускане и свързване с висшия ви Аз (комбиниране нагоре и надолу).

Тялото ни съдържа възможности и ресурси за самоизцеление. Умението да ги използвате правилно води до добро здраве и качество на живот.

Позитивното отношение, различни видове дишане, пречистване и гладуване, физическа активност, добър сън, чиста вода и водни процедури (втвърдяване), баня 😃 имат положителен ефект върху психо-емоционалното и физиологичното състояние.

Правилното намерение ще доведе до изцеление и дълголетие.

Дмитрий Толстов

Превод: Стелиян Рашков

Cuando abres las puertas de tu Alma a los deseos y pasiones.
en problemas
los demonios se precipitarán allí precipitadamente,
y expulsarlos es una gran preocupación.

Para la autocuración.

La autocuración es la capacidad de restablecer el equilibrio y eliminar las perturbaciones.
Para que se produzca la autocuración, es necesario crear las condiciones para aumentar el recurso energético y equilibrar los excesos y las deficiencias.

 

ПРОЕКЦИЯ НА ПРОБЛЕМИТЕ ВЪРХУ ТЯЛОТО

Всеки път, всеки конкретен случай е различен и изисква комплексно осмисляне.

Лявата ни страна е миналото, женското начало (отношенията с жените), дясната ни страна е бъдещето, мъжкото начало (отношенията с мъжете).

0. Гръбначен стълб - ценностна система.

1. Субективно се усеща като голям мускул по протежение на гръбначния стълб в средната и долната част на гърба. Тук се настаняват обидата, гневът, раздразнението, агресията и близките до тях емоции.

2 - Разчитане на творчеството на собствените ценности и желания. Блокирането/атрофията на тази мускулна група показва, че творчеството като създаване на нещо ново или изобщо липсва (+ атрофия на мускулатурата на лопатките), или е нещо далечно (от ума, а не от сърцето) и като следствие - неефективно.

3. Вярвания, инструкции, програми. Натоварването с чужди инструкции води до това, че мускулите се "залепват" за скелета и престават да бъдат осезаеми. Прекомерната затвореност, напротив, създава сякаш черупка в подкожните тъкани, през която е трудно изобщо да се достигне до мускулите. 4.

4. отговорност за другите - мускулите сякаш набъбват, или се страхуват от насилие (главата се придърпва в раменете); намаленият тонус в тази зона, напротив, показва, че човек повече или по-малко съзнателно отказва отговорност за другите, а понякога и за себе си.

5. Шия - многостранна:

- странични мускули - мироглед, гъвкавост при избора на цел и средства за нейното постигане; Стяганията тук се случват, ако целите и желанията са наложени или ограничени от някой отвън.

- Надлъжни (по протежение на гръбначния стълб) - задържане на набелязаната цел. 

Ако вратът е огънат напред и в същото време главата е отхвърлена малко назад, създавайки скоба в основата на черепа - това е подчинение, послушание, покорство. "Ярем около врата". На децата, като се започне от детската градина, непрекъснато се повтаря - "не се бъркай!". И след известно време те спират да се заиграват, но... в основата на черепа има скоба, която енергийно "отрязва" главата от останалата част на тялото и от емоциите, оставяйки детето с гол интелект. И детето става неспособно да чува тялото си или сърцето си. Образователната система - напротив, прекомерното отпускане на надлъжните мускули на шията, сякаш е волево, показва, че човекът е дезориентиран и не се интересува накъде да върви.

6. Творчество. Крила. Полет. Самореализация. Проблемите в тази област силно блокират енергията на ръцете. Творчеството не трябва да се бърка с изкуството. В този контекст творчество = създаване: нещо, което не е съществувало преди. Нещо, което не можем да не направим, дори и никой да няма нужда от него.

7. Действие. Невъзможно без творчество. Превръща креативността в краен продукт.

8. Ребра. Ограничаване на свободата на общуване. Спазъмът на междуребрените мускули може да бъде придружен и от спазъм на диафрагмата: човек не може да диша при пълен гръден кош.

9. Области на опора. В 70 % от случаите това са:

- при мъжете: отдясно - пари/статус, отляво - жени

- при жените: отдясно - семейството (съпруг + деца), по-рядко - само мъж; отляво - творчеството.

в останалите 30% - всичко е много индивидуално по тази тема - негативни прояви - страх, съмнения, несигурност, недоверие.

10. Незадоволена и нереализирана сексуалност - в широк смисъл, не само физически секс. Проблемите в тази зона, както и в зона 11, силно блокират енергията на краката.

11. Срам и морал по отношение на сексуалността.

В зоната 10-11 често се наблюдават признаци на сексуални блокажи.

12. Движение. И тук могат да се видят следи от програмиране - не се ходи там, а тук.

Надежда Димитрова 

 – Тук ли е опашката за жертвоприношение?

– Тук, тук! Вие сте след мен. Аз съм номер 852, а вие – 853.

– Олеле… И кога ще ми дойде редът?

– Не се безпокойте, бързо върви. Вие в името на какво искате да принесете жертва?

– В името на любовта. А вие?

– В името на децата. Децата ми са всичко, което имам!

– А какво ще жертвате?

– Личния си живот. Само да са здрави и щастливи децата. Всичко им давам. Един добър човек искаше да се омъжа за него – отказах му. Как ще им доведа вкъщи пастрок? Оставих любимата си работа, защото беше далеко от дома. Започнах като лелка в детската градина, да са ми пред очите, да ги наглеждам, да са чисти и нахранени. Всичко за децата. За мен – нищо.

– О, разбирам ви. Аз искам да си пожертвам връзката. Разбирате ли ме, вече нищо няма между мен и мъжа ми. Той си има друга жена. И в моя живот се появи друг мъж, но… Само ако мъжът ми си беше тръгнал пръв! Обаче той не се мести при нея. Плаче… Казва, че е свикнал с мен. На мен ми е мъчно за него. Плаче! Така живеем…

Вратата се отваря и се чува глас:

– № 852, заповядайте!

– Е, хайде, аз влизам. Така се вълнувам. Ами ако не ми приемат саможертвата?

№ 853, свил се на кравайче, си чака реда.

Времето тече бавно, но ето – най-сетне № 852 излиза от кабинета.

– Какво стана? Приеха ли ви саможертвата?

– Не… Има изпитателен срок. Върнаха ме да помисля още.

– А защо? Защо не веднага?

– Ами питаха ме: „Хубаво ли си помислихте, преди да поискате това? Все пак завинаги е!“. Казах: „Нищо! Децата ще пораснат, ще оценят какво е пожертвала майка им заради тях“. Пуснаха ми един филм в кабинета. Доста странен. Май за мен беше. Децата вече бяга големи в този филм. Дъщерята се беше омъжила през девет земи в десета. Синът звънеше един път в месеца под строгия поглед на снахата, която говореше през зъби…Питам го: „Защо се отнасяш така с мен, сине, какво съм ти сторила?“. А той: „За Бога, не се меси в живота ни, мамо. Нямаш какво да правиш ли?“. Ами какво да правя, аз цял живот освен с децата с друго не съм се занимавала? Децата ми май не са оценили жертвата ми. Напразно ли съм се старала толкова?

От вратата на кабинета се чува глас:

– Следващият. Да влезе № 853!

– О, сега съм аз… Доста ме наплашихте вие. Хайде, влизам!

* Приказката продължава тук: https://bit.ly/3V2Fdh1