Как да останеш напук - въпреки "гласът" "не си достатъчно добър"!   Той отвътре ли е или отвън?🤔

"Когато си мисля, че трябва да скъсам, се чувствам толкова тъжна. И веднага самотата идва на вълни. И  ме държи там. Вероятно  все пак нещо хубаво е било и е,... но толкова много скандали, конфликти, а да си тръгна - нямам сили ..." (цитат от клиент) 

За да останеш с някого, който не те обича или  не така, както ти е нужно- ти трябва основателна причина. В съзависимите отношения тази добра причина винаги е вътре в "жертвата" - тук означава не буквално жертвата, а партньорът, който отстъпва, търпи, поема вината и отговорността. 

Защо жертвата прави всичко това? Защо? Но къде е бутонът, който включва тази вредна програма на поведение? Защо сценарият не се променя с всеки нов партньор? Той може да стане по-мек, тиранинът може да бъде заменен само с пияница, садистът може да бъде заменен само с нарцисист, но същността остава същата - всички партньори по някакъв начин ви обвиняват, прехвърлят отговорността върху вас, карат ви да се чувствате незначителни, грешни, излишни, странни, грозни, неумели, гневни, нечувствителни и т.н. 

 Но тя не може да спре, защото в подсъзнанието ѝ звучи нечий глас - "не се стараеш достатъчно, не заслужаваш щастие, правиш всичко погрешно, злобна си, лоша, не си съпричастна, всичко е заради теб". 

Обикновено думите на любимия човек се потвърждават от вътрешния глас - "да, аз съм лоша,  вината е моя, не заслужавам да се отнасят добре с мен, защото съм лоша", а много често този вътрешен глас дори не се чува, той е като автоматично записана програма. И от кого е записана тази програма? Мама или татко? Близък роднина? 

А може и първото гадже? Понякога баба?

И как можем да презапишем тази програма или просто да я изключим? На първо място, трябва да  осъзнаете, да забележите реакциите си, да забележите себе си като цяло, че сте. Вие живеете, дишате, имате тяло и неговите реакции. Имате емоции и се оказва, че имате право да живеете живота си така, както искате, а не както ви диктува партньорът или партньорката, родителят.

 И чак тогава да търсите стъпка по стъпка моментите, в които сте имали този обезобразен сценарий на интимност - разбиващ, разрушителен сценарий на интимност, в който винаги сте грешали, или винаги сте били виновни, или винаги сте бъркали... . И капка по капка, заедно с вашия терапевт , да поправите, да закърпите тези пропуски, в които сте се чувствали сами, изоставени, отхвърляни, необичани или нелюбими, в страх или в ужас, в тревога или в отричане. Възможно е да сте имали много от тези моменти и тогава терапията ще отнеме много време. Или може да има само един, но той да окаже много силно въздействие върху цялото ви поведение. 

И тогава дълго време да работите с телесните реакции в телесната терапия, а още по-късно - с интереса, с енергията и възприятието, да изучавате себе си и света наново, сякаш сте се събудили, сякаш никога не е имало разрушителни родители, партньори или други хора от този вид. 

А след това - и още един етап с прозрения и открития, в който се оказва, че можеш да промениш много неща, да желаеш, да чувстваш, да осъзнаваш и за това не са необходими много усилия, и не разбираш защо ти е отнело толкова време да стигнеш до себе си - жив или нежив, този, който вече няма чужди гласове в главата си.

📌За лична консултация може да оставите съобщение 📩

С любов и разбиране

Надежда Димитрова