Ако родителят се е “заинатил” и чака нещо, сърдит е на своите родители и стои закачен енергийно назад, обърнат с гръб към живота и децата си,
ТОВА НЕ ОБРИЧА ДЕЦАТА МУ на вечна суша, пост и молитви.
Не означава, че за тях няма ресурс. Само така изглежда на пръв поглед.
Това е много важно!
Няма, ако се фокусират и чакат нещо да текне точно през чучура, който се е заинатил и не пуска, защото не се и пълни, няма какво да пусне, сърдит е. По-важно му е да е важен, отколкото щастлив. По-важно му е да е важен, отколкото да живее живота си.
Има, ако се отворят за голямата сила, ако си представят, как тя облива сърдитите им майка или баща и стига до тях.
Големият водопад, който се излива за нас от всички наши предшественици, как си вярваме, че може да бъде изчезнат от един сърдит родител.
Тази енергия, предавана от хилядолетия как да се изпари?
Нищо не може да я спре.
На Нея не й е нужно да мине през някой определен човек, за да продължи напред.
Сърдитият може да си остане сърдит и затворен, сух.
Децата му имат право, свобода и възможност да направят нещо различно. Да имат всичко, което по право им принадлежи. Като част от този Род, като наследник на всички преди него.
Въпросът е, че най-често не го правят. Различното.
Децата обичайно правят същото като родителите си. Нафръцват се и те, фиксират се в него (в сърдития, може и двамата да се събрали сърдити) и чакат да потече от там.
Чудесна рецепта за проваляне на живота. Гарантирано.
Нека сега да сменим малко гледната точка. Това лекува.
Представете си, вие сте пра-пра-колкото си искате пъти пра баба или дядо. Гледате напред, където сега е Животът, към светлината на прожекторите. Към тези, до които е достигнала искрата, която вие преди много години предадохте на пред. Може да ви е било трудно, може да сте имали лесен живот. Без значение. Щом има някой напред, значи сте се справили.
Гледате вие напред към няколко поколения деца, внуци, пра-внуци, пра-пра-внуци. И им се радвате. Вълнувате се с техните трепети, тревожите се с техните грижи. Ядосвате се когато правят глупости. Още повече се ядосвате когато някакви си дребосъци, които името ви дори не знаят решават, че ще ви помагат на вас за нещо, което според тях ви е било трудно. Не си гледат живота, а идват към вас или към вашите деца например. Техните внуци или пра-внуци идват да им помагат.
Това е една картина. Дава представа за това колко безумно е всичко, което правим ние неосъзнато.
Другата картина. Гледате на пред към 4-5 поколения наследници. И един от тях е сърдит. Нацупил се е. Не е доволен от нещо. Иска още. Той не е взел това, което е дошло до него, но иска. Нещо различно, по неговия начин да е станало. И той ни приема, ни предава. Вие го гледате от миналото. Не го познавате, знаете, че е дете на някой от вашите внуци или пра-внуци. Този, сърдитият, има и той деца, може да има и внуци. Вие, като гледате към всички тях от далечното минало, как мислите, дали онзи сърдитият има силата да спре вашата любов, вашите благословии, желанието ви тези деца след него да са добре. Дали той може да ви попречи да видите неговите деца, да им се усмихвате, да им се радвате, изпращате сила. Дали може да им попречи той на тях да видят вас, да получат от вас, да усетят енергията ви. Та вие сте много по-голям от него, стърчите по-високо на хълма, как той ще ви скрие само защото се е нацупил?!?! И още, вие гледате към тези под прожекторите и заедно с вас към тях гледат още много стотици хиляди, намиращи се до вас, пред вас, зад вас. Как този сръдльото може да попречи на всички вас, големите, безчетните.
Работете с лечебни вътрешни картини, които дават ресурс, скъпи приятели.
Не се фиксирайте в родителите си и ако смятате, че те не са ви дали или няма какво да ви дадат, ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЯМА ЗА ВАС.
Има.
Има огромно изобилие.
За всеки един от нас.
И за най окаяният.
Само да се сети накъде да гледа.
Да смени фокуса.
И в най-отчайващите картини, там, където човек е убеден, че няма здраво, на което да се опре или да стъпи, ТОВА Е ЛЪЖА.
Защото този човек познава една супер нищожна частичка от цялото, което е зад гърба му.
Вижте само за сто години колко неща са се сменили, за три-четири поколения.
Едните имат, идва някой и им отнема всичко. После им го връщат. Идват други времена толкова бързо. Внуците са в съвсем друга реалност. Едни губят всичко, други забогатяват и имат огромна власт и влияние. За сто години има от всичко.
Представете си за много хиляди години какво стои зад гърба ви.
Много и от едното, но много и от другото. Гарантирано.
Сами избираме къде ще се фокусираме.
Към кои ще се причислим. Към кои ще се отворим.
Няма шанс да няма шанс.
Спасение дебне отвсякъде.
Само да искаме да бъдем спасени.
Тотка
