Среднощно събуждане. Ракът пред очите ми във форма на прекрасна, стилна, дружелюбна, силна жена, която казва: "Хайде да танцуваме танго!" Умът ми в потрес. Как ще танцувам с рака си! Трябва да се отървавам от него, а не да го прегръщам! Тя: "Ако бях дошла да те взема (убия), до сега да съм го направила. Не съм тук за това." Сълзи... И още сълзи... Танцуваме танго. Страст, самочувствие, усещане за партньорство (равенство). Тя усмихната, доволна, щастлива. Аз ведър, жив, изненадан, изпълнен. А в тангото пеят: "Каквото Лола иска, Лола го получава... Аз винаги получавам в каквото съм се прицелила. Дойдох за твоето сърце и душа (да ги спася)."
Димо Жечев
Вдигнеш ли ръка, за да погалиш, разместваш въздуха на цялата Вселена. Б.Христов