"Черешова задушница е, ден след нея - Петдесетница ... Тъй ден подир ден животът върви си. Едни хора идват, щерко, други си отиват. Ей за тия, дето вече ги няма между нас са Задушниците, да знаеш. Затова и ние с тебе трябва добре да се подготвим. Жито ще сварим, питка ще омесим, баница ще завъртим. За починалите то е. За тях, щерко, в утрешния ден гробовете ще се прекадяват, вода и вино ще се прелива, свещичка ще се запалва, жито и хляб ще се раздава... За Душите ... тези, дето са си отишли, пък и за нашите май повече. Да си спомним, да помълчим, да поплачем, че да ни олекне малко и живота да си продължава. Я да поседнем и аз да ти поговоря, времето за всичко ще ни стигне.
На Задушница, щерко, с душите на нашите близки е редно да се срещнем, да ги нахраним, да ги успокоим, да си поговорим. Нали и преди съм ти казвала? Душата си е жива, щерко. Смъртта е продължителен сън и почивка. Не случайно се казва "заспал вечния си сън" или "починал". Една душа всичко си може, и да се движи, и да лети, и да помирише хубава храна. Обича светлината, затуй свещичката се пали. Душите идват от оня свят, посещават нас, живите, и пак си отиват... Проверяват ни, напътстват ни.. А ти запомни! На голям празник, винаги, за "добрите гости" храна и вода оставяй. Душите, щерко, свой свят си имат, като нашия, и свой живот. На оня свят душата не е самичка. Дружина си има, все души като нея. Не трябва дълго да тъжиш и сълзи да лееш, че така покоя ѝ смущаваш и я натъжаваш. А ако я забравиш, тя сама ще се върне да те подсети ... Давай сега да се приготвим, че за утре, "за Бог да прости" да има. "
🙏❤️