Въображението....

 Въображението е от критична важност за качеството на живота ни. То ни позволява да напуснем рутинното си ежедневие като си фантазираме за пътувания, храна, секс, влюбване или за това да имаме последната дума - всички неща, които правят живота интересен. Въображението ни дава шанса да си представяме нови възможности - то е жизненоважна ракетна площадка за сбъдването на нашите надежди. То разпалва креативността ни, спасява ни от скуката, облекчава болката ни, подсилва удоволствието и обогатява най-интимните ни връзки. Когато хората са принудително и постоянно дърпани назад към миналото, към последния път, в който са изпитвали интензивно съпричастие и дълбоки емоции, те страдат от липса на въображение, от загуба на умствена гъвкавост. Без въображение няма надежда, няма шанс да си представим по-добро бъдеще, няма място, където да отидем, няма цел, към която да се стремим. 

Да се опитваш да промениш хората....

 "Има огромна разлика и тя е неоценимо

важна, между това да се опитваш да променяш хората и да им помагаш. Когато помагаш на някого, ти му помагаш да бъде сам себе си; когато се опитваш да променяш някого, ти се опитваш да го променяш според своите виждания.Ти не се интересуваш от него. Ти имаш някаква идеология, определена идея, някакъв идеал. Ти го променяш според този идеал. Идеалът е по-важен, а истинският човек изобщо не е важен.

Фактически това е много насилническо,да се опитваш да променяш някого според някакъв идеал. Това е агресия, това е опит да унищожиш другия. Това не е любов, това не е състрадание. Състраданието винаги позволява на другия да бъде сам себе си.Състраданието няма идеология, то е просто атмосфера. То не ти дава насоки, то само ти дава енергия. Тогава можеш да се движиш. Тогава твоето семе ще покълне според неговата собствена природа. Тогава никой нищо не ти налага.

Когато аз кажа: „Върви и помагай на другите", аз имам предвид: помагай им да бъдат самите себе си. Когато кажа: „Светът е прекалено нерелигиозен поради твърде много проповедници", аз имам предвид, че твърде много хора се опитват да променят, да покръстват, да трансформират другите според собствената си идеология. Идеята не трябва да бъде по-важна от човека. Дори и цялото човечество не е по-важно от едно единствено човешко същество. Човечеството е една идея; човешкото същество е реалност.

Забрави за човечеството, помни човешкото същество -реалното, конкретното, туптящото, живото. Много е лесно да жертваш човешки същества заради ислямът, християнството, индуизма; много е лесно да ги жертваш за идеите на Христос, на Буда, на Махавира. Помагай, но не жертвай. Кой си ти, че да жертваш когото и да било? Всеки човек е цел сам за себе си.Не го употребявай като средство.

Точно това има предвид Исус, когато казва: „Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата." Всичко е направено за човека; човекът е върховната ценност. Дори и Бог, идеята за Бога е направена за човека, а не човекът за идеята за Бога. Жертвай всичко за човека, но не жертвай човека за каквото и да било. Тогава ще помагаш.

Ако започнеш да жертваш човека, тогава ти не помагаш. Тогава ти унищожаваш, осакатяваш другия. Ти си насилник, престъпник. Затова всички твои така наречени махатми, които се опитват да променят другите, са престъпници. Човек може просто да обича, да помага, да бъде готов да дава без предварителни условия.

Споделяй своето същество, но давай възможност на другите да вървят към своята собствена съдба. Тази съдба е неизвестна; никой не знае какво цвете ще цъфне. Недей да предлагаш образци, иначе цветето ще се смачка.

И помни, че всяко индивидуално същество е уникално. Никога преди не е имало такова човешко същество и никога повече няма да има. Бог никога не се повтаря, той не обича да се повтаря. Той непрекъснато изобретява.

Ако се опитваш да направиш някой човек да бъде като Исус, ти го унищожаваш. Исус никога не може да бъде повторен. Пък и няма нужда. Като е само един, е прекрасно, ако са много, ще стане отегчително. Не се опитвай да правиш някой човек Буда. Остави го да бъде сам себе си. Това е неговата будичност. И освен това нито ти знаеш, нито той знае какво носи в себе си. Само бъдещето ще покаже. Не само ти ще се изненадаш, но и той ще бъде изненадан, когато неговото цвете разцъфне. Всеки носи в себе си едно цвете на безкраен потенциал и сила, на безкрайни възможности.

Помагай, давай енергия, обичай. Приеми другия и му дай чувството, че е добре дошъл. Не му давай чувството за вина, не му внушавай идеята, че е осъден. Всички тези, които се опитват да го променят, му дават едно чувство за вина, а вината е отровна.

Когато някой каже: „Бъди като Исус!", той те е отрекъл такъв, какъвто си. Когато някой ти каже да бъдеш като някой друг, ти не си приет. Ти не си добре дошъл, ти си натрапник. Докато не станеш някой друг, няма да бъдеш обичан. Що за любов е тази, която те унищожава, и те приема само след като станеш фалшив, неистински?

Ако си истински, ти можеш да бъдеш само сам себе си. Всичко друго ще е фалшиво, всичко друго ще бъдат просто маски, личности, но не и твоята същност. Ти можеш да се украсиш с личността на Буда, но тя никога няма да докосне сърцето ти. Тя няма никога да се сроди с теб, няма да се свърже с теб. Тя просто ще остане отвън.Лице,но не твоето."

Ошо

Успехът и провалът не се случват под светлината на прожекторите...

 

"Успехът и провалът не се случват под светлините на прожекторите. Те не се случват, когато всички погледи са вперени в нас в тази минута и в тази секунда. Те се случват, когато никой не гледа, когато е предизвикателно, когато е трудно, когато сме сами. Така че направете всичко възможно, когато е скучно, когато е трудно, когато никой не гледа, да полагате това екстра усилие, да давате това едно малко повече, отколкото бихте дали. Защото ако може да правите това, ще сте не само успешни, а и щастливи хора. Ако искаш нещо, много е просто - отиди и си го вземи. Не чакай някой да ти го даде на тепсия или някой да те научи как да го правиш. Ако искаш нещо, отиваш и си го вземаш".

Oт Юли Тонкин 🙏🙏🙏

Егото....

 

Човек дава това, от което най-много се нуждае. Въпроса е, че повечето сме прекалено вглъбени в себе си за да забележим другите. Понякога го правим, но не ни достига смелост да се намесим. Но понякога се раждат и такива - Забелязвачи. Късметлия си ако срещнеш такива хора. А когато ги срещнеш не искаш да ги пуснеш, защото Светлинката им е толкова силна, че не изпитваш нужда да си прокараш парно дори адреса ти да е в Оймякон. Не се усещам късметлийка. Благодарна съм. Нищо, че липсите не могат да бъдат запълнени. 

Благодаря, че изведе малката-Мен от зоната на комфорт. Благодаря, че отговаряше на писмата ми, благодаря за това, че повярва на всички картини в главата ми, благодаря , че се засякохме и в това прераждане. Знам,  че ще се засечем и в следващото. До тогава ще липсваш. 💚

Стена Galina Atanasova

Димо...

 

Много ме трогнаха думите на една клиентка:

"Ти с вечния въпрос: защо затваряш устата? 

- За да не разбере никой, че плача, за да не разберат другите, колко слаба съм всъщност... Защото не бива другите да те виждат, когато плачеш... Трябва сама да се справяш с всичко... С толкова много самота... Толкова много отблъскване, толкова много изоставяне..."

Димо

Човек дава това, от което най-много се нуждае. Въпроса е, че повечето сме прекалено вглъбени в себе си за да забележим другите. Понякога го правим, но не ни достига смелост да се намесим. Но понякога се раждат и такива - Забелязвачи. Късметлия си ако срещнеш такива хора. А когато ги срещнеш не искаш да ги пуснеш, защото Светлинката им е толкова силна, че не изпитваш нужда да си прокараш парно дори адреса ти да е в Оймякон. Не се усещам късметлийка. Благодарна съм. Нищо, че липсите не могат да бъдат запълнени. 

Благодаря, че изведе малката-Мен от зоната на комфорт. Благодаря, че отговаряше на писмата ми, благодаря за това, че повярва на всички картини в главата ми, благодаря , че се засякохме и в това прераждане. Знам, че ще се засечем и в следващото. До тогава ще липсваш. 💚

Mariana Ivanova