Да се опитваш да промениш хората....

 "Има огромна разлика и тя е неоценимо

важна, между това да се опитваш да променяш хората и да им помагаш. Когато помагаш на някого, ти му помагаш да бъде сам себе си; когато се опитваш да променяш някого, ти се опитваш да го променяш според своите виждания.Ти не се интересуваш от него. Ти имаш някаква идеология, определена идея, някакъв идеал. Ти го променяш според този идеал. Идеалът е по-важен, а истинският човек изобщо не е важен.

Фактически това е много насилническо,да се опитваш да променяш някого според някакъв идеал. Това е агресия, това е опит да унищожиш другия. Това не е любов, това не е състрадание. Състраданието винаги позволява на другия да бъде сам себе си.Състраданието няма идеология, то е просто атмосфера. То не ти дава насоки, то само ти дава енергия. Тогава можеш да се движиш. Тогава твоето семе ще покълне според неговата собствена природа. Тогава никой нищо не ти налага.

Когато аз кажа: „Върви и помагай на другите", аз имам предвид: помагай им да бъдат самите себе си. Когато кажа: „Светът е прекалено нерелигиозен поради твърде много проповедници", аз имам предвид, че твърде много хора се опитват да променят, да покръстват, да трансформират другите според собствената си идеология. Идеята не трябва да бъде по-важна от човека. Дори и цялото човечество не е по-важно от едно единствено човешко същество. Човечеството е една идея; човешкото същество е реалност.

Забрави за човечеството, помни човешкото същество -реалното, конкретното, туптящото, живото. Много е лесно да жертваш човешки същества заради ислямът, християнството, индуизма; много е лесно да ги жертваш за идеите на Христос, на Буда, на Махавира. Помагай, но не жертвай. Кой си ти, че да жертваш когото и да било? Всеки човек е цел сам за себе си.Не го употребявай като средство.

Точно това има предвид Исус, когато казва: „Съботата е направена за човека, а не човекът за съботата." Всичко е направено за човека; човекът е върховната ценност. Дори и Бог, идеята за Бога е направена за човека, а не човекът за идеята за Бога. Жертвай всичко за човека, но не жертвай човека за каквото и да било. Тогава ще помагаш.

Ако започнеш да жертваш човека, тогава ти не помагаш. Тогава ти унищожаваш, осакатяваш другия. Ти си насилник, престъпник. Затова всички твои така наречени махатми, които се опитват да променят другите, са престъпници. Човек може просто да обича, да помага, да бъде готов да дава без предварителни условия.

Споделяй своето същество, но давай възможност на другите да вървят към своята собствена съдба. Тази съдба е неизвестна; никой не знае какво цвете ще цъфне. Недей да предлагаш образци, иначе цветето ще се смачка.

И помни, че всяко индивидуално същество е уникално. Никога преди не е имало такова човешко същество и никога повече няма да има. Бог никога не се повтаря, той не обича да се повтаря. Той непрекъснато изобретява.

Ако се опитваш да направиш някой човек да бъде като Исус, ти го унищожаваш. Исус никога не може да бъде повторен. Пък и няма нужда. Като е само един, е прекрасно, ако са много, ще стане отегчително. Не се опитвай да правиш някой човек Буда. Остави го да бъде сам себе си. Това е неговата будичност. И освен това нито ти знаеш, нито той знае какво носи в себе си. Само бъдещето ще покаже. Не само ти ще се изненадаш, но и той ще бъде изненадан, когато неговото цвете разцъфне. Всеки носи в себе си едно цвете на безкраен потенциал и сила, на безкрайни възможности.

Помагай, давай енергия, обичай. Приеми другия и му дай чувството, че е добре дошъл. Не му давай чувството за вина, не му внушавай идеята, че е осъден. Всички тези, които се опитват да го променят, му дават едно чувство за вина, а вината е отровна.

Когато някой каже: „Бъди като Исус!", той те е отрекъл такъв, какъвто си. Когато някой ти каже да бъдеш като някой друг, ти не си приет. Ти не си добре дошъл, ти си натрапник. Докато не станеш някой друг, няма да бъдеш обичан. Що за любов е тази, която те унищожава, и те приема само след като станеш фалшив, неистински?

Ако си истински, ти можеш да бъдеш само сам себе си. Всичко друго ще е фалшиво, всичко друго ще бъдат просто маски, личности, но не и твоята същност. Ти можеш да се украсиш с личността на Буда, но тя никога няма да докосне сърцето ти. Тя няма никога да се сроди с теб, няма да се свърже с теб. Тя просто ще остане отвън.Лице,но не твоето."

Ошо