❗️ Когато се разделят партньорите има нещо важно към което искам да насоча вашето внимание.
Да насочите внимание към ценно осъзнаване, избор да бъдете по-големи от инфантилната обсесия на егото да се разрушите през обидата, агресията и битката за контрол. Когато връзката няма път и само травматичното повторение присъства, то раздялата има своето място и дори да е терапевтична.
Колко са важни думите, едно лечебно изричане, мъдрост към която да се движим ?
Знам, че при някои от вас реалността е била много тежка, груба, болна, стигнали сте в отношенията до крайност, която е дори грозна и с усещане, че сте разкъсани. Но, дори и в тази ситуация ви моля да изчетете думите, които ви споделям.
Зад всяко нараняване има история, смисъл, които не сме виждали и рани, които сме носили от преди връзката, но са били скрити дълбоко е несъзнаваното. И тази връзка е намерила начин да извади на повърхността тези болни истини за нас, за да се свържем с нещо важно в себе си, което ни говори през поведението на връзката като един симптом на нарушение.
В тази ситуация, може да изберем да потънем в тъмното на отричане и нараняване, което да продължи и след раздялата или да агонизираме заедно и в мълчалива непоносимост заради децата да останем, но може и да изберем по-светъл път на зрялост- дали да работим заедно за доброто на връзката или да се разделим.
Самата физическа раздяла не означава автоматично разрешаване на емоционалните рани и обидата, когато няма нещо по-дълбоко в изричането.
❗️Терапевтично писмото / съветвам ви, който усети, че е привлечен и докоснат от думите да седне и да пише, да се свържете с думите :
Ше ти напиша, това, което чувствам в душата си и го правя от уважение към връзката, която сме имали, защото сме важни и двама с това, което сме си дали и с трудностите през, които всеки от нас е изправен и дори в болката, която си нанасяме.
За мен е по-ценно, че сме имали заедност, въпреки разминаването, нараняването и раздялата до която сме стигнали.
Мисля си и си връщам много спомеми и често си говоря с теб и себе си на ум. Заливат ме различни емоции в които едновременно те разрушаван, разрушавам и себе си, но и се страхува, че е мината граница, която е опасна и съжалявам за изгубената ни обич.
Сигирно те изненадвам с тези думи, защото воюваме, защото грубо всеки се защитава,
а дори и понякога мълчанието като защита за бягство пак ни задушава. Може да ти е странно, че аз съм в това изговаряне и признание към теб. Чуствам го, трудно ми беше до сега заради болката да ти го изкажа, защото в плен на несправедливост и отмъщение трудно думи здрави се изричат.
Това от което ме боли е ….
Това, което ме наранява е….
Това с което аз те нараних е ….
Виждах само лошото в теб, но ти не си само това :
Това за което ти Благодаря…..
Това, което уважавам в теб като личност е…. / зания, умения, постижения/
Това, което ценя и уважавам в теб като баща….
В теб като мъж винаги съм харесвала и съм ти се радвала е….
Мил си ми бил когато….
Винаги ще помня тези топли моменти в които ти си направил за мен ….
Това, което ми липсва от теб сега е ….
Това за което съжалявам е ….
Това от което се страхувах и се страхувам е ….
Това, което съм грешала и прекалила към теб е ….
Това, което те моля да ми простиш е ….
Това, което избирам да ти простя е ….
Това, което избирам да ти дам е….
Това, което не мога да променя и съм се надценявала е ….
Това, което те моля да разбереш за мен е….
Слабостите, които имам ….
Мястото, което заемаш в сърцето ми, независимо, че всеки е тръгнал в различен път е….
Това, което ти желая от сърце от тук нататък е ….
Нещата на които си ме научил….
Това, което съм ти дала и подкрепила и съм го отдала с радост към теб е ….
Това, което харесвам, че детото носи от теб и прилича на теб е ….
Това, което ме привлече и стана специален за мен в онзи минал момент, когато се срещнахме е ….
Това с което във времето се разминахме….
Това, което спряхме да правим един за друг е….
Можем ли да спрем да повтаряме това травматично отношение един към друг, ти как виждаш това да се разреши ….
Моля те и те каня да подобрим отношението си, да изговорим без обида и атака какво всеки носи в душата си ….
Какво не съм чула и разбрала за теб…
Как да си върнем добрия тон и по-леко отношение, за да не нараняваме децата ….
Има ли нещо, което е важно за теб, което искаш да направя, за да си по-спокоен и да се помирим дори и разделяйки се ….
Съжалявам за болката, която сме си оставили с времето. Самата аз съм била в моята несъзнателност и съм пропуснала да чуя важните послания от теб като нужди и липси. Не съм чувала и себе си. И на теб ти е било затворено към мен и така се изгубихме.
Мило ми е, и съм Благодарна за детето, което имаме и го пожелахме. Той/ тя прилича и на теб и това е хубаво и се радвам да имате вашата връзка. Ти си единствен баща и си ценен, защото заедно дадохме живот. Ако се мразим или сме в отричане ще разрушим детето. То няма вина. Ние се разделяме като партньори, но оставаме заедно като родители.
Но, се надявам, че имаме повече сили, които да ми помогнат в този труден момент. Моля те да бъдем по-силни и мъдри към един диалог на приемане.
Не е хубаво да се разделяне с гняв и обида, да се наказваме, игнорираме, защото въпреки трудностите, връзката ни е имала смисъл и е била ценна за мен.
Ти винаги имаш място в сърцето ми, съжалявам, че се наранихме.
Усещам противоречия, които ни объркват и водят до конфликт и те моля да си ги изчистим, за да бъдем по- ясни и открити един към друг и за това търся разговори с теб и ти пиша тези думи.
В обич се срещнахме и вярвам, че през обич можем да се разделим.
