Всъщност е много просто...

Мислиш ли, че този свят наистина ще започне да се променя само след няколко хиляди години?

Разбира се.

Защото за теб е така.

Защото ТИ всъщност се нуждаеш от толкова много време, за да се промениш.

Виждаш ли само болката на този свят?

Разбира се.

Защото имаш много от нея в себе си.

И не знаеш какво е да си "без" нея.

И тук не става въпрос за огледало

Защото радикалната промяна със сигурност не се случва за една нощ (макар понякога да се случва...)

И със сигурност болката все още присъства много в този свят

Разбирането на това означава да наблюдаваш с яснота и конкретност.

Но... да се увлечеш от това е съвсем различна история.

Да бъдеш увлечен означава, че все още си закачен на дъното.

Трябва да се каже... че болката е основният инструмент на това земно преживяване, тъй като нейното разбиране се превръща в еволюционен багаж с добавена стойност

И точно когато започнеш да я разбираш, да я приемаш, да я виждаш такава, каквато е... започваш да я лекуваш в себе си и следователно да я трансформираш

И когато го направиш... тя вече не те дърпа.

знаеш ли защо?

По време на тази трансформация информацията за болката постепенно изчезва от твоето енергийно поле и спомени.

Но тъй като тази информация изчезва, тя се заменя с друга, тоест с всичко, което си "в отсъствието на болката"

И тази липса на болка е твоята истинска природа

Ето защо.

Колкото повече продължаваш в този процес на трансформация и издигане, толкова повече се връщаш към това да бъдеш своята първоначална версия, незамърсената, истинската.

Именно по време на това пътуване на пренастройване с истинските ти вибрации ти започваш да възприемаш полето от възможности:

.. енергийно поле, до което вече имаш достъп, тъй като си многоизмерно същество

Нещата наистина са много прости и ясни

Когато са необходими големи разсъждения, когато са необходими големи думи и когато са сложни... това е, защото те са в менталното поле, свързано с тялото на болката.

Махни се от там...

🗝️

Марика Морето

Превод и синхронизация на превода: Стелиян Рашков