събота, 18 февруари 2023 г.

Брус Литон

 



Вие можете да кажете, че клетките носят спомена, но аз като биолог ще ви отвърна, че клетката има клетъчна мембрана. Тя няма капацитета съзнателно да разграничава пилешки хапки и бира от каквото и да е на света, просто не прави това. Паметта НЕ Е В клетката, паметта Е В ПОЛЕТО. Ние сме телевизионна предаване. Това е телевизионен приемник. Ние имаме антени. Когато картината на телевизора ви изчезне, какво казвате за телевизора? Телевизорът спря (умря). Да, телевизорът е спрял, но дали и излъчването е спряло? Не. Но как може да сте сигурни. Просто взимате друг телевизор, включвате го и правите едно друго нещо - настройвате го на канала. И когато хванете честотата – бум! Телевизорът отново работи. 


Ние сме безсмъртни. Ние даже не живеем в тази система. Това е система, в която да влезем и тогава да преживеем живот. Тогава вие можете да ме попитате: добре де, Брус, както самият аз се питам, Брус, ако аз живея там горе, защо да живея тук, защо точно това? И моите клетки ми дадоха отговора. Те ми казаха следното: Брус, ако ти си просто дух, как ще разбереш какъв е вкусът на шоколада? Как изглежда залезът? Какво е чувството да си влюбен? 


Каква е връзката – клетките приемат тази информация от околната среда и я превръщат в осъзнатост, която аз мога да разбера. Че реалният свят отвън се конвертира тук вътре в електромагнитни вибрации. Аз разчитам енергията, аз не чета химията, аз физически не виждам светлината, а енергията й. Така че моето физическо тяло е едно устройство за усещане на света. То е устройство да дойдем тук да създаваме свят. Така че ако някой има най-наивната идея за рая и гледа някъде другаде, аз мисля, че това е голяма грешка. Защото вашата възможност беше да дойдете тук, за да създадете онова, което мислехте да създадете в рая. И ако изглежда като ад, то е защото сте възприели чуждите творби. Вашата възможност е да поемете контрола върху вашия живот и да го създавате така както на вас ви харесва.

                         Брус Литън - биолог

Благодаря! 🤔

Мъжката сълза е по-тежка от женската

 



Мъжката сълза е по-тежка от женската!

Тя се равнява на сълзите на гладно дете. Просто капка, а в нея светове от зверска болка, почернена съвест, слабост към някой, който си обичал повече от егото си. Мъжката сълза е чиста.

Като душата на пеленаче.

Неопетнена, истинска, рядко срещана. Точно затова е хиляди пъти по-ценна от всички останали сълзи.

Видиш ли веднъж водата в очите му, недей просто я бърши, а се вгледай дълбоко. Гмурни се. Преплувай през раните. Разбери ги. Запомни как изглеждат.

Защото някъде на повърхността им, отвъд стереотипите за правилно и грешно, между нелепото разбиране, че мъжете не бива да плачат, че не могат да обичат до гроб, че са студенокръвни и безсърдечни, точно там по средата на сърцето ... ще видиш написано нечие женско име.

Полина К. 

Гневът просто търси външен обект...




От получената информация от 4 души от отвъдното, която в голямата си част споделих с вас, направих следното обобщение:

- Цялата информация в отвъдното е налична, от душата зависи доколко ще има достъп до нея.

- Развитата душа се стреми да знае и научава повече, да си обяснява причините и следствията, както и действието на вселенските закони.

- Душата в отвъдното има връзка с развитието на интелекта, с опита, който е натрупала на Земята.

- Забелязват се различия в езика и стила, на който информацията се транслира до нашия свят. Ако човекът е имал богат речник, добър стил на изразяване, логична мисъл, то това проличава по начина, по който предава информацията от отвъдното, има съответствие между опита, знанията, интелекта. В някои случаи се забелязва употреба на характерни езикови изрази, диалектни особености и др. Душата съхранява индивидуалната си характеристика.

- Тя има емоционална, интелектуална и причинна памет. 

- В отвъдното контактуват помежду си, помнят роднинските връзки от земния живот, но с някои влизат в контакти по необходимост – това са души на хора, с които са имали проблемни отношения. Вибриращите на еднакви честоти имат по-близки отношения и стоят една до друга, по групи.

- За душите от отвъдното няма непреодолима преграда между отвъдния и земния свят по отношение на информацията и възприятията. Ако за нас онзи свят е забулен в тайна и мистерия, то за тях минало, настояще и бъдеще е изцяло открито. Те знаят за събития, мисли, чувства, постъпки на своите близки, наблюдават ги. Имат достъп до „досиетата” на душите, но в известна степен ограничен, защото се подразбира, че някои „страници от тези досиета” са отворени, а други са недостъпни. Преведено на наш език, има   класифицирана информация, в която не може да се надникне. Душите от отвъдното знаят за събития, които са настъпили дори след тяхната смърт, те имат достъп до миналото, настоящето и бъдещето на своите близки. 

- Могат чрез сън или знаци да дават сигнали и предупреждения, но не и да съобщават директно за предстоящи опасности и трагични събития.

- Душите осъзнават грешките по време на земния си живот, породени от неправилни мисли, чувства, постъпки. Те обикновено не вменяват вина и не търсят оправдания, а се стремят към осъзнаване и постигане на обективен поглед към това, което са причинили или им е причинено. Много по-ясно осъзнават  причина – следствие. Душите там си помагат една на друга.

- Всяка душа е подложена на пречистваща програма. Чистилището не е мит, а реалност.

-  В отвъдното душите имат занимания – от лично чистене и осъзнаване – до други занимания, които по някакъв начин могат да се свържат с живота им на Земята, но могат да бъдат и неща, на които не са отделяли нужното внимание и са пренебрегвали приживе. 

- Няма забрана за контакт със Земята, нито се иска специално разрешение за осъществяването на такъв. Има теми, по които те споделят своя опит с охота, а други избягват категорично. 

- Всяка душа има досие, Книга на Живота, съхраняващи се в капсулата, но и във Вселенските записи. Душата има достъп до цялата информация в капсулата – паметта на душата за всичките й прераждания. Тя осъзнава, че трябва често да я преглежда, анализира и обработва. Това е най-важната работа на душата в отвъдното.

- Една душа на творец или учен от отвъдното може да изпраща творчески импулси, идеи, да води към прозрения или дори научни открития и създаване на творби от хора на Земята.  Това не става никога случайно. Знанията и опитът се внушават на земен човек, който има опита, способностите и подготовката в съответната научна или творческа област.

- Душите не могат да нанасят поправки в записите на собствената си капсула, не могат да отказват въплътяването си отново на Земята, не могат да определят времето и датите на живота и смъртта. Те се чувстват свободни, но това е свобода в определена траектория / условно казано/.