От получената информация от 4 души от отвъдното, която в голямата си част споделих с вас, направих следното обобщение:
- Цялата информация в отвъдното е налична, от душата зависи доколко ще има достъп до нея.
- Развитата душа се стреми да знае и научава повече, да си обяснява причините и следствията, както и действието на вселенските закони.
- Душата в отвъдното има връзка с развитието на интелекта, с опита, който е натрупала на Земята.
- Забелязват се различия в езика и стила, на който информацията се транслира до нашия свят. Ако човекът е имал богат речник, добър стил на изразяване, логична мисъл, то това проличава по начина, по който предава информацията от отвъдното, има съответствие между опита, знанията, интелекта. В някои случаи се забелязва употреба на характерни езикови изрази, диалектни особености и др. Душата съхранява индивидуалната си характеристика.
- Тя има емоционална, интелектуална и причинна памет.
- В отвъдното контактуват помежду си, помнят роднинските връзки от земния живот, но с някои влизат в контакти по необходимост – това са души на хора, с които са имали проблемни отношения. Вибриращите на еднакви честоти имат по-близки отношения и стоят една до друга, по групи.
- За душите от отвъдното няма непреодолима преграда между отвъдния и земния свят по отношение на информацията и възприятията. Ако за нас онзи свят е забулен в тайна и мистерия, то за тях минало, настояще и бъдеще е изцяло открито. Те знаят за събития, мисли, чувства, постъпки на своите близки, наблюдават ги. Имат достъп до „досиетата” на душите, но в известна степен ограничен, защото се подразбира, че някои „страници от тези досиета” са отворени, а други са недостъпни. Преведено на наш език, има класифицирана информация, в която не може да се надникне. Душите от отвъдното знаят за събития, които са настъпили дори след тяхната смърт, те имат достъп до миналото, настоящето и бъдещето на своите близки.
- Могат чрез сън или знаци да дават сигнали и предупреждения, но не и да съобщават директно за предстоящи опасности и трагични събития.
- Душите осъзнават грешките по време на земния си живот, породени от неправилни мисли, чувства, постъпки. Те обикновено не вменяват вина и не търсят оправдания, а се стремят към осъзнаване и постигане на обективен поглед към това, което са причинили или им е причинено. Много по-ясно осъзнават причина – следствие. Душите там си помагат една на друга.
- Всяка душа е подложена на пречистваща програма. Чистилището не е мит, а реалност.
- В отвъдното душите имат занимания – от лично чистене и осъзнаване – до други занимания, които по някакъв начин могат да се свържат с живота им на Земята, но могат да бъдат и неща, на които не са отделяли нужното внимание и са пренебрегвали приживе.
- Няма забрана за контакт със Земята, нито се иска специално разрешение за осъществяването на такъв. Има теми, по които те споделят своя опит с охота, а други избягват категорично.
- Всяка душа има досие, Книга на Живота, съхраняващи се в капсулата, но и във Вселенските записи. Душата има достъп до цялата информация в капсулата – паметта на душата за всичките й прераждания. Тя осъзнава, че трябва често да я преглежда, анализира и обработва. Това е най-важната работа на душата в отвъдното.
- Една душа на творец или учен от отвъдното може да изпраща творчески импулси, идеи, да води към прозрения или дори научни открития и създаване на творби от хора на Земята. Това не става никога случайно. Знанията и опитът се внушават на земен човек, който има опита, способностите и подготовката в съответната научна или творческа област.
- Душите не могат да нанасят поправки в записите на собствената си капсула, не могат да отказват въплътяването си отново на Земята, не могат да определят времето и датите на живота и смъртта. Те се чувстват свободни, но това е свобода в определена траектория / условно казано/.
Няма коментари:
Публикуване на коментар