Димо...

 

Много ме трогнаха думите на една клиентка:

"Ти с вечния въпрос: защо затваряш устата? 

- За да не разбере никой, че плача, за да не разберат другите, колко слаба съм всъщност... Защото не бива другите да те виждат, когато плачеш... Трябва сама да се справяш с всичко... С толкова много самота... Толкова много отблъскване, толкова много изоставяне..."

Димо

Човек дава това, от което най-много се нуждае. Въпроса е, че повечето сме прекалено вглъбени в себе си за да забележим другите. Понякога го правим, но не ни достига смелост да се намесим. Но понякога се раждат и такива - Забелязвачи. Късметлия си ако срещнеш такива хора. А когато ги срещнеш не искаш да ги пуснеш, защото Светлинката им е толкова силна, че не изпитваш нужда да си прокараш парно дори адреса ти да е в Оймякон. Не се усещам късметлийка. Благодарна съм. Нищо, че липсите не могат да бъдат запълнени. 

Благодаря, че изведе малката-Мен от зоната на комфорт. Благодаря, че отговаряше на писмата ми, благодаря за това, че повярва на всички картини в главата ми, благодаря , че се засякохме и в това прераждане. Знам, че ще се засечем и в следващото. До тогава ще липсваш. 💚

Mariana Ivanova