Родителите..

 ЗА ПРИЕМАНЕТО НА РОДИТЕЛИТЕ И ЖИВОТА. ТЕРАПИЯТА

/този текст от Берт Хелингер/

ПРИЕМАНЕ НА РОДИТЕЛИТЕ

 Едно дете може да бъде в мир със себе си само ако е приело родителите си. Именно приело. Това означава да приемаш родителите си такива, каквито са, да ги уважаваш такива, каквито са, да не искаш и да не си представяш за себе си нищо друго. Те са най-добрите, точно такива, каквито са. Който е успял да приеме родителите си, той е в мир със себе си. Чувства се цял. Двамата му родители живеят в него с цялата си сила.

 

 ПОКЛОНЪТ ПРЕД РОДИТЕЛИТЕ

 Поклонът пред родителите ми е моето съгласие с живота такъв, какъвто съм го получил от тях. На цялата цена, която те трябваше да платят за него; това е съгласие със съдбата, която ми е предопределена. Този поклон е нещо много повече от просто поклон пред родителите; той е съгласие със собствената съдба, с всичките ѝ шансове и ограничения.

 Поклонът също така е религиозно изпълнение. Който се приведе в нисък поклон, веднага става свободен. Преди да се поклони, човек може да се съпротивлява, да укорява родителите или да отправя изисквания към тях. Но този, който се съпротивлява, винаги трябва да има предвид, че той ще се превърне точно в това, срещу което се съпротивлява. Когато майката умишлено ограничава достъпа на детето до бащата, детето става същото като баща си. Когато укриваме нещо от детето, в желанието си да го предпазим от него, детето ще започне да прави точно това, от което се страхуваме.

ЖИВОТЪТ Е ПО-ГОЛЯМ ОТ РОДИТЕЛИТЕ

 Много проблеми възникват от това, че човек възприема майка си и баща си като хората, които са му подарили  живота. Сякаш животът е в техните ръце, така да се каже. Сякаш те, имайки самия живот, го предоставят на децата си. Това е погрешна представа. И често тази представа възпрепятства отделянето на детето от родителите.

 Когато гледаме в далечината, откъдето е дошъл животът, това от една страна лишава родителите от сила, а от друга страна прави детето свободно да приеме живота в неговата цялост, такъв, какъвто той е дошъл при него през родителите.

От друга страна, това придава на родителите особено достойнство, тъй като те са брънки в дългата верига от поколения, живели преди тях. Това разбиране прави свободни както родителите, така и техните деца.

 Точно това приемане на живота е религиозното изпълнение, което се съдържа в поклона и приемането. Това е моментът, в който изоставяме всякакви упреци към родителите. От тук нататък каквото и да било - вина или невинност – не играят никаква роля.

Това религиозно изпълнение е възможно само от позиция на дълбоко уважение към мистерията на живота. Когато упрекваме родителите си, това означава, че възприемаме живота така, сякаш можем да се отнасяме с него по свое усмотрение и дори да заплатим за него, например като се разболеем.

Без такова благоговение пред величието на живота никаква терапия не може да ни помогне.

Терапията само ще се върти в омагьосан кръг…..