Защо човек не може да живее без лъжи? - защото лъжите действат като буфери, като амортисьори. 

Лъжите действат като смазка, че да нямаш непрекъснато търкания с хората. 

Ти се усмихваш и другият се усмихва - това е смазка. 

Може да се чувстваш гневен вътрешно, може да си пълен с ярост, но продължаваш да се усмихваш на жена си: „Обичам те". 

Ако изразиш яростта, ще си имаш неприятности.

Но помни, че докато не можеш да изразиш яростта си, никога няма да разбереш как да изразиш любовта си. 

Човек, който не може да бъде гневен, не може да бъде и любящ, защото той трябва толкова много да потиска гнева си, че става неспособен да изразява каквото и да било друго - защото всички неща вътре в твоето същество са свързани заедно, не са отделени.

Между гнева и любовта няма разлика - те всички са заедно, смесени едно с друго. 

Това е една и съща енергия. 

Ако потиснеш гнева, трябва да потиснеш и любовта. 

Ако изразиш любовта, ще се изненадаш - гневът също се надига заедно с нея. 

Или потискай всичко, или всичко ще трябва да се изрази. 

Трябва да разбереш тази аритметика на твоето вътрешно органично единство.

Или изразяваш, или потискаш.

Всичко.

Изборът не е в това да можеш да потиснеш гнева, а да изразиш любовта - тогава любовта ти ще бъде фалшива, защото няма да има никаква жар, няма да притежава качеството на топлината. 

Тя ще е просто маниерност, нещо кротко, и ти винаги ще се страхуваш да навлезеш по-дълбоко в нея. 

Хората само се правят, че обичат, защото от тях се очаква да обичат. 

Те обичат децата си, обичат съпругите или съпрузите си, любовните си партньори, приятелите си, защото от тях се очаква да вършат определени неща.

Те изпълняват тези неща като че ли са някакви задължения. 

В това няма празнуване.

И е много тъжно. 

Ошо