Първа стъпка в работата върху себе си - думите, които произнасяме. Не бива да изказваме гласно всичко, което почувстваме емоционално.
Негативните думи съдържат негативна енергия, тя се връща към нас или излизайки от нас се явява нашата комуникация с Вселената.
Вселената чува нашето мърморене или другите, по-остри думи - ругатните.
Думите са енергия и ние запращаме тази енергия към някого, носейки отговорността за резултата.
Втора стъпка - емоционалните реакции - обида, гняв, възмущение, спор, критика.
По това се работи всеки ден, стъпка по стъпка чрез самонаблюдение. Не е лесно и доста дълго ще сме предизвиквани отново и отново, докато заменим изцяло реакциите си със спокойствие и себеудържане от емоционален възел в нас и от отговор на дразнителя.
Трета стъпка - отъждествяването с жертвата - все някой е виновен или постъпва зле с нас; не ни обръща внимание, не се сеща за нас и т.н..
И ние търсим на кого да се оплачем. Постепенно свикваме да не избърборваме всеки емоционален удар, да не товарим другите със своите делнични преживявания, да премълчаваме и да осъзнаваме, че другите си играят в техните филми, също като нас. А ние играем своята игра с Вселената и света или със самите себе си.
Четвърта стъпка - емоционалното хранене, с което сме свикнали да се утешаваме, когато ни липсва любов.
На бебетата им дават биберони, за да се успокоят.
На децата им купуват шоколади, за да ги зарадват.
И като възрастни, ние все така търсим нещо да сдъвчем, за да се успокоим.
Това е много, много трудно ниво.
Имаме много работа със самите себе си.
Всъщност, никой не ни е възпитал как да се оправим със самите себе си.
Всеки иска нещо от нас; всеки ден имаме куп задачи и този безкраен поток от искане ни повлича, така че губим опора.
А от опора имаме нужда, но не отвън, а вътре в себе си.
Ние сме проектирани да реагираме - емоционално, психически. Това е с цел да имаме чувствителност, с която да усещаме какво идва към нас, в случай че сме застрашени.
Но това са автоматични, подсъзнателни програми.
А ние имаме и съзнание, с което можем да наблюдаваме и света, и себе си.
И може би, стъпка по стъпка, ще успяваме да променим заобикалящата ни реалност, наблюдавайки и коригирайки самите себе си.
Всеки има да свърши тази работа сам и въпреки това никой не е сам, защото всички имаме да отработваме едно и също 😘
Така че, може да бъде забавно понякога 🙂
Lora Georgie
Няма коментари:
Публикуване на коментар