Да се заявя, да получавам!

         Защо ми е трудно да получавам? Какво ми пречи? 

         Въпроси, които ни свързват с преживяване на неудовлетвореност и усещане за недостатъчност. Трудно ни е сами да определим, откъде идва невъзможността да се радваме на живота такъв, какъвто е, да го живеем тук и сега! 

         Имаме очаквания към самите нас, очаквания и изисквания към родителите и предците, преследваме амбиции, натискаме себе си да се покажем, колко сме значими и настояваме ние да сме диригент на живота. Това е детска позиция и не си даваме сметка, че контролът не е в наши ръце. Залъгваме се, че утре като постигна нещо ново ще съм по-добър – ще заслужавам повече, ще ме ценят повече! Утре все още го няма и когато дойде, дали ще отговори на очакванията – нашите и родителските? 

        Живеем сега! 

        Разбира се, не казвам да нямаме очаквания, да не се развиваме, да не планираме, но така пропускаме да се радваме на това, което живота ни предоставя в момента – утре ще е друго!

         Същевременно, несъзнателно не спираме да търсим признание и одобрение от родителите и предците. Търсим тяхното съгласие и благословия. Така се чувстваме свързани с тях, лоялни сме към тях, следваме тяхната повеля. Наливаме енергия, усилия да се доказваме, помпим се и когато балона на амбициите се спука сме неориентирани – без сила, без посока и ни е трудно да определим, накъде и как да продължим?

  

         Резонно е да се запитаме: Не съм ли вече голям и да нямам нужда от похвала? Дали вече мога да се чувствам пълноценен и без да очаквам родителското одобрение? Разбира се, детето в нас търси това одобрение и се влияе, до момента на съзнателното си съзряване. И тогава няма да е от значение, дали ще бъде потупано рамото – то ще е уверено в собствените си умения и възможности! Осъзнаваме, че силата е в нас – да сме уверени, да се отстояваме, да се заявяваме, да си дадем позволението да получаваме. Разбираме, че не се налага да отговаряме на чужди очаквания. 

         И едва сега започва да изплува отговора на въпроса, дали заслужаваме да получаваме? 

         Осъзнати сме и разбираме, че да живеем собствения си живот тук и сега, без да търсим чуждото одобрение е мост към това да си вярваме, да се заявяваме и уверено да се отстояваме – Аз заслужавам! 

         Ако искате да потърсим заедно отговори и на тези въпроси, заповядайте на констелационни събития:

- 26.10 – София;

- 02.11 – Казанлък;

- 03.11 – Стара Загора;

- 10.11 – Русе.

Данислав Шейтанов