Тук и сега. Нито повече. Нито по малко. Точно в момента.
Страх ме е да не "стъпя" на криво.
Зная да "летя" и да ми се случват неща. Позитивни. Но не зная все още да "ходя" и гледам да не "падна" някъде, и най-вече из "непознатите улици на града".
Зная да бягам, но не зная да ходя. Все още.
Не зная да се оглеждам. На ляво и на дясно. Не зая да чувам и най-вече да слушам звуците на околията. Те ми подсказват какво има и с какво трябва да се справя. От какво трябва да се предпазвам и какво трвбява да избягвам и от къде трябва да заобикалям, за да се съграня. Благословени звуците, мириса...
А зрението... Имам зрението, но вечно вперено в бъдещето, в мечтите, в изпълнението. Но река ли да ходя, поглеждам надолу и се спъвам, залитам, падам и ставам и пак поглеждам нагоре.
Зная да летя и да бягам, но все още не зная да ходя. Уча се сега...
Обичам те Емил Маринов....
Няма коментари:
Публикуване на коментар