Емоциите Силвана Панева

Емоциите 

Изпитването на емоции като тъга, скръб, страх, тревожност и гняв може да бъде доста трудно за повечето от нас. В общия случай не обичаме да изпитваме „негативните“ емоции и се опитваме да избягаме от тях, да ги потиснем с храна, алкохол, наркотици, спане и много други. Но именно в изпитването на емоциите се крие изцелението.

Ето няколко стъпки, които може да следвате, за да създадете състрадателно пространство, в което може да изпитате емоциите си:

1. Назови емоцията, която изпитваш.

Наименуването на емоцията ни помага да валидираме нейното съществуване. Можеш да започнеш като кажеш “Чувствам … (пример: страх)”.

2. Спри и забележи къде в тялото си изпитваш тази емоция

Като забележиш това, започваш да се свързваш повече с твоите емоции и тяло. 

3. Може да си представиш какъв цвят е тази емоция, дали има форма, тегло, температура. Как ще я опишеш?

Правейки това, се доближаваш още повече до емоцията и можеш да я усетиш по-пълноценно. Например, може да я усещаш като тежък, черен облак.

4. Дишай дълбоко и насочи вниманието си към мястото, където изпитваш емоцията. Можеш да поставиш ръката си там.

Помни, че няма нужда да променяш, поправяш или анализираш емоцията. Просто я усети.

5. Попитай се: От какво имам нужда, за да се почувствам подкрепен? Как мога да се погрижа за тази емоция?

Това може да е нещо малко - като разходка, дрямка, разговор с приятел и т.н.

6. Валидирай емоцията. 

Не я минимизирай, отричай или усложнявай. 

7.  Благодари на себе си, че отдели време да стоиш с емоциите си.

Това е практика, към която можеш да се връщаш отново и отново. Можеш да я практикуваш със своят партньор, с приятел или с терапевта ти.

.

.

.

.

.

.

English 🇬🇧

Let's look at simple steps which you can follow in order to create compassionate space for your emotions:

1. Acknowledge what you are feeling.

Naming the emotions helps us acknowledge its existence. You can start with “I am feeling ... (e.g. fear)".

2. Pause and notice where in your body, you are feeling the emotions.

By noticing this you start to connect more with your emotions and with your body.

3. Give a colour, vibration, shape or texture to your emotions. How would you describe them?

By doing that, you are feeling the emotion more fully. For example it might feel like a heavy black cloud.

4. Breathe mindfully and deeply into the part of your body where the emotion is located. You can place your hand over that part.

Remember that there is no pressure to change, fix or analyse what you are feeling. Just feel it.

5. Ask yourself: What do I need right now in order to feel supported? How can I nurture this feeling?

It might be something simple like going for a walk, taking a nap, talking with a friend, etc.

6. Validate what you’re feeling. 

You don’t have to minimise it, deny it, or overcomplicate it.

7.  Thank yourself for taking the time to hold space for your own feelings.

Know that this is a practice you can return to again and again. You can do it with with your partner, a friend, or your therapist.

За маските и хората... Интерес

 

ЗА МАСКИТЕ И ХОРАТА

“Вече не можеш да различиш кой какъв е. Хората се приспособяват спрямо човека, който стои срещу тях. Ако си искрен и истински, прочитат книгата на живота ти.

И започват играта - говорят неща, които знаят, че ще ти харесат, но не ги мислят;

- държат се по начин, който да ти се хареса, но в действителност не са такива;

- първоначално често се сещат за теб или пишат мили SMS-и, за да си помислиш, че си важен за тях, а всъщност си важен за егото им.

Мъже, жени... почти всички слагат маски според човека срещу тях.

Слагат ги заради интереса...

Интереса е основния двигател на всичко в съвремието ни.

Хората се влюбват... от интерес, изневеряват... от интерес, лъжат... от интерес, мълчат... от интерес, говорят зад гърба ти... от интерес, манипулират... от интерес, усмихват ти се... от интерес, "помагат" ти от интерес (да могат да изтъкнат това, за да направите нещо, което те искат, а вие не), говорят лоши неща за теб пред шефа ... от интерес, спят с този и онзи... от интерес, сещат се за теб от време на време, разбира се, само когато имат някакъв... интерес.

Разбираш ли, днес повечето хора правят всичко, наистина всичко, от проклетия си ИНТЕРЕС!

Слагат хамелеонската маска.

Не можеш да разгадаеш какви са всъщност. И да искаш, не можеш - толкова добри са станали с времето.

Но всички те забравят нещо много важно.

Забравят, че мерната единица за приятелството е времето, а мерната единица на любовта е съвместното съжителство.

И в двата случая идва ден, в който маските падат. Няма какво да ги държи - с времето интересът може да се притъпи, или може да си помислят, че вече сте толкова добри приятели (или любими), че ще приемете инстинското лице, за което дори не сте предупредени. Мислят, че дотолкова държите на тях, че ще понесете всичко.

Но вие не сте длъжни.

Във всяко начало никой не си дава сметка, че падането на маските е неизбежно.

И тогава лъсва истинското лице.

И тогава много приятелства или любови приключват.

Все по-рядко може да срещнете човек, който:

- да се смее, когато му се смее;

- да плаче, когато му се плаче;

- да казва "Обичам те", когато обича;

- да помага, без да очаква признателност;

- да поиска да останете, не да ви отпрати от гордост;

- да ви насърчи искрено, когато сте се потрудили.

Все по-трудно може да срещнете човек, който:

- да се радва на слънцето зад облаците;

- да вижда розите, не бодлите;

- да усеща аромата на дъжда, не само студените капки;

- да цени истинската храна, вино и музика, не просто да яде, пие или слуша каквото дойде.

Все по-рядко може да чуете истински добра дума от добър човек, който би ви подал ръка, без в другата да държи нож.

Повечето хора просто забравиха за доброто в себе си.

Нима е по-лесно да нагрубиш, вместо да усмихнеш с думи?

Нима е по-лесно да очакваш, вместо да дадеш?

Нима е по-лесно да се преструваш, вместо да си тръгнеш?

Нима е по-лесно да удариш, вместо да помилваш?

Нима е по-лесно да разпръскваш злоба, вместо нормално човешко отношение?

Нима е по-лесно да подкопаеш нечий успех, вместо да поздравиш този човек?

Нима е по-лесно да се разсърдиш, вместо да кажеш кое не ти харесва?

Нима, нима, нима е по-лесно да носиш тези тежки камъни, да товариш излишно живота си, вместо да си чист, искрен и истински, лек като перце?

Нима?!...

Но.. повърхностното и двуличното са на мода. Повечето обичат да са по модата...

За това и истинските хора се срещат трудно.

Защото стоят далеч от този съвременен модерен маскарад...”

- Николета Иванова

От Стойна Попова стена 

Когато си застанеш на мястото..

 Когато си застанеш на мястото и започнеш да разопаковаш даровете, които са се изливали към теб цял живот, но ти не си бил там, за да ги получиш. (Имал си важната мисия да спасяваш майка си, да заместваш баща си, дядо си или починалия първи мъж на баба си, който много ѝ е липсвал.)

Дай Боже всекиму такава безработица! (констелационният ми хумор)

Тотка

Установяване и прекъсване на астрална/кармична връзка

Смята се, че когато двама души живеят заедно тяхната аура се обединява. Двете страни в една връзка си предават взаимно от личната си карма, чрез изграждащите се между тях астрални връзки.

Между хората могат да се осъществяват енергийни връзки и при липсата на комуникация. Спонтанната симпатия или антипатия нямат нужда от отправна точка.

Когато прекарваме времето си с един човек, ние се обвързваме емоционално с него и между нас се създават енергийни връзки. След време можем да се разделим физически, но тези връзки ще продължат да съществуват, подхранвани от мислите и чувствата.

Астралната връзка се образува в 3 основни етапа:

1. Установява се физически контакт или емоционално преживяване в сферата на сетивните възприятия.

2. Установява се мисловен контакт или съсредоточаване на мислите върху определен обект.

3. Възникване на астрална връзка, на астрално ниво, която отразява всички вибрации на мислите.

При установена астрална връзка едната страна поема всички вибрации – както позитивни, така и негативни на другата страна.

Има няколко общи признаци, които показват наличието на установена астрална връзка:

1. Чрез психични феномени – такива могат да бъдат телепатията, изпитването на едни и същи чувства по едно и също време, както и срещите по време на сънища.

2. Енергийната зависимост – при астралната връзка липсва дистанция, а това води до астрална симбиоза. Чрез нея всяка грешка на половинката се изживява като собствен провал.

Астралната пъпна връв винаги е двустранна. В основата й стоят любовта или най-малко симпатията. Това обстоятелство прави прекъсването й толкова трудно и съответно нерядко води до рецидиви. Любовта, която желае да властва не може да се дозира, при нея винаги става дума за „всичко или нищо“.

Когато енергийното взаимодействие не е хармонично и връзката се превръща в нехармонична. Човек може да загуби индивидуалността си в астралната връзка. Това може да се случи при обсебване или одухотвореност – те са произволни и често неконтролируеми.

Непрекратената астрална връзка може да доведе до това, че бившият ви партньор да ви управлява, въпреки че сте разделени.

Спешната помощ в енергийната сфера дава временен резултат и не може да замести работата върху себе си. Само когато се поровите в себе си за причините и осъзнаете всички взаимозависимости, ще промените успешно своя модел и респективно – своите отношения. Това включва както системно очертаване на границите на физическо и на астрално ниво, така и отказ от собствения стремеж за доминиране и оказване на контрол.

На второ място се налага да преосмислите представата си за любовта и да се конфронтирате с проблема за преходността на физическото съществуване. Всяко приятелство или любовна връзка все някога свършват. Дори, ако тази мисъл отначало ви натъжава, постарайте се да не се вкопчавте в каквото и да било, опитвайки се да го задържите, а да се наслаждавате на това, което се случва в момента. Ако можете да приемете идеята за края, ще подхождате по-отговорно към скъпоценното време, което ви е дадено да сте заедно с любим човек. И убедили се, че никой друг не е в състояние да засити космическия ви глад за любов и свързаност, ще намерите правилната, подходяща за вашия съюз човешка мяра.

Когато близостта е твърде голяма, а не се предвижда прекратяване на отношенията, е желателно другият също да се потруди съзнателно над собственото си преобразяване. В противен случай най-вероятно ще реагира със страх и ще се мисли за изоставен, което на свой ред ще породи у вас състрадание и чувство за вина. Така едностранните ви усилия ще бъдат подкопани. Ако обаче и двамата сте съгласни да се освободите взаимно, можете да пристъпите към ритуала за прекъсване на астрална връзка.

Какво може да се постигне с енергийна работа?

Мерките за отстраняване на астрална пъпна връв се определят на първо място от това какво искате: дали да сложите край на връзката си или, ако вече сте го направили – да се освободите от продължаващите енергийни влияния, или пък да я съхраните, но в променена форма. Всеки от партньорите трябва да оттегли участието си в астралната връзка, като си даде сметка за него и го преработи. Всички посегателства, страхове, желания за превес и склонност за оказване на контрол трябва да бъдат осъзнати и трансформирани.

Понякога хората остават с впечатлението, че техниките за прекъсване на емоционалните и енергийни обвързаности прекъсват връзката с дадения човек завинаги? Няма нищо фатално в тях - човекът нито ще умре, нито ще му се случи нещо кой знае колко страшно и невъзвратимо.

Тези техники са като прането на мръсни дрехи. Когато ги пускаме да се перат в пералнята, те не се изпаряват вътре в нея, нито изчезват в канала с мръсната вода. Само водата ги изпира, а пералнята ни ги връща чисти, изпрани и полу сухи. И пак продължаваме да си ги носим, но вече чисти.

Същото е и с техниките за прекъсване на връзката с дадения човек. Не губим човека завинаги, нито той умира или изчезва окончателно от живота ни. Просто само "изпираме" натрупаната "мръсна" енергия помежду ни. Той може действително да отиде на другия край на света, както и никога повече да не го видим, но енергията ни към него ще е пречистена. Както и неговата към нас. Той може да е колега, когото виждаме всеки ден, но ще общуваме с него на коренно по-високо вибрационно ниво, с изчистена енергетика помежду ни.

По материали от интернет и от наш опит

https://energiinoizchistvane.wixsite.com/energ

Кажи своята истина, дълбоката истина, Тя лекува.

Виждал съм чудеса да се случват, когато хората просто казват истината.

Не „приятната“ истина.

Не истината, която се стреми да угоди или утеши.

А необузданата истина. 

Безумната истина.

Неудобната истина.

Истината, която се страхуваш да кажеш.

Ужасната истина за себе си,

която криеш, за да „защитиш“ другите.

За да избегнеш да си "твърде много".

За да не бъдеш засрамен/а и 

отхвърлен/а.

За да не бъдеш видян/а.

Истината на най-дълбоките ти чувства:

Яростта, която си прикривал/а, контролирал/а.

Ужасите, за които не искаш да говориш.

Сексуалните влечения, които се опитваш да приглушиш.

Първичните копнежи, които не можеш да понесеш да изразиш.

Накрая защитите се разпадат,

и този „опасен“ материал изплува

от дълбокото вътре в несъзнаваното.

Не можеш повече да го задържиш.

Образът на „доброто момче“ или „милото момиче“ се изпарява.

“Съвършеният“, “този, който е измислил всичко“, “еволюиралият", тези образи изгарят.

Трепериш, потиш се, идва ти да повърнеш,

мислиш, че можеш да умреш, правейки го,

но накрая казваш шибаната истина,

истината, от която дълбоко се срамуваш.

Не абстрактната истина. 

Не „духовната“ истина.

Не внимателно формулирана истина, предназначена да предотврати обидата.

Не добре опакованата истина.

Но разхвърляната, огнена, кална човешка истина.

Кървава, страстна, провокативна, чувствена,

неопитомена и неподправена смъртоносна истина.

Трепереща, лепкава, потна, уязвима истина.

Истината за това как се чувстваш.

Истината, която позволява на друг човек да те види в суров вид.

Истината, която те кара да въздъхнеш.

Истината, която кара сърцето ти да подскочи.

Това е истината, която ще те освободи.

Виждал съм хронични депресии и многогодишни безпокойства да падат за една нощ.

Виждал съм дълбоко вкоренени травми да се изпаряват.

Виждал съм фибромиалгия, доживотна мигрена, хронична умора, непоносима болка в гърба, телесно напрежение, стомашни разстройства да изчезват и никога да не се връщат.

Разбира се, „страничните ефекти“ на истината не винаги са толкова драматични.

И ние не стъпваме в нашата истина, очаквайки резултат.

Но помисли за огромните количества енергия, които трябва да жертваш, за да потискаш твоята животинска дивост, да заглушаваш твоята неопитомена природа, да потискаш твоята ярост, сълзи и ужас, да поддържаш фалшивия образ и да се преструваш, че си „добре“.

Помисли за цялото напрежение, което задържаш в тялото си, и вредата, която нанася то на имунната ти система, когато живееш в страх да „излeзеш на светло“.

Поеми риска да кажеш истината си.

Истината, която се страхуваш да кажеш.

Истината, от която се страхуваш, че ще накара света да избяга.

Намери сигурен човек - приятел, терапевт, съветник и го пусни вътре. 

Нека те поддържа, докато се разпадаш.

Нека те обича докато плачеш, вилнееш, тресеш се от страх, и като цяло правиш каша.

Кажи своята ГОЛЯМА истина на някого - това може просто да спаси живота ти, да те излекува от дълбоко вътре и да те свърже с човечеството по начини, които никога не си си представял/-а. 

- Джеф Фостър -

 

ЗАЩО НИ ПРИВЛИЧАТ ХОРА , КОИТО НЕ СА ЗА НАС.

🔥🔥🔥

Отговорът, всъщност, е много прост: Защото вашето РАНЕНО АЗ ги търси.

Вероятно терминът "ранено аз" ви звучи малко прекалено, затова нека обясня. Всички ние имаме два аз-а: "малкият аз" (или раненото аз, егото) и "духовното аз" (нашето по-висше, по-зряло аз, нашата душа)...

☝️Раненото аз е тази част от вас, която ви кара да се чувствате непълни. То поставя под въпрос вашата значимост и ценност. То не се чувства цялостно. Усеща, че в него има пукнатини, които не може да запълни. Раненото ви аз се пита постоянно "Заслужавам ли да бъда обичан/а?".

🙌 От другата страна е духовното аз. Това е вашият по-висш аз, вашата душа. Тази част от вас, която ви свързва с любовта, истината, мъдростта и вътрешния покой. Вашето духовно аз знае, без колебание, колко ценни и достойни за любов сте. То е противовесът на егото.

Във всеки момент ние се индентифицираме с един от двата аз-а. За съжаление, много от нас през по-голяма част от времето избират егото. Това ни кара да се чувстваме незначителни и безсилни, да усещаме липса, която се опитваме да компенсираме.

👉 Егото търси неща отвън, с които да запълни усещането за празнота. То вярва, че колкото повече имаме (по-голяма банкова сметка, по-добър партньор, по-хубава работа, по-скъпа къща и т.н.), толкова по-щастливи ще бъдем.

Но... то никога не е щастливо. Или поне не за дълго. Това е така, защото самата природа на егото е да се чувства непълноценно. Ето защо, когато живеете, използвайки перспективата на егото, вие сте обречени да чувствате, че нещо ви липсва. И да се опитвате да го компенсирате. Такъв живот не е особено забавен.

Егото се активизира особено много, когато става дума за романтична връзка, защото обикновено именно любовта е "зоната", където имаме най-много рани.

Всички сме били разочаровани или наранени от връзка в миналото и носим със себе си тази рани през годините (съзнателно или несъзнателно). Ако раната е все още отворена, вие, без да си давате сметка, ще търсите хора, които да предизвикват у вас същите усещания.

🧏‍♂️ Вашето подсъзнание е програмирано така, че да привлича хора, които да активират вашите рани. Причината за това е, че така израствате.Това е болезнената част от процеса на израстването. Но помислете за него и по този начин: вие активирате отново и отново тези рани, за да може най-накрая да ги излекувате. 

Не можем да излекуваме нещо, което не виждаме или не чувстваме. Болката трябва да излезе на повърхността, за да може вие да израснете под нея.

А как израствате под нея? - Като се идентифицирате с вашия по-висш аз.

❗️Запомнете, вашият по-висш аз е тази част от вас, която знае истината за самите вас. Тя знае, че вие си струвате, че сте удивителни, способни и силни. През очите на вашето по-висше аз, вие сте цели. Вярно е, вие не сте перфектни и имате белези. Но по-важната истина е, че вие сте една красива душа.

Вие сте важни.

Вие сте специални.

Вие сте любов.

Ето това знае за вас вашето духовно аз. Това иска и вие да знаете за себе си.

Когато се индентифицирате с вашето по-зряло аз (това е любовта във вас), подсъзнателният стремеж да се свързвате с хора, които ви нараняват, избледнява и след време изчезва. Щом се събудите за тази нова истина, за истината на по-висшия аз, внезапно осъзнавате, че "грешните" хора са били просто учители, които са ви побутвали към правилното състояние на ума и душата, състояние, което не поставя под въпрос вашата стойност.

За съжаление нищо не ни вдъхновява да израстваме така, както разбитото сърце. Вашият висш аз иска да се свържете с него, иска да разберете кои сте всъщност. 

🥰Затова, върнете се към любовта в себе си и ще видите, че любовният ви живот ще бъде излекуван, отвътре навън.

 Шели Бълард

Енергиен разчет

 2024: ГОТОВИ СМЕ ДА ПАДНЕМ

Първо, защо 2024 г.?

Трябва да се каже, че тази дата не е решена от нещо или някой... (въпреки че може някак си интуитивно да се отгатне колективното движение през последните години и следователно неговото време)

Но всъщност в този момент, точно в тези месеци... преминаваме през един времеви прозорец, който се превръща в специфичен инструмент за падането на Човешката земна матрица.

Не се очакваше действително това да се случи в този период от време, тъй като не можеше да се направи прогноза за времето.

Така че просто обяснявам, че „това се случва сега.. защото се случва“.

И така:

Какво представлява Матрицата?

Това е енергиен пласт, поддържан от болковото тяло и цялата кармична информация, съхранявана в цялостните въплъщения.

Матрицата е багажът на цялата история на Земното Човешко Същество, на колектива и на отделния индивид, както и на неговата лична история в неговите земни въплъщения.

Следователно Матрицата е много ... много широк, много сложен багаж. И това е багаж, който намалява вибрациите, защото ги закотвя на 3D плана.

Тоест, ограничава ги и ги блокира.

Трябва да се каже... че всички звездни семена трябваше значително да понижат своите вибрации, за да се въплътят, в противен случай не би било възможно да останат тук.

И едва след като ги сваляха, те успяха да поемат товара на колективната Матрица.

Личната матрица е резултат от всички въплъщения, поради което е насложена на слоеве върху оригиналната.

Казвайки това, може да се каже, че Матрицата силно влияе върху сферата на личността и очевидно забавя или дори блокира духовната еволюция.

Матрицата е направена да се носи като дреха за това земно преживяване.

Но по време на процеса на кармично ускорение през последните години беше възможно да се работи върху това, лекувайки минали и настоящи болкови преживявания. Изцеление на личното и колективното (които винаги са свързани).

Към днешна дата, както казах в началото на годината, енергийните движения са се ускорили, движенията са много бързи и много често непредсказуеми, точно защото статичните правила на 3D плана, свързани с Матрицата, бяха дефрагментирани.

Колкото повече повишаваме вибрациите си, толкова повече се променят правилата.

Или по-скоро те прастават да съществуват.

Защото всичко се променя постоянно.

Както често съм ви казвала, статичността принадлежи изцяло на 3D плана.

Във Висшите измерения всичко се развива минута след минута.

И дори времето вече не съществува в действителност: то е просто възприятие, свързано със спомените.

В началото на годината ви казах, че от пролетта ще има големи промени.

Тъй като първите три месеца на годината послужиха като трамплин

.. за всичко, което предстои и което вече се случва през тези седмици.

Това, което се очаква в личен план, тоест очакванията не намират покой.

Защото много често нещата не се променят така, както бихме искали, или казано по-правилно: „нещата не се проявяват така, както нашата личност би искала да наложи“.

Ако си помислите за януари, как сте били и какво се е случило във вас през последните месеци... можете да кажете, че вече не сте този човек, това съзнание.

Във вас са настъпили дълбоки промени, дълбоки промени в посоката и промени във вярванията, особено най-дълбоко вкоренените.

Но много от вас все още не го осъзнават, защото може би по навик все още се придържате към това, което е вашата психична зона на комфорт.

И това е нормално да е така, но малко по малко този навик вече няма да има сила, както и полза.

И тогава наистина ще видите своя напредък и ще осъзнаете промяната си.

Ще осъзнаете онези съвсем различни нюанси в себе си, които може би.... не са ви отвели там, където искате, защото водят на други места.

Тези, които са най-подходящи за вас, тези, които са в унисон с текущата ви честота.

Красотата му е именно в това.

Лятото отваря вратите за слънчевата активност и следователно за по-нататъшното ускоряване на всичко това.

Защо тогава споменах за падането на Матрицата?

Ще се опитам да го обясня по най-простия начин, но няма наистина правилен начин да го направя, тъй като това, което се случва на фино ниво, не може да бъде разбрано от логическия ум, може да бъде разбрано само интуитивно.

И знам, че много от вас ще разберат или по-скоро ще запомнят това, което казвам.

Тогава си представете, че Матрицата е карта.... Тоест, енергийна обвивка, която не е нито вътре в тялото, нито отвън. Защото това е свързано с аурата, която е външната част, а също и с физическото тяло, което е най-вътрешната част. Но не е нито едно от двете, Матрицата е нещо друго.

Така че, представете си, че тази черупка, тази карта, с многобройна съхранена информация: ... места, лица, емоции, думи, събития... Цялата тази информация е като пътища, които се пресичат, припокриват се и вървят успоредно.

Цялата тази информация е в контакт помежду си в много точни точки, които се наричат "точки на свързване", където нещо  обединява другите.

Ще ви дам пример: помислете за преживяване, което може да сте имали в определено въплъщение, което следователно има определена информация, депозирана във вашата Матрица... и помислете за напълно различно преживяване, което сте имали в друго въплъщение, което обаче има нещо общо с другото. Тук общото става точка на свързване между двете.

Затова Матрицата е набор от много точки на свързване и много информация, насложена върху слоеве живот след живот.

Когато се извършва кармично прочистване чрез вътрешна работа, много от тези точки престават да съществуват и следователно тази информация също се анулира и ефективно изчезва от Матрицата.

Това, което наистина има значение сега, което е наистина важно, е, че много хора чрез вътрешна работа, чрез важни скокове на осъзнаване... са стигнали до тези определящи точки, които свързват всички въплъщения заедно.

Казано по-просто: много от нас, след като са излекували голяма част от болковото си тяло до момента... са успели да излекуват онези точки на съединение, които всъщност са ключови точки.

Тези централни точки поддържаха жива цялата кармична информация, съхранявана в Матрицата.

(Те я подхранваха енергийно)

Така че чрез премахване на тези точки... цялата карта вече не може да съществува.

То отпада.

Това не е физическо падане, няма нищо общо с гравитацията.. по-скоро е срутване на черупката, родена в момента, в който започнахме това земно приключение.

Черупка, стара колкото света... всъщност.

И така, какво се случва, когато Матрицата падне?

Това, което се случва, е непредвидимо

Това е напълно субективно, тъй като човекът вече не е затворник на тези граници на болката и като се освободи от този план, той е свободен от всякакви предварително установени правила и цели.

Това, което искам да кажа е, че избрахме освобождаването на тялото на болката, избрахме кармично прочистване, избрахме да се издигнем в честотата, избрахме да се върнем да бъдем котвите на онази енергия, която сега е готова да пусне корени от Вселената тук ... благодарение на нас.

Това, което не сме избрали, е какво ще направим по-късно, тоест след като кармичното прочистване приключи.

Не искам да кажа, че вече няма какво да лекуваме, не искам да кажа, че всъщност сме стигнали до края на прочистването... но сме във финалната фаза, това е сигурно.

Когато казвам, че Матрицата започва да пада... не мога да ви дам време за резултатите, защото няма време... има само начин.

И това зависи от нас, от нашата вътрешна сила, от нашата светлина, от нашето сърце.

Това, което не решихме преди да се върнем тук, е новата модалност, тоест новият тип човешко същество, което искаме да бъдем отсега нататък.

Всичко това се превръща в избор, който трябва да направите сега.

Избор, който няма да бъде направен на ментално ниво, а повече от всичко ще бъде тласъкът на сърцето, което ще създаде свое собствено проявление на физическо ниво въз основа на своята честота.

Избор на радост.

И всеки ще направи своя.

Всичко е в ход, защото всичко е възможно

От личната към колективната сфера

Това което правим

е изненадващо за самите нас.

Искам да ви кажа да бъдете търпеливи, тъй като падането на Матрицата, или по-скоро нейното разпадане... води до още повече ускоряване на нашите вътрешни процеси на разбиране, придобиване и демонтиране на 3D честотите.

Така че не се изненадвайте, ако променяте мнението си много често, или ако имате внезапни, светкавични, изненадващи приливи на интуиция, или ако вземате неочаквани и радикални решения.

С всяко парче информация от Матрицата, което пада... във вас се освобождава пространство и това пространство се изпълва със светлина, с вашата светлина.

От това, което сте направени.

Така че бъдете търпеливи с вашата личност, която вместо това ще посочи към вас и ще иска добре дефиниран план

Вече не е възможно.

Оставете се да бъдете преобразени..

Тук всъщност пренаписвате нова карта, която няма нищо общо с предишната, тъй като е само ваша.

Защото е свободна и вече не е обусловена или замърсена от кармичния цикъл.

Човешката земна матрица пада.

И второ раждане действително се случва.

Второ въплъщение, в същата времева рамка, в същият план и преди всичко... без изоставяме физическото тяло този път.

И то със съвсем различни и нови честоти.

Марика Морето

Превод: Стелиян Рашков

Магия... Що е то...

 

МАГИЯ... ЩО Е ТО...

В съзнанието на хората има много истории на ужасите, свързани с магии и зли очи. Малко хора разбират какво е това, но подсъзнателният страх живее в мнозинството. Под зли очи и магии хората разбират срив в енергийната защита на човек. Най-често това се случва неосъзнато, за този, който вреди.  Изречени зли думи, в които са вложени много емоции, могат да доведат до нарушения в аурата. Но за да ви нанесат вреда, вие трябва емоционално да приемете всичко, което е казано за вас.

Много често това се случва между близки хора. Когато една майка казва емоционално на детето си: „Какво ти има, пречат ти ръцете ли?“, „Ти си глупав“, „Къде се катериш, и без това няма да успееш“, „Къде ти е главата!“ и т.н. - познато ли ви е? Залагате разрушителна информационна програма в детето си, защото ние сме беззащитни пред близките си. Непознати хора могат да нарушат защитата ни, но само ако имаме ниско самочувствие, не сме сигурни в себе си и подсъзнателно сме съгласни с всичко казано, това нарушава емоционалния ни баланс и губим енергия.

Има хора, които вредят на другите съзнателно. Много е важно да разберете, че никой не може да ви нарани, ако нямате негативни емоции, емоционални празноти към това. Другият човек просто ви показва вашите слабости. Справете се с проблемите си, възстановете аурата си и нищо друго не може да наруши защитата ви, а ако това се случи, това е просто още една причина да се справите с проблема си. Човек е създаден свободен, на теория всички са чували това, но на практика не вярват в това.

Другите хора нямат власт над вас, само вие им давате власт над себе си. Само вашите негативни емоции разрушават аурата, чакрите и здравето ви. Поемете отговорност за живота си върху себе си и не го прехвърляйте на другите, обвинявайки ги за болестите си. Волята на човека е свободна, дори Бог няма власт да нарежда на човека, той го е създал свободен. Енергията във Вселената се движи според определени закони: подобното привлича подобно.

Ако човек носи зло на другите, неговата съвест, подсъзнателен страх и болка от другите хора ще му върнат това зло – многократно умножено. Ако не поемете отговорност за живота си, тогава другите ви контролират и вашият подсъзнателен страх, че някой може да ви направи нещо по всяко време (магия  или проклятие), привлича тези събития в живота ви.

Ние привличаме към себе си страха от това, от което най-много се страхуваме – това е законът за привличане на енергията. С помощта на кинезитерапевт възвърнете вярата си в себе си, самочувствието, аурата си и живейте открито, щастливо и без страх. Само вие контролирате съдбата си, никой друг не може да го направи ...

КТО Я?

Превод: Стелиян Рашков

Богомилите

 

ИСКРИ ОТ БОГОМИЛСКАТА ЕПОПЕЯ

ЗАВРЪЩАНЕТО НА УЧЕНИЕТО

Откъс от книгата „Огнените Кодове“ 

с автор Персус

Най-напред хората живеели в Любов. Всичко, което не произлиза от Любовта, им било чуждо. Когато на Земята започва да изчезва Любовта, се появява нуждата от правила, които, за да се спазват, трябва да се наложат със страх и контрол. Това поставя началото на религиите, които въвеждат преклонението пред Бог. Човечеството забравя, че всеки един от нас е частица от Свръхсъзнанието, която идва на Земята не да се прекланя пред Него, а да Го изрази. Издигането на Бога в култ цели да Го постави далеч от нас и над нас; цели да ни накара да забравим, че Бог е само и единствено вътре в нас и всеки е господар на съдбата си. В името на различни богове хората постепенно започват да се разделят на свои и чужди, на правоверни и езичници, на близки и врагове. Те противопоставят един Бог на друг в битки за надмощие и слава, които се водят от хилядолетия, продължават и до днес. Новите религии идват на върха на копията и се къпят в кръвта на вярващите. Славата на съответния Бог се заплаща през вековете с милиони човешки животи. Преди две хиляди години един Суверен на Вселена се въплътява сред хората, за да демонстрира със своя пример как да се живее и в какво да се вярва. Целият Негов живот е напомняне, че хората са забравили да се обичат. След смъртта Учението е изопачено и забравено. Появява се нуждата, някой отново да произнесе на глас тези истини, да възкреси Словото на Иисус, да се изправи срещу затъналата в разкош и безобразия църква и да възвести, че наложената със сила лъжа не може да прерасне в истина. И този някой се появил… 

ПОКРЪСТЕНИТЕ

Въпроси към Пазителя /Духа на Сина/

Питащ: Друг, освен Богомилите и Учителя Беинса Дуно, доближил ли се е до твоето Учение?

Пазителят: Не! Говорят за различни хора, за различни държави, но само тези са двете Учения, родени на тази Свещена Земя, земята на истинските Божествени енергии. Когато от Космоса се проектират енергиите, проекцията им винаги е най-напред тук – на Балканския полуостров. Тук е най-силната енергия. 

Питащ: Преди си се материализирал в Юдея, в Тибет. Ще се материализираш ли и в България? 

Пазителят: Да! Следващият етап е България. 

Питащ: Това след катаклизмите ли ще бъде? 

Пазителят: Това знае само Създателят. Той казва точния час. Аз също му се покорявам. 

Питащ: Ще могат ли тогава всички да те видят? 

Пазителят: Ще могат с духовните си земни очи. 

Питащ: Значи само тези, които могат. 

Пазителят: Всички имат духовни очи. Без значение кой какво е правил, всички ще видят Духа. 

БОЯН МАГЪТ И БОГОМИЛСКОТО УЧЕНИЕ

На по-високо ниво, в Духовния свят се решава да се даде нов подтик на Словото на Христовия Дух и да се върне изконният Му първичен смисъл. Необходимо е не течение, нито църква, нито секта, нито ерес, а масово възраждане и завръщане към Неговия начин на живот, нов пример, който да изчисти всички наслоявания и изкривявания. Отново, както и при въплъщението на Иисус, е изготвен план и са избрани души, които да се въплътят, за да го реализират. За арена на бъдещите събития този път е определена територия с особено силни енергии – земята, на която Създателят избира преди хилядолетия да претвори Себе Си. Прието е основният двигател на новото движение да е мъж, който ще се роди като един от синовете на тогавашния български цар. И както при Иисус, той трябва да дойде в забрава и постепенно да му се разкрива същината на Божествения план. Този човек е избран сред много други. Той носи Печата на Бога. Името му е Боян, но народът ще го нарече Магът. 

 БЪЛГАРИТЕ

Най-старото Учение, което върви през вековете, е предадено от светлите атланти и на българите. Те са единственият клон от БогАрийте, съхранил първоначалното име, дадено на бялата двойка от светлите атланти. Българите носят Учението по всички земи и континенти и накрая го връщат отново тук, на Балканите. Въпреки хилядолетните опити за заличаването му то все още е вътре в тях. Все още пламъкът тлее. Дори и днес, хората които населяват. Балканите, са различни от останалите. Те носят това знание дълбоко в себе си. То не може да бъде изтрито оттам! Покръстването им е стремеж това Учение да бъде задушено. 

Днес вие българите приемате като даденост, че вашият цар (Борис I-ви) ви е покръстил. Вярвате, че Тангра е бог, определена личност, както възприемате и Иисус. За вас с покръстването една личност е била заменена с друга, една вяра – с друга. Минаха повече от хиляда години и вие продължавате да вярвате в това. Ако не желаете да приемете друго, то погледнете от този ъгъл: Тангра изобщо не е личност. Той не е Бог. Това е наименование на Божествената енергия, която струи от Първоизточника. Думата „кхан“ на космически език означава „правя“, трансформирам Божествената (Христова) енергия. „Ювиги кхан“ означава „притежател“ на такава Божествена енергия, неин проводник и трансформатор. Той я приема и заземява тук, сред своя народ, за да я възнесе обогатена отново към Духа. Българският език е наследник на космическия език – Езика на Бога, на който са говорили всички древни цивилизации и на който говорят всички звездни раси. Това е език на символите. Той не е това, за което се знае. При него всяка буква е символ. Братята Кирил и Методи връщат тази символична азбука под формата на глаголицата. Под давлението на църквата по-късно тя е заменена от кирилицата (създадена от Климент Охридски). Подмяната на азбуката е един от най-съществените моменти в историята на българите – с този акт започва обезличаването на тяхната следа в историята. Дали не трябва да се запитате днес: Необходимо ли е било, каквото и да е покръстване? Нима това не би било равнозначно да има покръстване и при атлантите? Дали този цар (Борис I-ви) не заменя изконното Учение, наследено от атлантите, с една религия, която не е нищо друго освен Учението, оковано в канон, подчинено на ритуал, обезличено в догма до степен на пълно изсушаване. То е изопачено така, че е изгубило своя корен и се е превърнало в едно откъснато, мъртво цвете. Свещениците ви поднасят своите мъртви цветя. Защо ги приемате?

 

В онези времена българите добре знаят какво се случва и затова се бунтуват. За тях покръстването не е успех, нито тръгване по светлия Христов път, а настъпване на тъмнината – още една причина точно на тази земя да се прояви отново Божествената енергия; точно тук да дойде следващият Божи Пратеник, който да върне на света най-старото Учение. 

 ЦАРСКИЯТ СИН

През Средновековието българският цар Симеон е един от най-могъщите владетели в Европа. Той съчетава жаждата за знания с тънкия усет на големия държавник. Високообразован, завършил най-престижното учебно заведение в онези времена – прочутата Магна Аура в Константинопол, цар Симеон е и талантлив пълководец, човек прозорлив и властен. Той управлява с твърда ръка и разширява значително териториите и авторитета на страната си, за да я превърне в империя, равностойна на нейния съсед – смятаната за най-развита за времето си Източна Римска империя. Цар Симеон има пет деца. От първия брак един син – Михаил, от втория има трима синове и една дъщеря – Петър, Боян, Йоан и Олга. Името на втората му съпруга не е известно, предполага се, че е Мария. Тя е сестра на болярина Георги Чургубоил (от гръцки – Сурсувул). Тя е много красива, като същевременно притежава висок морал и развити духовни качества. Царските синове растат заедно, възпитавани от нея като хора от народа. Още от малък сред тях се отличава будният Боян, който за своите години се развива много бързо. Цар Симеон цени високо образованието, което е получил. Когато отрастват, Боян и брат му Йоан, който е две години по-малък от него, са изпратени в същото учебно заведение, което е завършил и баща им – Магнаурската школа в Константинопол. Там двамата млади царски синове се открояват всред всички. Освен че впечатляват с външния си вид, те са и изключителни ученици. Боян е висок метър и деветдесет, строен и атлетичен, с много гъста къдрава коса и лека брада. Светлокафявите му очи греят с особена светлина и са магнит за нежния пол. Многото почитателки обаче остават разочаровани. В него, а и в брат му Йоан, желанието към жена не е пробудено. Те и двамата са аскети. В Магнаурската школа има отделен факултет, в който са допускани само хора, посочени от съдбата. Този факултет е една от най-влиятелните средновековни мистични Школи на последователите на есеите. През онези времена такива Школи има и по българските земи – най-известните са в Плиска, Преслав и Охрид. Всички те са теологични Школи, но към тях е обособен окултен факултет. Много синове на боляри се обучават в тях. Такава Школа в Плиска завършва и братовчедът на Боян - Йеремия, който по-късно приема името Богомил. В окултния факултет на Магна Аура Боян получава образованието, знанието и най-вече подтика от Божествената (Христова) енергия. В Константинопол с Боян се сближава един малоазиец, вещ в изкуството на скулпторите и мозайките. Този човек по-късно става управител на императорския двор при Константин Копроним, след което епископ на Кипърската църква. Той е определен свише да изиграе ключовата роля, като един от най-близките сподвижници на Боян, който спомага за разрастването на бъдещото движение из цяла Европа. Името му е Василий Византиец.

НАЧАЛОТО

Питащ: Посещавал ли е Боян школи в Египет? 

 Пазителят: Ходил е, но знанието получава в Константинопол.

Питащ: Зная, че Боян се е учил в Сирия при жреца Вотан, от когото получава посвещението?

 

Пазителят: Вотан е земното име на учителя му в Магнаурската Школа, но той не е сириец, а тракиец. Вотан е адепт в духовния свят. Там името му е Амати. Въплъщава се, за да обучи Боян и брат му Йоан.

Питащ: Значи Боян няма посвещение в Сирия?

Пазителят: Боян получава директно посвещение от Христовата енергия. Той е посетен от Иисус, материализиран в тяло. Това се случва, когато Боян се завръща в България и трябва да поеме царския трон. Той го отказва и тогава Боян получава посвещението в манастир, в усамотение, недалеч от Плиска и Преслав.

Питащ: И пак за датата? На 12–13 април 928 г. ли се създава богомилското движение? 

Пазителят: И пак казвам – по-рано. Имали са няколко срещи. Всичко е започнало близо девет години по-рано. При първите си срещи са били още юноши. Боян е учил в Константинопол, но когато се е завръщал периодично тук, те са се срещали. Всичко започва близо девет години по-рано от известната дата през април 928 година. 

Боян е все още юноша, но в него вече пламти Божествената искра, която го събира с други като него в името на нещо, което предстои, в името на нещо, което ще разтърси устоите на самодоволното духовенство от целия християнски свят. След като завършват образованието си, двамата царски синове се завръщат окончателно в родината. Йоан в последствие се замонашва и заминава за Рила, за да стане най-почитаният и до днес български светец, духовният закрилник на България – свети Иван Рилски. За Боян е отредена друга съдба. Брат му Петър е по-голям с четири години, въпреки това цар Симеон, преценявайки по-добрите качества на Боян, му предлага да бъде подготвен за наследник на престола, но на Боян му предстои решаваща среща, която ще предопредели живота му. Няколко дни след предложението той има видение, което постепенно се материализира пред него. Невярващ на очите си, Боян коленичи. Пред него е Иисус, който му казва: 

– Тръгни след мен и ще те направя ловец на души! Предай моето Учение такова, каквото трябва да бъде. Поеми кръста ми! 

Питащ: На колко години е бил Боян тогава? 

Пазителят: На 29–30 години. 

Питащ: Тази среща ли е решаваща за Боян? 

Пазителят: Да. Оттогава Иисус го съпровожда навсякъде. След неочакваната си поява, Суверенът показва на Боян падението и мрака на така наречените християни, възприели догмата и канона на църквата. Показва му тяхното отчаяно и безнадеждно положение, поддържано от години, и техния вопъл за Светлина. Боян е разтърсен до дъното на душата си. За него вече няма друг път, освен този, да служи на истинното Учение. Той отказва предложената корона и следващият цар ще се нарича Петър. След посвещението в Божествената (Христова) енергия лично от Суверена, Боян се оттегля за известно време в манастир близо до Преслав, където получава по телепатичен път основната доктрина на бъдещото движение. Той започва да вижда енергията на Иисус, която го съпровожда навсякъде. Тя му посочва хората, с които да се свърже, за да ги въведе в Учението. Всички основатели на богомилството са подготвени личности, натрупали знания, потомци на знатни родове. В пълна тайна Боян изпраща вестоносци, за да събере първите двадесет и четири следовници, които духът Божий зове, за да бъдат посветени в делото. С повечето от тях той се познава предварително и вече се е срещал многократно още като юноша при своите завръщания от Константинопол. Идеите вече са обсъдени и приети от всички. Пламъкът е запален и неудържимо тласка всеки един от тях по пътя на Христос. Предстои ръкополагането им – символичното утвърждаване и посвещаване в Божествената енергия. Двадесет и четирима получават вестта от Боян и пристигат на среща в указана гориста местност между градовете Плиска и Преслав. Тук призованите определят датата и мястото, където да отидат, за да получат официалното ръкополагане. Под куполите на православните църкви се акумулира огромно количество енергия. Когато застанеш под купол или в пирамида, се изчистваш. Затова те насрочват следващата среща да се осъществи в православен храм. На 12 април 928 г. в подземна зала на манастира Света Параскева във Велики Преслав се събират призваните дванадесет мъже и дванадесет жени. Имената на тези достойни хора, обрекли себе си на Светлината, през годините старателно са изличени. И ако днес, с огромни усилия, някои от имената на мъжете са възстановени, то от тези на дванадесетте жени е известно само името на Макрина. Но има едно място, което пази всяко име, всяко дело и всеки факт. Това място не може да бъде изличено, защото то е защитено от границата на измеренията. Имената на тези двадесет и четири достойни души са записани със златни букви именно там – в Хрониките на Акаша. Ето ги: 

Мъже: Йеремия-Богомил (братовчед на Боян), Симеон Антипа, Василий Византиец, Гаврил Лесновски, Петър Осоговец, Никита Странник, Теодор Преславски, Светомир Македонец, Камерун Дубровнишки, Патриарх Стефан, Василий Врач, Радул-Йоаникий (роднина на Боян); 

Според Пазителя, Василий Врач се е прераждал (в онези времена) три пъти през сто години. Последното въплъщение е описаното от Анна Комнина в „Алексиада“ 

Жени: Макрина, Роксана, Теодора, Деспина, Евмолпия, Тамария, Александрия, Рудолфия, Мария, Диана, Слава, Вергилия. 

 В този ден в църквата пристигат двадесет и четиримата, посрещнати от Боян. Тук са ръкоположени лично от Иисус, който се материализира пред тях по същия начин, както преди години в Юдея пред едни други свои ученици.

НОВИТЕ АПОСТОЛИ

Боян изгражда групи по същия начин както Иисус, по дванадесет (дванадесет мъже и дванадесет жени) – това е числото, което най-добре акумулира енергиите в себе си. Това са така наречените съвършени Богомили. Предводител на мъжката група е Богомил, а на женската – Макрина. Тези двадесет и четирима апостола са много повече от посветени. Те имат дарбите да виждат и пророкуват, да се материализират от град в град, от място на място, ползват тайни знаци, които са заимствани от руните, като пентаграма, свастиката и концентричните окръжности. Чрез молитви и видения получават информация свише, как да ги съчетават. Посветените тръгват из страната и всеки от тях създава в определен регион нова група. Тогава границите на българската държава обхващат значителни територии. За Охрид отговаря Гаврил Лесновски, Симеон Антипа проповядва в Белоградчишко, Радул Йоаникий – в Одринско, Василий – из Беломорието, Роксана – в североизточна България, и така нататък. Учението се предава от уста на уста, без да се записва, като всеки от двадесет и четирите съвършени водачи предава на нови дванадесет последователи, а всеки от тях от своя страна отново на дванадесет – и така мрежата се разраства. Всяка група от дванадесет сподвижници има един отговорник. В групите липсва каквато и да е друга йерархия. Те представляват сплотени съмишленици, които работят за духовния напредък на всички хора. Богомилството не се вмества в рамките на никакви предишни течения и религии. То е движение на ратници на Духа, което тръгва от висшите слоеве на българската аристокрация, разгръща се сред народа и навлиза широко и в самата църква. Навсякъде се появяват групи, които приемат и практикуват този начин на живот. Първи сред тях са монасите в манастирите на България и Византия, а след това движението се разраства сред обикновените хора из цяла Европа. 

ПРИШЪЛЦИТЕ

Казват ми: „Ако видиш спящ роб, не го събуждай – може би той сънува свободата си." Казвам им: „Ако видиш спящ роб, събуди го и му разкажи за свободата." (Джубран)

 

По българските земи се появяват непознати люде, облечени по начин, който олицетворява смирението – тъмнокафяви дълги роби с качулки, препасани с колан, на който виси торбичка с билки. Народът ги нарича пришълците заради тайнствения им външен вид, различен от този на останалите хора. Това облекло ги представя като чужди хора от друга земя. Богомилите приемат този стил на облекло като най-подходящ за момента. По-късно монасите в западна Европа го заимстват от тях. След време, когато начинът на живот и примерът, който те дават, измества първосигналното впечатление от външния им вид, народът започва да ги именува добри християни. През вековете тези названия се губят. На тяхно място се появяват нови, различни за отделните области, в които проповядват пришълците. В България названието богомили се налага много по-късно, едва след изтезанието на един от водачите им – поп Богомил. Той е изгорен на клада на големия площад в тогавашната българска столица Преслав. След като Учението се разпространява из Европа, това име е заменено с други, съответстващи на различните държави. Така из Европа богомилите стават известни под различни наименования като: манихейци, павликяни, ариани албигойци, патарени, катари, бугри и др.. Богомилите имат много различно поведение в сравнение с тогавашните средновековни, груби нрави. Техният живот е изпълнен с култивиране на Любовта към всичко – от любовта между младите, до най-извисената Любов – към Бога. Основният принцип на богомилите е да дадеш. Това е принципът на Любовта, завещан от Иисус. Те са благодарни за всичко, което животът им поднася. За тях изпитанията са път към индивидуалното развитие на всеки човек. Те никого не обиждат и не осъждат. Насилието е извън тяхната природа. Така полагат основите на един нов начин на социален и семеен живот. Техните комуни, които в същността си са духовни общества, без йерархия и свещеници, са ръководени от хора посветени, ясновидци и лечители, които са развили висши духовни качества. В тези комуни дори злосторниците са приемани и превъзпитавани. Богомилите са вегетарианци. Те уважават всяко Божие творение. Имат изключително развито чувство за индивидуална отговорност и умение да оценяват добросъвестно и с благодарност всички Божествени блага. Никога не разчитат на помощи и подаяния, а живеят от труда си, като подобно на Иисус работят, където отседнат и предават безкористно знанията, които владеят. Според богомилите всеки трябва да съчетае мъжкото и женското начало в своята висша същност, за да влезе в Царството Божие. Те, първи след Иисус, връщат на жената нейното достойнство и свобода. В разрез с всички средновековни нрави за тях жената е равна във всяко нещо на мъжа. Семейството е ценност, която трябва да е олицетворение на Безусловната Любов и равнопоставеност между мъжа и жената. Половият акт е нещо свято, когато към него се пристъпва с чиста Любов. Богомилите знаят, още от траките, че болестите са последица от негативни емоции. Тяхната духовна мисия е и да покажат пътищата за изцеление на душата, и оттам – на физическото тяло. Те широко прилагат различни духовни и лечителски практики. Животът на богомилите е живот на хора с Печата на Бога. Те са изконните БогАрии, посветени на това, да трансформират тъмнината в Светлина чрез Истина, Мъдрост и Любов. Истинските носители на забравената Духовност. 

УТЕШЕНИЕТО

„Благославям ви в името на Христа. Над вас е Неговият Дух, Неговата Истина. Нека Духът Божий почива във вас, да бъде във вас. Нека Бог ви поведе. Амин!“ Това са словото на Боян Магът при ръкополагането на съвършените чрез Христовия Дух.

Истинското кръщение за богомилите е резултат от съзнателно и постоянно себенаблюдение и себеосъзнаване. Богомилите разбират, че водата е само един символ, а същината е Божественият Дух – този, който кръщава и утешава. Затова при тях формалното кръщение с вода е заменено от осеняването на Духа, получено чрез пречистването и молитвата. То е наречено Утешение. Утешението е установяване на връзка с Духовния свят, осъзнаване подобно на това, което постига Суверенът в планината Хермон – истинска изява на Духа чрез цялата Любов към Творението. Трите фази, очертани от Иисус, определят пътя на следовника. Богомилите стриктно ги следват и спазват. Те разбират, че единственото нещо, което Творецът желае от човешките същества, е смирението, изпълнено с Дух и Истина. Всички трябва да са истинни към себе си и към другите, Духът Божи да е у тях и те да се грижат Той да се прояви. Богомилите дълбоко осъзнават това – затова призовават всеки да премине тези етапи. 

ТРИТЕ ЕТАПА

Подготовка (пречистване).

 Кандидатът се подготвя при пълно въздържание за Утешението на Светия Дух, чрез което ще постигне върховната свобода. Чрез пост той изчиства тялото, мислите и чувствата си и така изостря сетивността и възприемчивостта си за Духа. 

Молитви (общение). 

Преди самото Утешение се цитират Заветите на Христос: „да обичаш враговете си“; „да ненавиждаш насилието и лъжата“. Посвещението се основава на постоянното присъствие на Божествената (Христова) енергия. Богомилите я призовават в медитации и молитви към всички Божествени йерархии. 

Кръщение (Утешение). 

Богомилът коленичи и стареят поставя върху главата му Евангелието, прочита молитва, докато останалите сподвижници полагат върху главата на посвещаваният дясната си ръка. Не съществува друго правило, нито дякон или епископ, упълномощен за някакъв ритуал; няма никакво подчинение. След молитвата стареят се връща при останалите. Всички заедно молят да слезе Светият Дух върху посвещавания. Това слизане е Духовното Кръщение. То е признание за достигнато ниво на съзнание. 

ОЛГА

Роксана (в превод светлина) е една от дванадесетте жени сподвижнички на Боян. Тя отговаря за Североизточните райони на тогавашна България, но често се отправя към Киевска Рус и Волжка България, където сестрата на Боян, Олга, е на трона. Олга се жени за княз Игор и пренася учението в Киевска Рус и в земите на другата България. След брака ѝ с Игор, взаимоотношенията с брат ѝ Боян не секват, а напротив, добиват ново измерение. Олга често се връща в България за среща с Боян. Боян също я посещава в двореца, за да се срещне с нея, а също и с царя. Между Игор и Боян се заражда истинско приятелство. Игор получава посвещение от Боян. Въпреки, че официално не се е признавал за богомил, той приема добротата, любовта и милосърдието. Олга разпространява Учението, среща се с богомили и дава разрешение по нейните земи да има богомилска общност. От бракът на Олга и Игор се ражда Светослав, който по-късно навлиза в земите на Дунавска България, като смята, че те по право (по майчина линия) му принадлежат. Олга не знае за това. Светослав решава да възстанови нещо, което мисли, че би искала майка му, но всъщност, тя в сърцето си не желае това. Светослав се проваля и България пада за два века под властта на Византия. 

 ОТМЪЩЕНИЕТО НА ЦЪРКВАТА

 Те мразеха, убиваха и хората ги хвалеха. Но Бог, огорчен, бърза да потули този спомен под зелената трева. (Рабиндрат Тагор) 

В самото начало движението на Богомилите не е възприето от църквата като ерес, за да бъде преследвано и унищожавано. Репресиите са били спорадични. Това е така, защото както и при Иисус, то не е религия, а пример, начин на живот, който е забравен. Разрастването на богомилите предвещава за църквата отдръпване на клира и настъпване на пълна гибел. Застрашени са самите устои на духовенството и то е решено на отчаяни стъпки. Богомилството трябва да бъде обезглавено. Съвършените са първата цел. Те стават смъртно опасни за книжниците в българското царство и трябва незабавно да се отстранят. Първият удар е насочен към братовчеда на Боян, неговия близък сподвижник и висш сановник, митрополита на Преславска област – Йеремия Богомил. Слабостта на царя вдъхва кураж на заговорниците и висшите религиозни водачи. Като изземват прерогативите на властта, те издават по свое усмотрение заповед за задържането на преславския митрополит. Цар Петър не се противопоставя. Той отдавна не изпълнява своите функции и реално е абдикирал от заемания висок пост. Държавата изцяло се управлява от духовенството. След кратък процес Богомил е изгорен демонстративно на кладата на големия площад в столицата Преслав. Неговата смърт не донася успокоение в свещениците. Окуражени от безхарактерната позиция на властелина, те поставят на дневен ред своята таена от години, лелеяна мечта и най-смела цел – унищожението на водача им - Боян Мага. Отдавна е обмислен и съставен таен план, за който вече настъпва времето за осъществяване. Свещениците решават да нанесат бърз и неочакван удар, който да обезглави както движението, така и да отслаби докрай олюляващата се централна власт. Планът включва едновременната разправа с двамата братя на царя – еретика Боян и брат му Йоан Рилски. В една гора извън Преслав, по време на лов, Боян е прободен от копие. Той обаче не умира, а директно се възнася. Заговорниците търсят да убият и Йоан Рилски, но не го откриват. Цар Петър не знае за заговора. Когато разбира, поради страх от сблъсъка с тогавашното духовенство, както и преди, не се възпротивява и не предприема никакви наказания. След смъртта на Боян и липсата на реакция от страна на царя, спорадичните преследвания се отприщват в масови гонения и издевателства над богомилите. Клади лумват по цялата страна и в тях самоотвержено, отстоявайки вярата си, загиват едни от най-праведните синове и дъщери на България. Други напускат страната и тръгват да разпространяват знанието в Европа. Един от тях е Назарий, който през 1147 г. пренася на запад основния богомилски требник - „Тайната книга“ . От двадесет и четирима съвършени се спасяват единици. Поради тогавашните нрави вниманието на духовенството е съсредоточено главно върху мъжете, които понасят основния удар и са изгорени до крак. Радул-Йоаникий е последният оцелял. Той успява първоначално да замине за Франция, където по време на гоненията се прехвърлят много книги и знания, но след време се завръща в България, за да дава кураж на своите останали тук братя и сестри. Скоро е заловен и изгорен на клада. От жените съвършени успяват да се спасят във Франция само Вергилия и Евмолпия. Страхът на духовенството е толкова голям, че методично и последователно, не само избива и руши, но и заличава всякакви следи; всичко, което е свързано с богомилите. Изгарят се книги, унищожават се артефакти. Векове след това последователно и целенасочено продължава изтриването на всеки останал спомен. Това продължава и до днес. През годините специално са разпратени свещеници, които разбиват дори обраслите с трева надгробни паметници (стечки) на отдавна загиналите богомили. Днес в България, родината на движението, не съществува нито една такава стечка. Накрая оцелява малка група жени, водени от съвършена. В пещерите на Балкана, те продължават да разпространяват Учението. След години, при цар Калоян, движението се възражда, но ненадейната смърт на монарха води до нови клади. Богомилите окончателно са избити или прогонени. България губи своя духовен път и вследствие на това пада под османско иго за петстотин години.

ДОПЪЛНЕНИЕ:

Покръстването на Българите при цар Борис 1 е било една необходимост, за да може народът да се отърси от езическите ритуали и обичаи, сред които е било и жертвоприношение на животни за омилостивяване на Боговете, за здраве и т.н. При някои народи и племена е имало и човешки жертвоприношения. Затова в началото религията е имала своето прогресивно значение, спомогнала за формирането на християнските добродетели сред народа. Впоследствие духовниците се самозабравят, считайки себе си за господари и духовни водители на народа. Те започнали да изпълняват формално своите задължения, отдавайки се на охолство и разгулен живот. което довежда църква и управляващи до духовно падение. 

Подобна е и картината в наши дни, с малки изключения. Църковният канон е затвор за човешкия дух, който се стреми към свобода и разширение. Не са нужни посредници за човека, за да се свърже със своя Създател, но никой от църковниците у нас и по света не изповядва тази истина. От вдъхновителка църквата се превръща в спирачка за полета на човешкия дух, в противник на истинските християнски ценности и морал. 

ИХАВОД означава Славата премина.– такъв надпис е сложил Христовият Дух на така наречената Християнска църква, която се е отдалечила от истинското Христово Учение и сега със своите догми държи в сляпо подчинение милиони души по света. Много текстове в Библията са редактирани или премахнати, съобразно интересите на църковния клир и управляващата класа. Истината за прераждането като основен закон на духовната еволюция е изличена от писанията, като само на някои места се загатва за нея. Това падение на духовенството е символизирано в Откровението с образа на „Великата Блудница“. Ако самозабравилите се църковните отци бяха припознали себе си в този символ, отдавна щяха да го премахнат от библейските страници.

Боян Магът е земния образ на Отеца, слязъл в миналата епоха като Учителя Беинса Дуно. И сега той отново е сред нас в плът и работи заедно с другите светли богомилски души за Новото човечество, за идването на културата на Светящите, което е прелюдия към слизането на шестата раса на Земята.

Поп Богомил /Йеремия/ е инкарнация на Иисус Христос, синът на Отеца, който е слизал в предишни епохи като Хорес, син на Озирис и Изида, Арджуна, братовчед, ученик и приятел на Кришна, пророк Елисей, ученикът на пророк Илия, цар Давид, като Иисус преди 2000 години и в последното си идване като Георги Семерджиев /1957-2016 г/ Истината за неговото последно идване няма да бъде възприета от повечето хора. Само тези, които са носители на Христовото състояние на Духа, хора с чисти сърца и души, каквито са богомилите и техните приемници в наши дни, могат да осъзнаят тази истина.. При ритуала на ръкополагане на 24-те,духът на Иисус се материализира, а Богомил, който е бил в числото на 12-те ученика на Боян Магът е една от неговите земни проекции. Тук в България, сега са претворени и останалите съвършени богомилски души и техните сподвижници. Макрина, водачът на женската група, която в предишната си инкарнация слезе като Преподобна Стойна, както и останалите свети жени също са в земни форми. Василий Врач слиза като Софроний Врачански, този който е преписал първи Паисиевата "История Славянобългарская". Той отново е тук, но този път в женска форма.

Сега се намираме в рамките на една миниизраелска епоха, защото този път тя ще се реализира за по-кратно време. Във велики времена, наситени с дъха на свещени енергии, живеем, приятели. Новите богомили са слезли отново сред нас, , за да кажат своето мощно Да, на новата епоха, свързана с едно велико Пробуждане, което идва сред народите по света.

Христовият Дух е колективна изява на всички светли души във Всемира. Иисус, Беинса, Рудолф Щайнер, Сведенборг, Преподобна Стойна и много други са лъчи от това велико Слънце, което озарява Битието.

За повече информация по темата четете страниците „Пътят на Ученика“, „Диалози за Пътя“, „Епохата на Водолея“, „Духът на Истината“, „Сеячът на Надеждата“ и другите страници, които съм направил за вас. 

Вселени, имена, форми, всичко това е една велика илюзия. Един Дух изпълва Безкрая – Абсолютният. Аум.  

На картината: Боян Магът, Макрина и Богомил

 ИЗМЕНЕНИЯ В ТЯЛОТО ПО ВРЕМЕ НА ПРЕХОДА

Какво знаете за тялото си? Че това е безупречна система на жизнена дейност, която не знаете как да управлявате. След като не сме се научили да правим това, ние преминаваме към нова човешка форма и там ще се научим да владеем нашия аватар.

Как беше планирано да ни преведат в новите тела? Първо, започна формирането на ново ефирно тяло, енергийна рамка с добре позната енергийна структура. Чакри, Сушумна, Ида и Пингала, акупунктурни точки. Сега новото тяло има съвсем различна енергетика. Живи светлинни кристали, свързани със светлинни точки. Сърдечният център е ярък, слънчевият сплит и първата чакра сияят малко по-слабо. Останалите чакри едва мъждукат, заместени от обширни полета от светлина. Сърдечният център свързва всичко.

От това ефирно тяло се изгражда ново физическо тяло. Старите клетки на тялото не се пренасят, а се трансформират в нови с различна функционалност. Клетката не се затваря в себе си, защитавайки границите си, а може да взаимодейства по квантов метод с всички клетки на тялото. Тоест, имайки една чиста светлинна клетка, можете да приведете всички останали към нея по подобен начин.

Материята на тялото става по-разредена, свободно променяйки параметрите си. В такова тяло ще бъде много лесно да се лекува и моделира желания външен вид. Но това все още е в бъдещето. В момента около една трета от хората могат да говорят за полу- трансформирано тяло. Тоест при всеки процесът протича индивидуално, при някои тялото се е променило наполовина, при други на 3/4, има и такива, при които този процес е в начален етап, тоест главата и горната част на тялото са трансформирани. Трансформацията върви отгоре надолу, следвайки светлинния поток от коронната чакра.

Когато телата са напълно оформени, ще можем да прекрачим завинаги в 4-тото измерение, без да се връщаме в третото. Една по-лека форма на живот няма да изисква толкова много храна, колкото сега, а качеството на храната също ще има значение. Изоставяне на животинска храна като източник на животинска енергия, насищане организма с полезни хранителни вещества от растителен и друг произход (пчелни продукти). Стремеж към облекчение, жажда за полет, която ще се сбъдне при постигане на необходимото състояние на физиката. Проблемът с наднорменото тегло ще изчезне от само себе си.

Ще има лесна регенерация на тъканите, бързо зарастване на рани и промяна на всички патологични процеси с мисли. И това ще бъде първият етап от овладяването на вашето ново тяло. След това ще се включат сакралните жлези на мозъка с вградени кристали, които ще започнат да променят реалността. Тоест всяко човешко съзнание, достигнало необходимото ниво, може да стане малък Създател. Е, и по-нататък, когато съзнанието се отвори. В края на 6-та раса, преди да премине в следващото пето измерение, човек ще бъде готов да стъпи в полуматерия, полу- прозрачност, представляваща подготовка за съществуване в преходния свят между материя и етер. В 6-то измерение физиката като такава вече няма да съществува.

Людмила Румянцева

Превод: Стелиян Рашков

за Енергийно изчистване и трансформация

Да родя духовното си самочувствие...

 

Да родя духовното си самочувствие. Тук става дума за мен самия, да, става въпрос за това, че развивам чувство за себе си, тук съм индивид, разпознавам Духа си като духовно същество и правя този дух силен. Имам нужда от усещане за себе си. И тук се крие силата на личната Аз-Сила.

Какво означава да се направи стремежа към истината и познанието “железен”със силата на огнената воля? Това е смелостта да мислиш! 

Силата да мислиш, за да преодолееш комфорта в мисленето: “Да, кажи ми кое е правилно, кажи ми кое е истината, ще го приема от теб” - това няма да предизвика пожар във волята.

Да постигна свобода в собствения си ум и да овладея свободата. Това е работа. Това е напрегнато, това е духовна фитнес тренировка, това е каляване и засилване на Аз-а.

Тук е сферата на Архангел Михаил, там е раздвижването на духовната смелост, да приема смелостта да мисля за себе си и да овладея тази смелост. Трябва да го направя! Но за това ми трябва изречението: Искам! Аз искам! Искам да мисля! И не искам никой друг да мисли в мен: не, нито майка ми или дядо ми, нито някой политик, президент или лекар или който и да е, искам АЗ да мисля в себе си.