Ако дълго време упорстваш, Животът взима категорични решения и разчиства вместо теб. Не те пита. Не го прави постепенно. Не е особено деликатен. Нито пък се стреми да е мил. Не.
Хваща те за раменете и здраво те раздрусва, докато съвсем се замаеш и от теб изпопада излишното - било то хора, спомени или очаквания. От друсането картинката си идва на мястото и виждаш извън очертанията, в които си свикнал да гледаш. Разбираш, че всичко отдавна е сменило местата си и пренареждането на приоритети е първата ти неотложна задача. Втората е сам да подредиш сред разтребването, за да има място за новото и хубавото.
Отново си спомняш, че най-доброто предстои. Пак ти е слънчево и усмихнато в душата. Спомняш си как се диша леко и как да се радваш лесно.
Е, не е чак толкова лошо да се разчиства, в крайна сметка, нали?
- Валентина Йоргова
Muro Ekaterina Feliz
Няма коментари:
Публикуване на коментар