Един от най-големите парадокси на човешката природа е, че не можем да променим нито себе си, нито заобикалящите ни обстоятелства, докато не приемем всичко съществуващо тук и сега. Приемането е предпоставка за промяна. Това означава да разрешим света да бъде такъв, какъвто е, защото, за да се помирим с вселената, първо трябва да престанем с опитите си да я контролираме. Ние пак няма да харесваме нещата, които не харесваме, но вече няма да сме в конфликт с тях. А щом войната приключи, промяната може да започне.
Продължавайки с военната аналогия, не можем да възстановим от руините град, докато все още е подложен на бомбардировки, а чак когато нападенията спрат и се установи мир. Същото важи и за вътрешния ни свят: когато спрем да воюваме със самите себе си - такива, каквито сме, ще можем да използваме енергията си по един по-конструктивен и по-смислен начин.
Сюзън Дейвид, "Емоционална пластичност"
Daniel Troev
S a t i s f y t i c
By Ekaterina Feliz
Няма коментари:
Публикуване на коментар