Любовта е отговорност...

ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРНОСТ ...

.....А за да поемеш отговорност е нужно да се освободиш от всички програми  от детството, които родителите , обществото и училищните методи са ти създали. Както и да прегледаш и освободиш всички ситуации, в които страха ти е попречил да се развиеш или да разгърнеш потенциала си , или си бил критикуван и това те е нкарало да се свиеш или дори скриеш . Нека не забравяме, че смехът, неправилно насочен, може да бъда убиец във взаимоотношения, в каквато и да е насока да са свързани те 

Разгръщането е цялостен процес, който изисква да разместиш не само едно ниво от себе си и да намериш къде си се " скътал" измежду "редовете" , а и да осмислиш кои са новите ти действия ....и нека те бъдат свързани със ссамия себе си  - в предвид - да слушаме себе си - да слушаме тялото си.

*една рана може да ни говори като приятелки 

*една сълза може да ни прошепне причината за раздялата с човека който имаме предвид в главата си 

*един гняв може да ни разкаже кой ни е прекрачил границата и кой е било нужно да сложим на мястото му , на нужната дистанция 

*един смях може да ни покаже какво ни харесва и какво искаме да привлечем към себе си 

*страха - страха показва, че си отишал доста надалече от зоната си на комфорт, от зоната си на познатото 

*гнусното ти говри за нещо , което не би трябвало да слагаш в твоето тяло ти.....нещо, което е равалено , негдно , некачесвено, нещо , което е в неизправност .......

ЛЮБОВТА Е ОТГОВОРНОСТ ...

...КАКТО КЪМ ЕДНИ ДЕЦА .....те са всичко ...и плач и гняв ...и смях .....те са отражение на тях ...емоциите говорят вместо тях .......те нали все още не могат да се изразяват ....те нали все още не могат да говорят ....те се изразяват чрез емоцията ... големите са длъжни да я разбират....за едни деца , ного гъвкавост в ума е нужна ....кга да ги приемеш за равни и да ги чуваш ...кога да не ги приемаш за равни по сила,  защото нямат ....

Когато ти кажат "не бъди ревла" ....ти ставаш лигла и след това глезла и след това раздразнителна и след това осъдителна и след това ядосна на себе си и на целия свят .....виждаш ли в каква последователност развиваме всияки емоции - неизразени , подтиснати , не разбрани и не дочути от родителите ни ...и цял живот крещиме ...на себе си ...и на другите ......и не искаме да чуем никой .....освен себе си ..този плач, който изразява липсите ни ......Знай ...емоциите се изразяват ...те не са забранени ....те са гласа ни , когато не можем да комуникираме, когато сме малки ... Но знай ...Сега си голям ...можеш да говориеш...но по често говорят емоциите ти - подтиснатите и то без мяра и то вече ядосани на себе си и на цеия свят ...те вече критикуват ///те вече викат , крещят и раздават правосъдие ....попречи им даа разрушат твоя свят и направи им услуга - чуй ги - емоциите ти - направи връзка със себе си и отново с тях - чуй ги, направи им услуга - стани приятел с тях...И сега ....Сега комуникирай ...разказвай ...ти си емоциите ти ...но нека бъдат за удоволствие ...нека бъдат да изразиш нещо хубаво ...нека изразиш благодарност ...нека благост .....нека смях ...ако ти е тъжн -плачи.Ако някой прекрачи твойте граници  - ядосай му се и ги сложи или просто му ги кажи .....И най -важно- лед това провери дали тези граници не те изолират ..от света и около теб да има хубави хора -дали това не е начина и да те изкарат от там където сис е скрила , за да не те наранят ...Провери ....не съди себе си ...смо знай....че а да са там тези граници, значи не си знаел тогава как да комуникираш ....Бъди мел ....признай си ....че боли да казваш ...Да аз го направих , аз направих тази мизерия за мене ...но трябваше , беше нужно , не знаех как да се справям , бързах , нямах време  - да мисля, да чувтвам , да вземам решения на база на себе и , а не на създалите се обстоятелства .....

и съжалявам ...трябва да зная да кажа , за да продължавам да се обичам   - и другите и себе си. ......

и обичам те ...е думата , кото неизменно върви до себе си ...винаги трябва да усещам любовта в себе си и да знам , че я заслужавам , че я искам , търся  и употребявам за разстежа си -духвния , разбирайки емоциите и материални -разбираки тялото си ....

обичам те ....обичам себе си ....емоциите си  ...душата си ...символи от които не можем да бягаме ....и не би трябвало да искаме ...за сега са свързани с кофти емоции заради подтискането им в ранна възраст от родителите ни ..но в нас е силата да ги освободиме, като ги чуеем ....

“Като че ли моята вътрешна душа, е излязла навън и е докоснала душата на другия. Отношенията ни надхвърлят това, което е всеки един от нас представлява по отделно и стават част от нещо по-голямо. Поражда се дълбинно израстване, изцеление и енергия”