Стереенето и неговата истинност...

Вярвам в написаното от опита, който имам досега и лични мои опитности със здравето. 

Стареенето е контролна програма на ума. 

То не се съдържа в нашето ДНК. 

Лъжа е, че хората умират от старост, защото “възраст” за нашето Днк в клетките не съществува.

Клетките на тялото ни се обновяват постоянно, дори и при възрастните хора.

 Винаги има Биологично-Емоционална причина за смъртта ни.

Не е толкова лесно човек да умре, да спрат да работят сърцето и дробовете му.

Хората не умират от старост или от болест, хората умират от душевно-емоционалните им конфликти, които са ги довели до това остаряване и последваща смърт.

За нашето Днк няма такова нещо като възраст, ние си създаваме границите на годините, на които да умре нашето тяло.

Стареенето идва от негативно мислене и ниско вибрационно преобладаващо състояние.

Ако нямаме ограничаващото вярване, че е нормално да остаряваме, то ние няма да остаряваме или поне не с темповете, с които остаряването се случва "нормално".

Това е така, защото:

- Кожата ни се обновява на всеки 3 месеца.

- Кръвта - на всеки шест.

- Белите дробове се обновяват всяка година.

- Черният дроб се възстановява за 18 месеца.

- Мозъкът също обновява изцяло клетките си на всеки 3 години.

- Скелетът се регенерира напълно за 10 години.

- Всеки мускул и всяка тъкан се регенерират за 15 години.

- Личността ни също се подновява на всеки 7 години.

Регенерацията ни трябва да бъде осигурявана по всякакакви начини - чрез храната, въздуха, водата които приемаме, както и най-вече чрез нашите мисли и информация за нас самите.

Тайната, която старателно е крита от нас е, че нашето ДНК не съдържа информация за стареенето ни. 

Програмата за стареене си я създаваме изцяло ние в главите ни, чрез нашите Вярвания и Убеждения, придобити в средата, в която сме родени, растем и живеем.

Така сме програмирани да вярваме, че това е нормалният начин да живеем, остареем и умрем. 

За наше щастие, реалността е много различна. 

За никого не е тайна, че когато се изгубим в миналото, винаги гледаме към бъдещето. 

А всъщност важното е да оставим миналото зад себе си и да продължим напред, живеейки и променяйки Настоящето в ума ни.

________________________

Боби Георгиев