Сърцето.... Жената... Цялостта й...

 "Няма как да разбиеш една жена, която е цяла.

Можеш да я нараниш, но не й да я разбиеш,

защото ти не си бил никога нейна половина.

Тя винаги е била съвършено цяла … завършена.

Можеш да си причината 

временно да падне духом 

от обида, от изгубено доверие, от нелюбов,

И сто пъти да я бутнеш, 

сто и един ще се изправи.

И след това с теб няма да се занимава,

малките хора цял живот живеят паднали.

Гледаш я и я наричаш горда. 

Не, красива е в простотата си, 

за това искаш да я счупиш.

Защото си сложен. 

Душата ти на сто възела е завързана. 

Някой ти е подавал връзките, 

ти сам си си правил възлите и си ги затягал.

И се смяташ за силен заради тях.

Силна е тя – огъваемата, а не ти – пречупения.

Позволил си болката да те озлоби, 

вместо да те излекува.

Не я ли оставиш да те лекува, тя те разболява.

Сърцето ти е болно от нелюбов.

Душата ти помощ иска, 

а ти си тръгнал чужди светове да рушиш.

Разрухата първо теб ще стигне,

Защото има един неписан закон, мой закон:

“Не приготвяй гилотина за светъл човек,

за да не се спънеш и да се посечеш сам.”

Не спреш ли злото в себе си, 

нищо няма да остане от теб."