Пътят има ли сърце?

 Всеки път е само един от милионите пътища. Следователно ти трябва винаги да помниш, че пътят е само и единствено път. Ако чувстваш, че не трябва да го следваш, не оставай на него при никакви условия. Няма нищо обидно за теб самия или за другите от напускането му, ако това е, което сърцето ти подсказва да направиш. Но твоето решение, да следваш пътя или да го оставиш, трябва да бъде освободено от страх или амбиция. 

Предупреждавам те: вглеждай се във всеки път внимателно и хладнокръвно. Пробвай го, колкото пъти сметнеш за необходимо. Тогава задай на себе си и само на себе си един въпрос: „Има ли този път сърце?“

Всички пътища са еднакви. Те не водят никъде. Те са пътища, минаващи през храстите или отиващи в храстите. 

Има ли този път сърце? Това е единствения въпрос, който има значение. Ако има сърце, пътят е добър, ако не — той е безполезен. 

И двата пътя не водят никъде, но единият има сърце, а другият няма. Единият дава радостно пътешествие — докато го следваш, ти си едно с него. Другият ще те накара да проклинаш живота си. Единият те прави силен, другият те прави слаб.

"Учението на Дон Хуан", Карлос Кастанеда