Не любов е ....

 

Нелюбов е, когато не трябва да пречиш. Не може да разговаряш, да се смееш или да досаждаш с прегръдки.

Не бива да разказваш за преживяванията си – защото са глупости, нищо важно.

Не трябва да искаш нещо, защото не разбираш ли, че сега сме затруднени. А и изобщо защо ти е тази глупост?

Не може да разчиташ на помощ, защото големите хора трябва да се справят самостоятелно. Дори когато са на 5 години. Това вече си е солидна възраст. А 35 си е направо старост. И не е редно да се обличаш по този начин на твоите години.

Нелюбов е, когато не ти се карат кой знае колко, но и не те хвалят. Не те забелязват.

Когато ти е неудобно да ядеш пред близък човек, защото може да ти каже, че ядеш твърде много. А приготвената от теб храна този човек ще изяде бързо и без да каже нищо. И няма да забележи, че си сложил цветя във вазата.

Нелюбов е, когато нищо не бива.

Когато дразниш, пречиш, месиш се, говориш глупости, досаждаш, стой мирно в ъгъла и чакай да дойде време за разходка. И не скимти, не мрънкай, не плачи – стой мирно и чакай.

Когато не се застъпват за теб и казват – сам си си виновен! – това е нелюбов.

Когато нищо никога не ти подаряват – нелюбов.

Когато не им се дават пари заради теб, е нелюбов.

Това не е омраза. Това е нещо по-лошо, защото може да те мразят от завист, например. И можеш да си тръгнеш или да отвърнеш с удар. А така просто не те обичат.

Макар да казват: ‚‘Oх, разбира се, че те обичам, стига вече с това!“. Ето това е нелюбов. И от нея се умира. Особено старите хора, децата и кучетата. И хората, които са беззащитни и чувствителни.

Нелюбовта прави човека кротък, непохватен, свит и некрасив; той се бои да не пречи, да не дразни, да е ненужен… И няма какво да се направи; ако са останали сили – трябва да си тръгнеш оттам, дори и това да значи, че оставаш без нищо.

Или поне ясно да разбереш – това е нелюбов.

Не е любов.

Радост Благова