РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ЛЮБОВТА И ПРИВЪРЗАНОСТТА 

Привързаност е, когато искаш човек да те направи щастлив и да ти даде това, което искаш.

Това е чувство на зависимост: "Не мога без теб", "без теб животът ми е безсмислен", "ти ме правиш щастлив"...

Когато има привързаност. Това е илюзорно състояние на ума. Няма свобода освен зависимост.

Във връзка на привързаност човекът има нужда от другия, за да го допълва, да запълва вътрешната му празнота, и да му дава всичко, от което има нужда, защото вътре има голяма празнота и много страдание.

Когато вместо привързаност, в двойката има любов, най-важното нещо е "Да пожелаеш другия да е щастлив".

Каквото и да става, каквото и да решава, дали да е с нас или не, истинската любов иска само щастието на другия.

Няма зависимост, защото всеки е извор на любов, нито един не запълва празнотата на другия, защото всеки е пълен с любов, и тогава я споделя.

Във връзката на любовта има свобода, има разширяване на съзнанието. Това е взаимопомощ за духовния път на двете души, които споделят любов.

Да се влюбиш не означава да се привържеш. Психично е, егоцентрично, няма зрялост, има емоционален недостиг и търсиш другия, имаш нужда от другия, за да те напълни и направи щастлив.

Когато си влюбен, губиш себе си. Това е загуба на съзнание, защото живеете в напълно илюзионно състояние, на егото.

Вместо това, когато си влюбен, има любов като способност за разбиране, няма его, няма ум, само любов от сърцето, душата, и можеш да бъдеш с другия човек, и в самотата, защото да бъдеш пълен, да бъдеш източник на светлина и любов, не ти трябва другия да те напълни. Това, което правиш, когато има истинска любов, е да я дадеш на другия, за да го направиш щастлив.