вторник, 30 юли 2024 г.

 Когато си мислиш,че имаш всичко, не забравяй, че аз - Животът, винаги мога да ти го отнема - всичкото. И не, защото искам да те накажа. Не, защото си го заслужил. Просто, защото имаш нужда да го изживееш и да те промени. 

Помниш ли човекът, който обичаше безкрайно и си мислеше, че не можеш да живееш без него? Е, отнех ти го и ти показах, че можеш. Мина ти. Малко тежичко... но мина. И вече не съжаляваш, нали? Защото в живота ти влезнаха още по-хубави хора! И онази болест, която ти така ревностно пази десет години и се бори сам с нея и почти позволи да те убие? И нея ти отнех... Когато ти позволи... Сега дишаш, тичаш, живееш, нали? 

Признай, че ти е по-добре. Всичко дотук съм направил и ти се е случило за твое добро. За да израстнеш, да промениш грешните неща в себе си и да станеш още по-силен и можещ. Да вярваш в себе си. Сега си мислеше, че най-хубавото нещо е да си летиш с колата... велико. И нея ти отнех... Откога не си се качвал в градския транспорт, с нормалните хора... да се возиш кротко и да си зяпаш през прозореца. Прелест! Как щеше да срещнеш най-прекрасния възрастен човек, който чисти спортния магазин в мола? Да ти подаде ръка и с най-широката усмивка на света, да ти каже, че ще те чака да се върнеш в мола? Кога иначе щеше да ядеш закуска на автогарата, заедно с още три котки? И да си чакаш автобуса на трети сектор до момента, в който видиш, че той е на десети сектор и вече тръгва? 

Тичаайй... тичаайй... 

Ехх... малките неща, човече... малките... в тях е истината! 

Спри се малко и поживей...

Спри се и се порадвай на цветята, на човекът в магазина, на изгрева... на всичко... че не знаеш кога какво ще ти отнема!...


Рада Тончева

Няма коментари:

Публикуване на коментар