Здравейте на всички!!!
Доста често гледам хубави снимки в тази група, реших и аз да кача няколко мои. Само че не искам това да са просто поредните снимки, хвърлени в пространството, а ще разкажа и тяхната история. История, която някои ще сметнат за реклама, други може да мотивира и да направят наистина големи проекти, да подобрят обкръжаващата ги среда и да доведат до съживяването на много вече умиращи селца. Ето я и нея накратко.
Казвам се Андон Батуров и съм родом от Асеновград. До 35 годишната си възраст съм живял , учил и работил тук. Така се развиха събитията, че имах доста добра и високо платена работа, наши продукти се предлагаха в луксозния сегмент в България, а и в чужбина. В началото имах фирма, занимаваща се с метални изделия и конструкции, след това се специализирах в изработка но изделия от ръчно ковано желязо. Живота си мислих, че се развива по план, имаше доста работа и доста добри приходи. За момче на 30 г, живот мечта. Всичко уж трябваше да ме прави щастлив, но изобщо не беше така. Имах периоди в които нямах почивка с години, работния ми ден бе от минимум 14 часа и още купища неразбории , в които всеки занимаващ се с бизнес е попадал. Винаги от тези фактори следват и другите " екстри". Липса но качествен сън, постоянна умора и раздразнителност, здравословни проблеми. Така на 35 години реших тотално да сменя начина си на живот, отказах се от този бизнес и напуснах града. Реших да живея в една родопска , умираща махала, където няколко години преди това купих 2 постройки и реставрирах. За много кратко време, почти дни, дали от чистия въздух, дали от изворната вода, дали от хубавата храна или просто от някаква моя умствена настройка, нещата взеха да стават различни. Върна ми се съня, върна ми се хубавото настроение, здравословните проблеми останаха в миналото. Всичко беше супер, но винаги има едно Но. Последната ми работа беше в партньорство с немец, изнасяхме ръчно ковано желязо за Германия. Приходите ми от тази дейност бяха в пет цифрени суми и не започнаха с единица. Такива финанси, за момче на 30 години няма как да минат без последствия. Едно от тях беше свързано с моята мечта да имам коне за езда. Бях купил няколко красиви животни, наем обори за тях , имах гледач. Спирането на работата ми, щеше да доведе до липса на приходи, а това щеше да доведе до ситуация ,в която ще трябва да се разделям с неща, които обичам. Поживях няколко месеца без нищо да правя, просто се наслаждавах на природа и спокойствие, но трябваше да взема някои драматични решения. Дали заради тези факти, дали заради предприемаческия дух, реших че за да спася положението и да продължа да живея в моя нов рай , трябва да направя конна база. Имах вече конете, имах невероятната природа около мен , имах и всички предпоставки за успех. И наистина така се получи. За няколко месеца, конната база имаше невероятен успех, отново бях финансово добре , макар и в по малки мащаби и продължавах да живея в моята приказка. Обаче имаше няколко проблема. Хората, освен езда искаха нещо да хапнат и пийнат, други искаха до има място за нощувка. Така взех едно хотелче в центъра на селото, което дълги години стоеше затворено. Започнах моя нов , планински проект , който нарекох Ранчо Диви Родопи. Така в началото беше само езда и нощувка, след това наблегнах и на истинската храна, която тук в района е в изобилие. Преди много обичах спорта, вкарах ш различни спортни активности . Разхождах организирано гостите до диви и незнайни за масовия турист дестинации, а те в района бяха в изобилие. Стари, но запазени махали , с по еди сен двама жители и уникални истории. Водопади и езера. Места за наблюдение на диви животни. Извори с минерална вода. За гостите взехме да организираме спортни и здравословни семинари, построих уникална зала в сърцето на планината, направихме сауна и масажно студио. Скоро ще започнем да прилагаме методиката , известна като моржуване , с контрастни душове и вани. Сега уж е новост, известна като метода на Вим Хоф, но е доста стара, разработена през 60те години, от руски професори.
В последната година ми се роди и дъщеричка. Както казват всички мазни политици, по всички медии- децата са бъдещето на България, трябва да работим за тях. Казват и нищо не правят, а понякога дори и пречат. В този ред на мисли, бях попаднал на репортаж за японско дете, в почти безлюдно село, за което държавата строи жп гара, за да може да ходи на училище, в близкия град . Но там има друг манталитет , друго мислене, което все някога ще дойде и тук. Просто трябва време и хора. Окрилен от това филмче, мотивиран от факта че много лета и ваканции се занимаваме с детски лагери, реших да направя спортни съоръжения за децата. За много кратко време направих въжен парк с въжена градина, аз и децата от летните лагери си направихме волейболно и баскетболно игрища, люлки, батути , стени за катерене. За да правим от момчетата мъже, а не мухльовци направихме боксов ринг, който много бързо се трансформира в голяма сцена за таланти. За идната година сме планували направата на басейн. Преди някои от вас да ме обвинят в реклама на дейноста ми, ще кажа че всички съоръжения, освен че се ползват от гостите ми са изцяло със свободен достъп. Събота и неделя особено идват много семейства с деца, които си правят барбекю на нашите беседки, играят на въжения парк или ползват съоръженията в спортната ни зала. Всичко това е с безплатен достъп. Отделно аз винаги съм вярвал че всеки успешен бизнес , трябва да има социална ангажираност. Правим лечебна езда на деца с проблеми, имаме програма за безплатна почивка за многодетни семейства и за такива, които цената на почивката е непосилна. С радост бихме им подарили това удоволствие, изцяло за наша сметка.
Доста се отплеснах в приказки и разкази, а концепцията на групата е да се показват красиви и удивителни места в страната ни. С приятели, на доброволни начала, започнахме да снимаме видеа за неизвестни и красиви места в Родопите, за стари и вече на изчезващи хора , с невероятни разкази.
Скоро ще са готови тези филмчета и ще се радвам повече от вас да преживеят тези моменти, както ги преживяхме ние.
Това е края на историята, дано ви е харесала, дано някои от вас се мотивират , да се върнат в изчезващи от картата села и да им вдъхват нов живот. Аз направих това в махалите около село Здравец, община Лъки.
Дано и снимките ви харесат!!!
Андонов Батуров
Няма коментари:
Публикуване на коментар