Подобряване вътрешната картина за родителите ни

 

Подобряването на взаимоотношенията с родителите идва от промяната на вътрешната ни картина и история за тях.

Връзката ни с тях се вижда от действията ни, но живее в главата и сърцето ни. Нашите поведения към тях се трансформират, когато променим начина, по който ги виждаме.

 

Не е нужно в ежедневието да правим неща към родителите ни, за да подобрим връзката си с тях. Не е нужно да имаме контакт с тях или те да са живи.  

Хората живеем в истории. Нашият живот и начина, по който възприемаме себе си, околните и целия свят, зависи от историята, която си разказваме в главата. 

Ние не можем да видим обективната реалност такава, каквато е. Затова живеем в субективна такава. 

Това, което си мислим, че сме, това, което си мислим, че другите са, това, което си мислим, че светът е, това, което си мислим, че са нашите родителите, всичко това е само част от истината. Ние нямаме цялата картина. Не знаем цялата истина. 

Истината е по-голяма от нас и ние нямаме сетивата, да я възприемем изцяло. Това, което може да направим е да разширим вътрешната ни картина, така че тя да включва повече. 

Хората използваме два главни инструмента, за да се докоснем до истината: науката (която дава обективните факти) и историите (които насочват моралния ни компас).  

Хората са започнали научните търсения около 3000 години преди Христа. Спори се кога е започнала модерната науката, но тя е на не повече от няколкостотин години и е много по-млада от историите, които нашите предци са си разказвали в продължение на десетки хиляди години. 

В научния метод създаваме хипотези (които са предположения за това как работи света), които тестваме през експерименти, даващи доказателства, които подкрепят или отхвърлят хипотезата. 

Когато получим доказателства, подкрепящи хипотезата, ние знаем, че сме по-близко до обективната истина. 

Науката е дала изключително много на целия свят. Благодарение на нея сме толкова развити като цивилизация. Но има едно нещо, което науката не може да ни даде: тя не може да ни каже какво да правим с откритите факти. 

Това, което ни помага да ги използваме са собствените ни ценности. Те идват от историите, които са ни разказвали като малки и историите, които си разказваме в настоящето. 

Религиите са добър пример за това. Те представляват истории, зад които седи определена ценностна система. Затова се казва, че във всички религии има истина. Те представляват част от истината. 

Всичко това се свързва с отношенията с родителите ни по следния начин: тези отношения са базирани на историята, която имаме за майка ни и баща ни. 

Имаме вътрешна картина за тях. 

Ние можем да съберем обективните факти от техния живот. Какво им се е случило? Кой ги е отгледал? Загубили ли са рано братя, сестри или някой от родителите си? Какво са преживели като малки? 

Разбирайки контекста на техния живот, ние можем да разширим вътрешната ни картина, което пък променя историята, която си разказваме за тях.

Така може да започнем да виждаме родителите ни не като неналични и лоши, а като хора, които са преживели много и точно заради това носят вътрешна сила. Започваме да виждаме, че те са ни дали толкова, колкото са могли и то е било достатъчно.

- Емил Стратев