събота, 19 октомври 2024 г.

Мускулите ни имат нужда .....Душата ни също ...

 


Мускулите ни имат нужда да бъдат разкъсани, за да пораснат. Защо за душата ни да е различно? 


Когато искаме да имаме по-големи мускули, ние тренираме, за да причиним процеса на хипертрофия - през повтаряне на упражнения, ние напрягаме мускулните ни влакна, което нарушава тяхната цялост. 


Увеличавайки тежестта и/или повторенията на упражненията, ние увеличаваме стреса върху мускулите ни, което създава микроскопични разкъсвания в тях, които биват "поправени" от тялото ни. 


Ние сме свикнали с всекидневните ни активности и затова те не създават повече мускули. Да седим в зоната си на комфорт не ни помага да растем. Не ставаме физически по-силни, когато галим котка, чатим по телефона, работим на компютъра или гледаме телевизия.


За да растат мускулите ни, има нужда да тренираме с прогресивно по-големи тежести, отколкото сме свикнали. 


В последната констелационна група, която имах в Пловдив си мислех, че това е същото и за нашата душа. За да стане по-силна тя, има нужда да се срещне с предизвикателства и болка. 


Както казват: за да се отвори едно сърце, първо трябва да се разбие. така че от пукнатините да излезе светлината му. 


В главата ми излиза следната картина: представям си душата ни като едно тяло създадено от светещи мускули. Колкото повече сме се срещали с предизвикателства, стрес и болка, толкова по-големи и светещи са тези мускули и толкова по-големи тежести може да носим. 


Ако не излизаме от зоната си на комфорт, нашите "духовни мускули" атрофират: те стават по-малки. Ние залиняваме вътрешно. Спираме да сме в добра форма. Психиката ни започва бавно да "умира". 


Формулата, която съм чувал е "развивай се или умри". Това е закон в природата. Биологичните видове, които не се адаптират към средата си и не се развиват, изчезват. 


Хората сме най-адаптивния животински вид и точно заради това сме и най-напредналия такъв. Нещото е, че в съвремието ние живеем много по-комфортен живот от този, който нашите предци са живяли. Няма нужда да се адаптираме, за да оцелеем. Може да се пуснем по течението и да живеем на автопилот. 


Може да бягаме от предизвикателствата дълго време без да усетим последствията от това. 


Ако искаме да пораснем и  да станем по-силни вътрешно, има нужда да активираме процеса на "духовна хипертрофия". Тоест доброволно да срещнем предизвикателните неща. Сами да излезем от зоната си на комфорт. 


Така, когато животът ни предостави наистина тежките неща (загубата на близки хора, силно стресови ситуации, големи травматични събития и т.н.), ние ще имаме "духовни мускули", с които да носим тежестите. 


Ако пък през целия ни живот сме си седяли пред телефона, телевизора и компютъра и не сме излезли от вкъщи, за да потренираме душата ни, големината на житейските трудности ще ни събори на земята и може никога да не се изправим, защото не сме се научили как да бъдем истински силни.


- Емил Стратев

Няма коментари:

Публикуване на коментар