Силно но истина

 Замразените чувства ни превръщат в жертви⁉️

Често моите клиенти описват състоянието си на страх от съпрузи, шефове, просто висшестоящи, авторитетни фигури по следния начин:

"Той крещи, а аз се страхувам и не знам какво да правя."

Когато казват така: "Не знам какво да правя", това означава, че чувствата са замръзнали, не са изразени, не са изживени.

И затова такъв човек не може да помръдне от мястото си, не може да маркира границите. Той е във вечен страх от грандиозната фигура, вечна жертва.

При това полът изобщо не е важен: страхуват се и жените, и мъжете.

Веднага предполагам, че такъв човек е затънал в травма от детството. Някой го е плашил, злоупотребявал е с власт в детството му и той, като дете, се е уплашил, сякаш е бил прикован на място. И е осъден да бъде в същия ступор до края на живота си. Освен ако не попадне на психотерапевт, разбира се.

Помолих една от клиентките си да си спомни кой я е изплашил толкова много. Тя си спомни няколко души: баща си, учителите си.

Попитах я защо се е страхувала от баща си. Клиентката си спомни една сцена: бащата, вбесен, бие братята ѝ с колан, те го молят да не ги бие, но бащата не ги слуша и продължава насилието.

Момичето се страхува, че баща ѝ ще удари и нея, и замръзва от ужас. Тя иска да бъде невидима, за да се предпази.

Забелязвам, че клиентката се сковава, застава на място, докато разказва този епизод. Тя потъва в детския си опит на вцепенение.

"Не знам какво да правя", повтаря тя.

Страхът ѝ е замразил както чувствата, така и думите ѝ.

Тогава аз говоря вместо нея: "Престани, плашиш ме! Страхувам се от теб!"

Клиентката ме изслушва и започва да плаче. Страхът се размразява.

След това говоря "от името на бащата": "Ужасно съм ядосан! Не мога да се справя с гнева си! Нямам сили да призная, че аз съм този, който няма ресурс, че аз съм този, който е слаб, че аз съм този, който не може да се справи! Но не мога да се справя по друг начин".

Сега клиентката изпада в ярост: "Мразя те! Мразя те за това, което си направил!".

Известно време тя преживява яростта и страха, плаче и се ядосва.

След това се чувства по-добре, защото е изразила чувствата си.

.... Тъй като насилникът не е признал чувствата си, не ги е изразил, детето също не може да преодолее чувствата си. И се превръща в жертва през целия си живот, защото точно тази ситуация не е доведена до край, чувствата не са поставени, границите не са отбелязани. Така че тази много стара история трябва да бъде реанимирана, възстановена и да се върне това, което липсва.

Впоследствие това води до факта, че при нови случаи на насилие или посегателства върху границите жертвата вече не изпада в ступор, не размишлява над въпроса "Не знам какво да правя", а изживява всички чувства, включително и гнева. И в крайна сметка тя разполага с ресурси и думи за това какво работи за нея и какво не.

📌За лична консултация може да оставите съобщение 📩

С любов и разбиране

Надежда Димитрова